|
Бананът е еротичен плод и служи за разтриване на путки и фостата има важно приложение.
{{Друго значение|растението|американския филм|Банани (филм)}}
{{Taxobox
| name = Банан
| image = Bananas_on_tree.JPG
| image_caption =
| regnum = Plantae
| regnum-bg = [[Растения]]
| divisio = Magnoliophyta
| divisio-bg = [[Покритосеменни]]
| classis = Liliopsida
| classis-bg = [[Едносемеделни]]
| ordo = [[Zingiberales]]
| familia = Musaceae
| familia-bg = [[Бананови]]
| genus = Musa
| genus-bg = '''Банан'''
| genus_authority =
| subdivision_ranks = Видове
| subdivision = Вижте текста
}}
{{ Хранителна стойност
| изместване=дясно
| име=Банан<br /><small>(Banana, raw)</small>
| вода = 91.81 g
| kJ = 113
| белтък = 1.66 g
| мазнини = 0.45 g
| пепел = 0.73 g
| въглехидрати = 5.35 g
| влакна = 3.4 g
| захари = 1.95 g
| калций_мг = 14
| желязо_мг = 0.46
| магнезий_мг = 17
| фосфор_мг = 32
| калий_мг = 256
| натрий_мг = 13
| цинк_мг = 0.25
| мед_мг = 0.094
| манган_мг = 0.1
| селен_мкг = 0.3
| витС_мг = 82.7
| тиамин_мг = 0.081
| рибофлавин_мг = 0.054
| ниацин_мг = 1.242
| пантотенова_мг = 0.265
| витВ6_мг = 0.357
| фолиева_мкг = 29
| витВ12_мкг = 0
| витА_мкг = 0
| бкаротин_мкг = 184
| акаротин_мкг = 39
| ликопен_мкг = 0
| витЕ_мг = 0.69
| витД_мкг = 0
| витК_мкг = 9.5
| насмас = 0.048 g
| мономас = 0.027 g
| полимас = 0.243 g
| холестерол_мг = 0
| алкохол = 0 g
| кофеин_мг = 0
| теобромин_мг = 0
| източник=<span class="plainlinks">[http://www.nal.usda.gov/fnic/foodcomp/search/ USDA Nutrient Database]</span>
}}
'''Бананите''' (''Musa'') са [[род (биология)|род]] [[дърво]]подобни [[растения]], макар технически да са [[тревисти растения]]. Терминът ''банан'' се използва и за продълговатите [[плод]]ове на дървото. Първоначално бананите са култивирани от праисторическите народи на [[Югоизточна Азия]] и Западна [[Океания]]. Банани се отглеждат основно в тропическите области <ref>[http://agroforestry.net/tti/Musa-banana-plantain.pdf agroforestry.net]</ref>, но могат да растат в около 107 страни <ref name="fao">{{cite web |title = FAOSTAT: ProdSTAT: Crops |publisher = [[Food and Agriculture Organization]] |year = 2005 |url = http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx?PageID=567 |accessdate =2006-12-09}}</ref>. Отглеждат се предимно за храна, за [[фураж]] и като декоративни растения. Бананите притежават различен цвят когато узреят — най-често са жълти, но могат да бъдат червени и розови в зависимост от вида и сорта. От кулинарна гледна точка бананите биват десертни (когато са напълно узрели са жълти и сладки) и банани за готвене (остават зелени). Почти всички банани които са предмет на търговия са от десертен тип, като едва 10-15% от световното производство е за експорт. [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] и [[Европейски съюз|Европейския съюз]] са основни световни вносители.
