Антон Иванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 9:
| починал-дата=[[23 юли]] [[1942]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| още=
{{Депутат-България|18о=1|19о=1|20о=1}}
}}
Line 18 ⟶ 20:
През 1910 г. става член на ръководството на софийската организация на [[БРСДП(т.с.)]]. По време на [[Балканските войни]] и [[Първата световна война]] води антивоенна агитация сред войниците на фронта. Участва във [[Войнишкото въстание]] през септември 1918 г.
От 1918 до 1923 г. е секретар на Софийската организация на партията. От 1919 до 1923 г. е народен представител от [[БКП(т.с.)]]<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 242</ref>. През 1922 г. е избран за член на ЦК на БКП, преизбиран е на този пост до края на живота си. През 1923 г. участва активно в подготовката на [[Септемврийското въстание]] срещу режима на [[Александър Цанков]]. Арестуван е от властите на 21 септември, два дни преди официалното начало на въстанието. Осъден е за дейността си в БКП по [[Закона за защита на държавата]]. През есента на 1925 г. излиза от затвора и емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], където работи в Задграничното бюро на БКП. През 1928-1930 г. е член на Изпълнителния комитет на [[Профинтерна]]. Взема участие в организирането на българските [[интернационални бригади]] за [[гражданската война в Испания]] (1936-1939).
Участник в Съпротивителното движение по време на [[Втората световна война]]. В началото на [[Втората световна война]] се завръща нелегално в България. Включва се в организирането на въоръжена съпротива срещу [[Нацистка Германия|хитлеристките войски в България]] и правителството на [[Богдан Филов]]. Участва в централната военна комисия на БРП (к). Арестуван през м. април 1942 г. при предателство в ЦК на [[БРП (к)]]. На [[23 юли]] [[1942]] г. е осъден от военнополеви съд на смърт в [[Процес срещу ЦК на БРП|процеса срещу Централната военна комисия]]. Същия ден е разстрелян с още 12 дейци на въоръжената съпротива, сред които и [[Никола Вапцаров]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.225</ref>
| |||