Теософия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
Думата била използвана през деветнайсти век от [[Елена Блаватска|Елена Петровна Блаватска]] за обозначаване на нейната религиозно-познавателна и философска доктрина, според която всички религии са опити на човечеството да се докоснат до абсолюта, и следователно всяка [[религия]] съдържа само част от [[истина]]та. Теософските учения съществуват от [[античност]]та и са отчасти свързани с [[аскетизъм|аскетизма]], [[мистика]]та, [[астрология]]та, [[езотерика]]та и [[окултизъм|окултизма]].
[[Философ]]и като [[Емануел Сведенборг]]<ref>[[Вера Ганчева]], [http://liternet.bg/publish19/v_gancheva/e_svedenborg.htm Емануел Сведенборг - емпирик и мистик], Електронно списание LiterNet, 30.11.2008, № 11 (108)</ref> и [[Якоб Бьоме]]<ref>[http://americanheritage.yourdictionary.com/bohme American Heritage Dictionary of the English Language, 4th edition (2010): Böhme]</ref><ref>[http://slovari.yandex.ru/%D0%B1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%20%D0%B8%20%D0%95%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD/%D0%91%D0%B5%D0%BC%D0%B5/ Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (1907-1909): Беме, Якоб]</ref><ref>[http://www.terme.ru/dictionary/181/word/beme-ili-bem-jakob-iakov-1575-1624 А.Грицанов, Т.Румянцева, М.Можейко. История Философии: Энциклопедия (2002): БЕМЕ или Бем Якоб (Иаков)]</ref><ref>Бьоме, Я. (2012). ''Шестте аспекта на теософията.'' София: „Фрувег - ПЗП“. ISBN 9789548245111</ref><ref>Бердяев, Н. (2006). ''Философия на свободния дух.'' София: Захарий Стоянов, ISBN 954739620X</ref> са считани за теософи, като последният често е наричан баща на модерната теософия<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/theosophy Merriam-Webster Dictionary: theosophy]</ref>. Заедно с [[Хенри Стил Олкот]], Уилям Куон Джъдж, и други Блаватска основала през 1875 [[Теософско Общество|Теософското Общество]]. Това общество се разцепило на различни организации, някои от които не употребяват вече термина „теософия“.
Оксфордският речник описва теософията като „всякакви възможни философии, занимаващи се с получаване на знания за Бога чрез духовен екстаз, директен усет/[[интуиция]] (шесто чувство), или специални лични откровения; особено съвременните движения, следващи [[индуизъм|индуистки]] и [[будизъм|будистки]] учения, както и стремеж към всемирно братство“. Теософията на Блаватска обаче не се причислява към тази дефиниция, тъй като тя е не-теистична. (Което е спорно вероятно защото не е ориентирана към методи и не представлява метод за получаване на знания за Бога. В този смисъл теософията на Блаватска можем да разглеждаме като продукт на личното ѝ Богопознание).
Ред 62:
{{основна|Теософско общество}}
[[Файл:Emb logo.gif|thumb|190px|right|Емблема на Международното Теософско общество.]]
Модерният теософски [[езотеризъм]] обаче започва от [[Елена Блаватска]] ([[1831]]-[[1891]]) („често наричана „Мадам Блаватска“). През [[1875]] г. тя основава
След смъртта на Блаватска през [[1891]] г., настъпват серия разколи в Теософското
[[Рудолф Щайнер]]
В северен Лондон
Други организации, основани
=== Влияния ===
Първоначалното Теософско
== В България ==
В България теософията прониква в началото на XX век<ref>Атанаска Станчева, [http://oikumen-doklad.blogspot.com/2007_07_01_archive.html Далекоизточни религии, учения и практики в България], уеблог Oikumen, doklad 2007 г.</ref>. Официално Теософското общество има свой клон в България от 1903 г., учреден в София. Една година след това започва да излиза сп. „[[Български теософски преглед]]“ (до 1907 г.), а в следващите години се издават и други – сп. [[Пътят (списание)|„Пътят“]] (1907-1908 г.), сп. „[[Задгробен мир]]“ (1906-1907 г.). През 1912 г. се появява сп. „Теософия“, просъществувало с големи прекъсвания до 1925 г. Коренна промяна настъпва през 1921 г. с издаването на [[Анхира|вестник Анхира]] – „лист за окултизъм и литература“. Вестникът е събитие не само в теософската периодика в България, но и в културния живот. На страниците му освен текстове на Блаватска, П. Д. Успенски и Рудолф Щайнер се публикуват и произведения на [[Николай Рьорих]], [[Гео Милев]], [[Николай Райнов]], [[Лев Толстой]], [[Морис Метерлинк]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Ралф Уолдо Емерсън]], [[Рабиндранат Тагор]]<ref>Бойко Златев, [http://palitra2003.hit.bg/2t.htm „Теософската периодика в България“], сп. „Палитра“, бр.2, 2003 г.</ref>.
Теософията излиза от маргиналната си роля благодарение на [[Николай Райнов]]. Към 1923 г. „Анхира“ се преобразува на списание „Орфей”, в което той има дейно участие. Около списанието се формира кръг от хора с теософски възгледи (ложа Орфей). Наред с „Орфей“ през 1919 и 1920 г. и списание
== Вижте също ==
|