== Таксономия ==
Родът Банан (''Musa''), принадлежи към семейство [[Бананови]] (''Musaceae''). Според системата за класификация на растенията [[APG II]], бананите се подреждат в разред [[Zingiberales]], от групата на [[едносемеделни]]те растения. Някои източници посочват името на доктора на император [[Октавиан Август|Август]] - Антонио Муса, за човека на когото е кръстен целия род <ref>Liberty Hyde Bailey, ''The Standard Cyclopedia of Horticulture''. 1916. [http://books.google.com/books?id=uZMDAAAAMAAJ&pg=PA2076 p. 2076]</ref>. Други твърдят, че [[Карл Линей]] използва арабската дума за банан ''mauz'' като основа за името на рода <ref name=keppel44>Dan Keppel, ''Banana'', Hudson Street Press, 2008; p. 44.</ref>. Самата дума банан, идва от арабското ''banan'' означаващо пръст <ref name=keppel44/>. Родът съдържа множество видове, някои от които дават плод годен за консумация, докато други са отглеждани предимно с декоративен или технически интерес.
Основният вид, даващ сортовете банани за готвене, е ''Musa × paradisiaca'', а видът използван за начало на десертните сортове е ''Musa acuminata''.
=== Видове ===
<div class="" style="-moz-column-count:2; column-count:2; -webkit-column-count:2;">
* ''[[Musa acuminata]]'', Colla
* ''[[Musa balbisiana]]'', Colla
** ''Musa balbisiana var.liukiuensis''
* ''[[Musa banksii]]'', F.Muell.
* ''[[Musa basjoo]]'', Siebold & Zucc. ex Iinuma
** ''Musa basjoo var.formosana''
* ''[[Musa cheesmanii]]'', N.W.Simmonds<ref>[http://www.users.globalnet.co.uk/~drc/mcheesmani.htm Musa cheesmani]</ref>
* ''[[Musa ingens]]'', N.W.Simmonds
* ''[[Musa insularimontana]]'', Hayata
* ''[[Musa itinerans]]'', Cheesman
* ''[[Musa jackeyi]]'', W.Hill
* ''[[Musa laterita]]'', Cheesman
* ''[[Musa lolodensis]]'', Cheesman
* ''[[Musa maklayi]]'', F.Muell. ex Mikl.-Maclay
* ''[[Musa mannii]]'', H.Wendl. ex Baker
* ''[[Musa nana]]'', Lour.
* ''[[Musa ornata]]'', Roxb.
* ''[[Musa ×paradisiaca]]'', L.
* ''[[Musa peekelii]]'', Lauterb.
* ''[[Musa perrieri]]'', Claverie
* ''[[Musa rubra]]'', Hort. ex Steud.<ref>[http://www.users.globalnet.co.uk/~drc/musa_rubra.htm Musa rubra]</ref>
* ''[[Musa sanguinea]]'', Hook.f.
* ''[[Musa schizocarpa]]'', N.W.Simmonds
* ''[[Musa sikkimensis]]'', Kurz
* ''[[Musa textilis]]'', Абака, Nee
* ''[[Musa thomsonii]]'', King ex A.M.Cowan & Cowan
* ''[[Musa troglodytarum]]'', L.
* ''[[Musa uranoscopos]]'', Lour.
