Никола Карастоянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
| роден-дата = [[1778]]
| роден-място = [[Самоков]], днес [[България]]
| починал-дата = [[28 септември]] [[1874]]
| починал-място = [[Самоков]], днес [[България]]
}}
Ред 18:
През 1828 година, при едно от своите пътувания до [[Белград]] и [[Крагуевац]], свързани с отпечатването на поръчани издания, Никола Карастоянов тайно закупува и изнася в разглобен вид една примитивна дървена [[типография|типографска]] [[печатна преса]] с малко количество готови [[клише]]та и наборен материал. Инсталира я в избата си. Официално разрешение за печатане получава през 1847 година, но още през 1833 година започва да отпечатва [[Света Гора|светогорски]] щампи и други направени ръчно от него гравюри на дърво и мед. След като се сдобива с разрешението, печата и малки книжки с религиозно съдържание, илюстрирани с гравюри, заставки и заглавки. Помощ в работата оказва синът му Анастас Карастоянов (1822-1880), също известен гравьор, печатар и зограф.
Печатната преса на Карастоянов, както и някои от отпечатаните от нея издания (първото българско списание, „[[Любословие]]“, на [[Константин Фотинов]] от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, печатана през 1846 година, училищен правилник от 1861 година и други) се пазят днес в [[Исторически музей, Самоков|Историческия музей в Самоков]]. Умира на 27 септември 1874 г. <ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 260</ref>
== Източници ==
<references />
* Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980
| |||