Теософия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 5:
Думата била използвана през деветнайсти век от [[Елена Блаватска|Елена Петровна Блаватска]] за обозначаване на нейната религиозно-познавателна и философска доктрина, според която всички религии са опити на човечеството да се докоснат до абсолюта, и следователно всяка [[религия]] съдържа само част от [[истина]]та. Теософските учения съществуват от [[античност]]та и са отчасти свързани с [[аскетизъм|аскетизма]], [[мистика]]та, [[астрология]]та, [[езотерика]]та и [[окултизъм|окултизма]].
 
[[Философ]]и като [[Емануел Сведенборг]]<ref>[[Вера Ганчева]], [http://liternet.bg/publish19/v_gancheva/e_svedenborg.htm Емануел Сведенборг - емпирик и мистик], Електронно списание LiterNet, 30.11.2008, № 11 (108)</ref> и [[Якоб Бьоме]]<ref>[http://americanheritage.yourdictionary.com/bohme American Heritage Dictionary of the English Language, 4th edition (2010): Böhme]</ref><ref>[http://slovari.yandex.ru/%D0%B1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%20%D0%B8%20%D0%95%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD/%D0%91%D0%B5%D0%BC%D0%B5/ Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (1907-1909): Беме, Якоб]</ref><ref>[http://www.terme.ru/dictionary/181/word/beme-ili-bem-jakob-iakov-1575-1624 А.Грицанов, Т.Румянцева, М.Можейко. История Философии: Энциклопедия (2002): БЕМЕ или Бем Якоб (Иаков)]</ref><ref>Бьоме, Я. (2012). ''Шестте аспекта на теософията.'' София: „Фрувег - ПЗП“. ISBN 9789548245111</ref><ref>Бердяев, Н. (2006). ''Философия на свободния дух.'' София: Захарий Стоянов, ISBN 954739620X</ref> са считани за теософи, като последният често е наричан баща на модерната теософия<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/theosophy Merriam-Webster Dictionary: theosophy]</ref>. Заедно с [[Хенри Стил Олкот]], Уилям Куон Джъдж, и други Блаватска основала през 1875 [[Теософско Общество|Теософското Общество]]. Това общество се разцепило на различни организации, някои от които не употребяват вече термина „теософия“.
 
Оксфордският речник описва теософията като „всякакви възможни философии, занимаващи се с получаване на знания за Бога чрез духовен екстаз, директен усет/[[интуиция]] (шесто чувство), или специални лични откровения; особено съвременните движения, следващи [[индуизъм|индуистки]] и [[будизъм|будистки]] учения, както и стремеж към всемирно братство“. Теософията на Блаватска обаче не се причислява към тази дефиниция, тъй като тя е не-теистична. (Което е спорно вероятно защото не е ориентирана към методи и не представлява метод за получаване на знания за Бога. В този смисъл теософията на Блаватска можем да разглеждаме като продукт на личното и&#768; Богопознание).
Ред 62:
{{основна|Теософско общество}}
[[Файл:Emb logo.gif|thumb|190px|right|Емблема на Международното Теософско общество.]]
Модерният теософски [[езотеризъм]] обаче започва от [[Елена Блаватска]] ([[1831]]-[[1891]]) („често наричана „Мадам Блаватска“). През [[1875]] г. тя основава [[Теософското Общество]]общество в град [[Ню Йорк]] заедно с [[Хенри Стил Олкот]], който биле правителствен следовател, [[адвокат]] и [[писател]]. Мадам Блаватска билае световен пътешественик, като накрая се установилаустановява в [[Индия]], където заедно с Олкот премества централата на Обществото. Тя притежавала различни психо- и спиритуалистични способности. Нейната първа основна книга, ''[[Разбулената Изида]]'' (1877), представя елементи главно от окултната мъдрост на западната езотерична традиция и се основава на нейните впечатления от множеството и&#768; пътешествия из Азия, Европа и Средния Изток. Нейната втора основна книга, ''[[Тайната доктрина]]'' (1888), представлява коментар върху ''[[Книгата на Дзиан]]'' и е основана на възгледите на езотеричния [[будизъм]] и [[индуизъм]]. Тези творби стават основните стълбове на теософското движение, заедно с ''[[Писмата на Махатма]]'', по общо мнение произхождащи от високо еволюирали хора, направляващи Блаватска и Теософското Общество.
 