* ''[[Musa velutina]]'', H.Wendl. & Drude
* ''[[Musa wilsonii]]'', Tutcher
</div>
== Биологични особености ==
[[Файл:Musa paradisiaca Blanco1.88.png|thumb|left|''Musa paradisiaca'']]
Представителите на рода са тревисти растения с мощна корнева система, късо, подземно стъбло и 6 — 20 листа. Листните влагалища образуват своеобразен ствол (псевдостъбло) над земята, който практически не е стъблото на банана. Височината на растението варира от 2 до 9 m и повече<ref name="Agroforestry"/> Заедно с бамбуковите това ги нарежда сред най-високите [[тревисти растения]].<ref>[http://www.rhs.org.uk/Learning/Publications/pubs/garden0502/ ''Yes, we have more bananas''] published in the [[Royal Horticultural Society]] Journals, May 2002</ref><ref name="banana.com">Complete Guide to Bananas. [http://banana.com/ The Origin of Bananas] Прочитано 2007-09-15</ref> Поради големите си размери растението често погрешно е наричано дърво или палма. Най-високият вид от рода е ''[[Musa itinerans]]'', който достига 12 m<ref>Nature Products. Network [http://www.natureproducts.net/Forest_Products/Bananas/Musa_itinerans_tall.html Bananas of Yunnan and the Himalaya Musaceae] </ref>. Всяко псевдостъбло дава началото на единичен грозд банани и след узряването им отмира. Около основното стъбло се образуват множество издънки, които заменят отмиращите. Те се използват и за вегетативното размножаване на растението. Корените са многобройни, влакнести. В подходяща почва израстват до 4,9 m настрани и до 1,5 m в дълбочина.<ref name="Agroforestry">Species Profiles for Pacific Island Agroforestry. [http://agroforestry.net/tti/Musa-banana-plantain.pdf Musa species (banana and plantain]</ref>
[[Лист]]ата са едри, гладки, продълговати или овални, спираловидно подредени, достигащи до 2,7 [[метър|m]] на дължина и 60 [[сантиметър|cm]] на широчина <ref>{{
cite web|url=http://www.hort.purdue.edu/newcrop/morton/banana.html |title=Banana from ''Fruits of Warm Climates'' by Julia Morton |publisher=Hort.purdue.edu |date= |accessdate=2009-04-16}}</ref>. Те са сравнително крехко прикачени, поради което могат да бъдат прекършени от вятъра <ref>[http://www.bananaplants.net/banananinfo.html Banana Plant Growing Info] Посетен на 2008.12.20.</ref>. Техните листни влагалища се обгръщат едно в друго като образуват многослойна месеста тръба, която представлява и псевдостъблото. С израстването си старите външни листа постепенно изсъхват. При подходящи условия едно листо израства за около седмица. При култивираните банани листата достигат 275 cm дължина и 60 cm широчина<ref name="Morton">''Julia F. Morton'' Fruits of Warm Climates. Florida Flair Books, 1987. ISBN 978-0-9610184-1-2 [http://www.hort.purdue.edu/newcrop/morton/banana.html онлайн]</ref>. Когато бананите са готови да цъфтят, вместо лист от псевдостъблото излиза дълъг цветонос.
[[Файл:Musa_velutina,_flower.jpg|thumb|right|200px|Съцветие на вида ''Musa acuminata'']]
Цъфтежът настъпва след 8 — 10 месеца активен растеж на растението. Съцветието е двуполово, наподобява на огромна пъпка с виолетов цвят със зеленикав оттенък. В основата му са разположени големите женски, а след тях и по-дребните мъжки цветчета. Всички цветчета са тръбовидни, съставени от 3 венчелистета, 3 чашелистчета, обикновено 6 [[тичинка|тичинки]], една от които е недоразвита и не притежава прашец. [[Гинецей|Гинецеят]] е синкарпен, съставен от 3 плодолиста, образуващи трикамерен яйчник<ref name="zh_r">''Морщихина С. С.'' Семейство банановые (Musaceae) // Жизнь растений: в 6 тт. Т. 6. Цветковые растения / под ред. А. Л. Тахтаджяна. — М.: Просвещение, 1982. — C. 383.</ref>. Цветовете се разполагат на нива и съдържат голямо количество сладък нектар (до 0,5 g<ref name="Shipunov"/>). Всеки слой е събран отделно като се състои от 12 — 20 цветчета, разположени радиално. Те са прикрити от месести восковидни видоизменени листа. При култивираните банани цветовете са бели, покривните листа отгоре са виолетови, а отдолу тъмночервени. Мъжките цветове бързо изсъхват и опадват. Дивите банани започват да цъфтят нощем или рано сутрин. Опрашването се извършва от [[прилепи]], [[птици]] или малки [[бозайници]].<ref name="Shipunov">Алексей Шипунов [http://herba.msu.ru/shipunov/author/shipunov2004b.pdf Класс Однодольные. Банан] Moscow State University Botanical Server.</ref>.
[[Файл:Inside a wild-type banana.jpg|thumb|left|200px|Разрязан плод на див вид банан]]
[[Плод]]овете се развиват само от женските цветове.<ref name="zh_r"/> Развиват се на чепки на отдeлни нива и напомнят на длани, разположени една в друга с извити нагоре пъсти. Размерите и формата на плодовете могат значително да се различават в зависимост от вида или [[сорт]]а. Обикновено са с продълговата, цилиндрична или триъгълна форма. Дължината му варира в рамките на 3 до 40 cm, а дебелината от 2 до 8 cm.<ref name="Agroforestry"/> Цветът на кората отвън е жълт, зелен, червеникав и дори сребрист. Отвътре плодът е бял, кремав, жълт или оранжев. Преди да узрее той е твърд и жилав, но постепенно става мек и сочен. При култивираните видове обикновено липсват семена. При дивите видове обаче плодът е изпълнен с голям брой закръглени, леко заострени, твърди семенца с дължина 3 — 16 mm. Често обемът им превишава половината от общия обем на плода.<ref name="Morton"/> От едно съцветие могат да израстнат до 300 плода с обща маса 50 — 60 kg.<ref name="BSE">[[http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/094/116.htm]]</ref> Бананите са известни и като растения притежаващи [[Геотропизъм|отрицателен геотропизъм]]. При формирането на плодовете под действието на тежестта се насочват надолу, но тъй като те растат под действието на хормони, един или повече оси, започват да растат вертикално нагоре.<ref name="farming">Complete Guide to Bananas «[http://banana.com/farming.html How to Grow Bananas]» Прочитано 2007-09-22</ref>
== История ==
[[Файл:Banana ancestors (Musa acuminata and Musa balbisiana) original range.png|мини|300п|Първоначален ареал на предшествениците на съвременните ядливи банани: на ''[[Musa acuminata]]'' в зелено и на ''[[Musa balbisiana]]'' в оранжево.<ref name="hather">{{cite book|chapter=Tracking the banana: its significance in early agriculture|author=Edmond de Langhe & Pierre de Maret|editor=Jon G. Hather|title =The Prehistory of Food: Appetites for Change|publisher =Routledge|year =2004|page=372|isbn =9780203203385|url =http://books.google.com/books?id=DMgKW9HleFoC&lpg=PP1&pg=PA372#v=onepage&q&f=false | lang = en}}</ref>]]
[[Файл:Bananas Muslim world.JPG|мини|300px|Документирана, както и спекулативна история на култивирането на банани по време на [[Ислямска аграрна революция|Ислямската аграрна революция]] (700 – 1500 година)<ref name = Watson>Watson, Andrew. Agricultural innovation in the early Islamic world, New York: Cambridge University Press, 1983, p. 54</ref>. В червено са райони от Индия и Югоизточна Азия в пред-ислямския период, в тъмно зелено - по време на ислямската аграрна революция - около река Нил, както и в Месопотамия и Палестина, а в светло зелено - предполагаемо разпространение в суб-сахарна Африка.]]
Бананът е едно от най-древните [[одомашняване|култивирани]] растения. Смята се, че негова родина е [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], където населението го използва като храна допълваща рибната диета.<ref name="Hands">Hands with yellow fingers [http://www.botgard.ucla.edu/html/botanytextbooks/economicbotany/Musa/index.html Bananas and plantains (Musa spp.)] The Mildred E. Mathias Botanical Garden. Прочетено 2007-09-16</ref>. Множество видове диворастящи банани могат да се открият и днес в [[Папуа - Нова Гвинея]], [[Малайзия]] и [[Филипини]]те. Археологически и палеоложки доказателства от [[Папуа - Нова Гвинея]] показват, че банани са се култивирали от около 5000 година пр.н.е. и дори е възможно доста преди това — от около 8000 година пр.н.е. <ref name="apscience">{{ cite web |title = Tracing antiquity of banana cultivation in Papua New Guinea |publisher = The Australia & Pacific Science Foundation |date = |url =http://apscience.org.au/projects/PBF_02_3/pbf_02_3.htm |accessdate = 2007-09-18}}</ref>. Много е вероятно сходни видове да са култивирани по-късно и независимо в други райони на Югоизточна Азия. Счита се обаче, че именно Югоизточна Азия е родината на бананите. Области с вторично значение са тези в Африка, показващи също дълга история на селекция и отглеждане на банани.