След смъртта на Блаватска през [[1891]] г., настъпват серия разколи в Теософското Обществообщество и се появяват няколко негови разклонения. [[Ани Безант]] станаластава лидер на обществото в [[Адиар]]Адяр, Индия, а [[Уилиям Куон Джъдж]] оглавява американския клон на Теософското Обществообщество в Ню Йорк, който по-късно биле пренесен в Пойнт Лома ([[Калифорния]]), [[Ковина]] и Пасадена ([[КалифорнияПасадена]] (Калифорния), предвождани съответно от: [[Катерин Тинглей]], [[Готфрид де Пурукер]], [[Артър Л. Конгер]], [[Джеимс А. Лонг]], [[Грейс Ф. Кноч]] и през март 2006 [[Рандел Ц. Гриб]]. Известният писател [[Талбот Мънди]], автор на [[Криминале]] (pulp fiction), билстава член на групата в Пойнт Лома и написалпише по темата много статии за своя вестник. Друга една международна теософска организация, "Обединена Ложа на Теософите", билае основана от [[Роберт Кросби]]. Той пристигналпристига в Пойнт Лома през 1900 г., за да помогне на Катерин Тинглей, напуснал през 1904 г., и основалосновава свое общество през 1909 г..
 
[[Рудолф Щайнер]] основалосновава успешен клон на Теософското Обществообщество АдиарАдяр в Германия. Той се фокусиралфокусира върху западния езотеричен път, включващ влиянието на християнството и естествените науки, което довелодовежда до напрежение в отношенията му с [[Ани Безант]]. Той притежавалпритежава вече основано собствено [[Антропософско Общество]] един месец преди да откаже членство в Германския клон на членове от "Ордена на Звездата на Изтока", противопоставяйки се на теософския принцип за достъп на членове от всички религиозни убеждения. Множеството немско-говорещинемскоговорещи теософи, както и някои други, се присъединилиприсъединяват към новото Щайнерово общество. (По-късно Щайнер станалстава известен и чрез своите идеи за възпитанието, което довелодовежда до създаването на международна мрежа от "Щайнерови училища".)
 
В северен Лондон, се отделя друга група- отломък се разпаднала, за да образува Ложаталожата Палмърс Грийн, предвождана от окултиста, колониален пътешественик, [[Томас Нюмарк-Джонс]]. След смъртта на Уилям Куон Джъдж, се появилопоявявя друго общество - [[Обединена Ложа на Теософите]], не притежаващо лидер след Джъдж,. коетоДнес понастоящемто сее намирас вадрес [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]].
 
Други организации, основани навърху теософските науки, включват [[The Lucis Trust]], [[Share International]], [[Агни Йога]], Мост към Свободата, Най-висшият Фар / [[Church Universal and Triumphant]], и Храмът на Присъствието.
 
=== Влияния ===
Първоначалното Теософско Обществообщество ([[Адяр]]), през [[1920]]-те години, по време на най-многобройните си членове и активност, имало около 7&nbsp;000 члена в [[Съединени американски щати|САЩ]].[http://www.findarticles.com/p/articles/mi_m2298/is_2_17/ai_61551810/pg_2] Най-големият — Индийският клон на Теософското Обществообщество наброявал някога над 20&nbsp;000 члена, понастоящем се е редуцирал до около 10&nbsp;000.
 
== В България ==
В България теософията прониква в началото на XX век<ref>Атанаска Станчева, [http://oikumen-doklad.blogspot.com/2007_07_01_archive.html Далекоизточни религии, учения и практики в България], уеблог Oikumen, doklad 2007 г.</ref>. Официално Теософското общество има свой клон в България от 1903 г., учреден в София. Една година след това започва да излиза сп. „[[Български теософски преглед]]“ (до 1907 г.), а в следващите години се издават и други – сп. [[Пътят (списание)|„Пътят“]] (1907-1908 г.), сп. „[[Задгробен мир]]“ (1906-1907 г.). През 1912 г. се появява сп. „Теософия“, просъществувало с големи прекъсвания до 1925 г. Коренна промяна настъпва през 1921 г. с издаването на [[Анхира|вестник Анхира]] – „лист за окултизъм и литература“. Вестникът е събитие не само в теософската периодика в България, но и в културния живот. На страниците му освен текстове на Блаватска, П. Д. Успенски и Рудолф Щайнер се публикуват и произведения на [[Николай Рьорих]], [[Гео Милев]], [[Николай Райнов]], [[Лев Толстой]], [[Морис Метерлинк]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Ралф Уолдо Емерсън]], [[Рабиндранат Тагор]]<ref>Бойко Златев, [http://palitra2003.hit.bg/2t.htm „Теософската периодика в България“], сп. „Палитра“, бр.2, 2003 г.</ref>.
 
Теософията излиза от маргиналната си роля благодарение на [[Николай Райнов]]. Към 1923 г. „Анхира“ се преобразува на списание „Орфей”, в което той има дейно участие. Около списанието се формира кръг от хора с теософски възгледи (ложа Орфей). Наред с „Орфей“ през 1919 и 1920 г. и списание „Всемирна„[[Всемирна летопис“летопис]]“ представя доста теософски материали. През 1933 г. теософите издават сп. „Теософски вести“, а през 1935 г. се опитват да възродят „Орфей“, но без участието на Николай Райнов то не е същото и през 1940 г. престава да съществува.
 
== Вижте също ==