Така например [[фитолит]]ни доказателства, намерени в [[Камерун]], датирани от около първо хилядолетие пр.н.е. пораждат дълга дискусия за началото на култивиране на банани в Африка <ref>Evidence for banana cultivation and animal husbandry during the first millennium BC in the forest of southern Cameroon. Mbida VM, Van Neer W, Doutrelepont H, Vrydaghs L. (2000) JOURNAL OF ARCHAEOLOGICAL SCIENCE 27:151-162</ref>. Съществуват определени [[лингвистика|лингвистични]] доказателства, че бананите са били познати в [[Мадагаскар]] по това време <ref>{{ cite web |title = Herkunft, Diversität und Züchtung der Banane und kultivierter Zitrusarten (''Origin, diversity and breeding of banana and plantain (Musa spp.))''|author = Friedrich J. Zeller|year=2005|publisher = Journal of Agriculture and Rural Development in the Tropics and Subtropics| url = http://www.upress.uni-kassel.de/onlinefrei978-3-89958-116-4.volltext.frei.pdf}}</ref>. По-ранни данни посочват късния [[6 век|6-ти век]] за начало на култивирането на бананите в Африка <ref>{{cite web |title = Africa's earliest bananas?|coauthors = B. Julius Lejju, Peter Robertshaw, David Taylor|date=2005-06-28|publisher = Journal of Archeological Science| url = http://www.inibap.org/pdf/phytoliths_en.pdf}}</ref>. Твърде е вероятно обаче, бананите да са пренесени до Мадагаскар, ако не и по източноафриканското крайбражие още около 400-та година <ref>Randrianja, Solofo abd Stephen Ellis: ''Madagascar: A Short History''. University of Chicago Press, 2009.</ref>
Сведения за бананите са открити в будисткия [[Палийски канон|Палийския канон]] от [[600 пр.н.е.|600 г. пр.н.е.]]. Вероятно бананите вече са били интродуцирани в Индия от мореплаватели търгуващи с островите от [[Югоизточна Азия]]. Бананите са описани от древногръцкия философ и основател на ботаниката [[Теофраст]] в периода около 400 г.пр.н.е. В [[Китай]] има бананови [[плантация|плантации]] още от началото на [[3 век]]. Римският писател [[Плиний Стари]] описва как [[Александър Велики]] опитва вкуса на банана в [[долина|долините]] на [[Индия]] през [[327 пр.н.е.|327 г. пр.н.е.]]. Според него македонският владетел отнася растението обратно със себе си в Европа.<ref name="banana.com">Complete Guide to Bananas. [http://banana.com/ The Origin of Bananas] Прочитано 2007-09-15</ref> До сведенията на Плиний Стари бананът в европейските източници е наричан като „забележително индийско плодно дърво“. Плиний обаче го нарича с името „пала“. С това име растението и днес се нарича на езика [[малаялам]] в Индия.
Някои учени предполагат, че бананите са били известни и в [[Южна Америка]] в периода още преди идването на европейците. Базират се на това, че бананови листа са открити в гробници на индиански погребения в [[Перу]].
През [[650]] г. ислямски завоеватели пренасят банана в [[Палестина]] и по източното крайбрежие на [[Африка]]. Бананите се появяват в множество ислямски текстове от девети век (поеми и хадити), а през 10 век се споменяват в текстове от Палестина и [[Египет]]. [[Араби|Арабски]] търговци разпространяват банана в обширни части от [[Африка]]. Съвременното име на банана е с арабски произход и означава буквално „пръст на ръка“. По вревме на европейските изследвания на [[Западна Африка]] бананите са били отдавна известни на местните жители. През 1402 година португалците пренасят бананите от района на [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]] на [[Канарски острови|Канарските острови]]. От тук няколко години след откриването на Америка са пренесени и в [[Карибско море|Карибския регион]] и [[Централна Америка]] <ref>{{cite web|url=http://www.botgard.ucla.edu/html/botanytextbooks/economicbotany/Musa/index.html |title=Bananas and plantains |publisher=Botgard.ucla.edu |date= |accessdate=2009-04-16}}</ref><ref>{{cite web
| author = Педро Сьеса де Леон.
| url = http://kuprienko.info/pedro-cieza-de-leon-cronica-del-peru-parte-primera-al-ruso/
| title = Хроника Перу. Часть Первая.
| publisher = www.bloknot.info (А. Скромницкий)
| datepublished = 2008-07-24
| accessdate = 2010-09-22
| description =
}}</ref>
Независимо, че в тропическите райони бананите придобиват широка известност в страните на Европа и Северна Америка с умерен климат те остават неизвестни още дълго време или биват рядък екзотичен плод.<ref name="Hands"/>. Това се дължи на трудността плодовете да се доставят в тези страни в съдове поддържащи температура от 14°C. През втората половина на 19 век с изобретяването на хладилните камери и развитието на железопътния транспорт е станало възможно транспортирането на банани към северните пазари в САЩ и Европа. Дори и днес някои сортове банани не са пригодени за дълготрайно съхранение и производството им в страни като [[Китай]], [[Индия]], [[Тайланд]] и [[Бразилия]] е предназначено основно за вътрешните пазари<ref name="banana.com"/>.
=== Култивиране в плантации ===
През 15-ти и 16-ти век, португалските колонизатори, започват култивирането на банани в планатции на острови в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], [[Бразилия]] и [[западна Африка]] <ref name="history1">{{cite web|url=http://www.phora-sotoby.com/history.html |title=Phora Ltd. - History of Banana |publisher=Phora-sotoby.com |date= |accessdate=2009-04-16}}</ref>. По време на [[викторианска епоха|викторианската епоха]], бананите не са били широко известни в [[Европа]], въпреки, че са били внасяни на континента <ref name="history1"/>. Детайлно описание на банани може да се открие в книгата на [[Жул Верн]] - „80 дни около света“, от 1873 година.
През ранния 20-ти век, бананите са обект на търговия в световен мащаб, отглеждани в [[плантация|плантации]] в много места по света, с огромно производство в [[Централна Америка|Централна]] и [[Южна Америка]].
[[Картинка:BananaTree.JPG|thumb|250px|right|Банановото дърво значително надвишава човешки ръст]]
== Местообитания и начин на отглеждане ==
[[Файл:Banana plantation.jpg|thumb|right|300px|Бананова плантация]]
Бананите са растения, които са култивирани за условията на тропиците — приблизително между 30° с. ш. и 30° ю. ш.<ref name="Morton"/>, на височина до 2000 m над морското равнище. Най-благоприятни са условията за растеж при дневна температура от 26 до 35°C и от 22 до 28°C през нощта.<ref name="TexasRiviera">The Texas Riviera. «[http://texasriviera.com/banana/index.html Musa Banana]» Прочетено 2007-09-18</ref> При температури по-ниски от 16°C растежът значително се забавя, а при 10°C спира. Само отделни сортове като например 'Раджапури' са способни да издържат ниски температури от около 0°C. Височината над морското ниво, на която растат зависи от географската ширина. Обикновено не превишава 920 m, на хавайския остров [[Мауи]] растат на повече от 1000 m, а в [[Нова Гвинея]] до 2000 m.<ref name="Agroforestry"/> От голямо значение за развитието на растенията е и степента на влажност. Продължителността на сухия сезон не трябва да бъде повече от 3 месеца в годината, а средното количество на валежите не трябва да е под 100 mm в месец.<ref name="Morton"/> В случаи на кратки застудявания е нужно плантациите да бъдат опушвани с дим с цел покачване на температурата. Много от сортовете растения са чувствителни на силни ветрове. Това се дължи на сравнително плитката коренова система, която не е в състояние здраво да придържа растението изправено. Промишлените плантации трябва да се изграждат на добре дренирани терени, желателно е почвата да бъде леко кисела. Растенията могат да виреят и на почви бедни на минерални вещества.<ref name="Agroforestry"/>
== Болести и паразити ==
За дългите години на развъждане на бананите хората създали сортове с прекрасни вкусови качества, но за разлика от това значително понижили степента на разнообразие. В резултат на широкото разпространение и контакта с паразитни видове гъби и безгръбначни допринасяло до масови заболявания и унищожаване на цели сортове. За разлика от дивите видове културните са способни да се размножават само по вегетативен начин, поради факта, че техните плодове почти не съдържат семена. Ето защо селектирането на нови сортове устойчиви на заболявания се оказва трудно поради факта, че едва на триста плодове се открива само по едно семе.<ref>[[Наука и жизнь]]. «Бананы вымирают?» № 4, 2006 [http://www.nkj.ru/archive/articles/5240/ онлайн]</ref>
=== Болести ===
* Панамска болест. Това е една от най-опасните болести по банановите растения. Представлява вид [[фузарийно увяхване]], което се причинява от гъбичката ''Fusarium oxysporum f. sp. cubense''. За първи път заболяването възниква в [[Суринам]] през [[1920-те]] години като пратически се заразяват всички бананови плантации в [[Централна Америка]], включително и [[Хондурас]], който в този период е бил най-крупния износител на банани в света. Гъбичката обитава земята, прониква през корена на растението, попада в листата и тук причинява жълто оцветяване и постепенно увяхване. През [[1950-те]] един от най-популярните сортове банани Гро Мишел практически изчезва напълно под действието на патогенната гъбичка.<ref name="BBC">Би-би-си — Технологии «[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/sci/tech/newsid_2665000/2665041.stm Бананы могут исчезнуть]» Опубликовано 2003-01-16 Прочитано 2007-09-23</ref><ref name="Popsci.com">Popsci.com — Science «[http://www.popsci.com/popsci/science/5a4d4c3ee4d05010vgnvcm1000004eecbccdrcrd.html Can This Fruit Be Saved?]» Прочитано 2007-09-17</ref> Липсват ефективни средства за борба с вредителя.<ref>Government Information Office, Republic of China (Taiwan) [http://www.gio.gov.tw/info/nation/russia/2004/02/p31.htm Борьба за конкурентоспособность] Прочитано 2007-09-23</ref>. Единственият начин е да се избегне разпространението на тази болест като се изолират болните растения или да се използват нови необработвани до момента земи. Това обаче води до унищожаване на нови площи тропически гори.
* Сигатока. Заболяването представлява вид [[церкоспориоза]], причинено от паразитната гъбичка ''[[Mycosphaerella musicola]]'' (в конидиалния стадии ''Cerospora musae''). За първи път е регистрирано през 1902 г. в [[Индонезия]] на остров [[Ява]]. Името си получава от долината Сигатока на остров [[Фиджи]], където болестта се появява през 1913 г. По-късно гъбичката попада в [[Латинска Америка]] и нанася големи поражения на банановите плантации. Пораженията се изразяват в появата на първоначални жълто-кафеви петънца по листата. По-късно те се увеличават и придобиват тъмновиолетов отенък. Плодовете се заразяват и придобиват кисел вкус. Заболяването се лекува успешно с употреба на [[фунгицид]]и.
* Черна сигатока. Причинява се от гъбичката ''Mycosphaerella fifiensis var. difformis'' и е сравнително по-тежко от предходното. Заболяването трудно се поддава на лечение с фунгициди, благодарение на това че гъбичката бързо изгражда устойчивост към тях.<ref name="BBC"/> Открита е в Хондурас през 1969 г. и бързо се разпространява в останалите страни на Латинска Америка. През 1973 г. обхваща и [[Полинезия]], [[Хавай]], [[Филипини]]те, [[Малайзия]] и [[Тайван]].<ref name="Morton">''Julia F. Morton'' Fruits of Warm Climates. Florida Flair Books, 1987. ISBN 978-0-9610184-1-2 [http://www.hort.purdue.edu/newcrop/morton/banana.html онлайн]</ref>
* Моко, или [[Бактерийно увяхване по доматите]] е заболяване, което се причинява от бактерията ''[[Pseudomonas solanacearum]]''. Обикновено поразява [[патладжан]]а, [[домат]]ите и [[тютюн]]а<ref>Tim Momol, Prakash Pradhanang, и Carlos A. Lopes «[http://edis.ifas.ufl.edu/PP103 Bacterial Wilt of Pepper]» University of Florida. Прочитано 2007-09-23</ref> като предизвиква разпад на растителните тъкани. В [[Западно полукълбо|Западното полукълбо]] бактерията нанася значителни щети и в банановите плантации.
* Заболяване, причинено от ''Banana bunchy top virus''. Вирусът се пренася от [[листни въшки]].
=== Вредители ===
Сред вредителите по банановите растения най-опасни са [[нематоди]]те. Те представляват малки кръгли червеи, които обитават [[почва]]та. От тук проникват в кореновата система, като я нараняват и отварят входна врата за проникването на гъбичката ''[[Fusarium oxysporum]]'', която води до гниене. Най-опасни за банановите плантации са червеите от видовете ''[[Pratylenchus coffaea]]'', ''[[Meliodogyne incognita]]'', ''[[Scutellonema brachyurum]]'', ''[[Helicotylenchus multicinctus]]'', ''[[Helicotylenchus nannus]]'', ''[[Radopholus similis]]''.<ref name="Morton"/>
Друг вредител е малкото бръмбарче от вида ''[[Cosmopolites sordidus]]''. То прегризва стъблото в основата и си прави ход в него към върха.
== Интересни факти ==
* Бананът е определян и като [[фалически символ]] поради сходства с [[пенис]]а по отношение на формата и размера.
* Едно от най-изтърканите клишета в [[комедия]]та е човек, който се подхлъзва на бананова обелка.
* Първото название ''Musa'', което по-късно става и научно, е дадено на бананите от немския ботаник [[Георг Румфиус]].<ref>Constantine David, 2000 «An Annotated List of the Species of Ensete, Musa & Musella — List of Published Species»</ref>
* [[Гривест вълк|Гривестия вълк]], който е хищен бозайник от семейство [[Кучеви]], яде банани.<ref name="">Adriana G. Consorte-McCrea «The Maned Wolf in Captivity» Canid news, Vol. 2, 1994 онлайн [http://www.canids.org/PUBLICAT/CNDNEWS2/manedwlf.htm]</ref>
* Често бананите са наричани бананова палма. Твърдението обаче е погрешно, защото бананите не принадлежат към Палмите.
* Името «бананово дърво», с което понякога наричат банана, в действителност се отнася за растенията от род ''[[Asimina]]''. Това се дължи на сходството на плодовете на растенията с тези на банана.
== Вижте още ==
* [[Бананова република]]
== Източници ==
<references />
[[Категория:Бананови]]
[[Категория:Плодове]]
{{Link FA|es}}
{{Link FA|ru}}
{{Link FA|uk}}
{{Link FA|te}}
{{Link GA|uk}}
[[de:Dessertbanane]]
| 