Всяка млечна жлеза е изградена от полукълбовидно ''тяло'' (на [[латински език|лат.]] ''corpus glandullae mammae'') и повече или по-малко продълговата или конусовидна ''цицкаpapila'' (на [[латински език|лат.]] ''papilla glandullae mammae''). Най-отвън млечната жлеза е покрита с [[кожа]]. Под нея са разположени повърхностната и дълбоката фасция. Последната отделя широки напречни съединителнотъканни плочи, които образуват окачвателния апарат на млечната жлеза (на [[латински език|лат.]] ''apparatus suspensorius glandullae mammae''). [[Паренхим]]ът на млечната жлеза е изграден от алвеоли, състоящи се от жлезистоепителни клетки. Техните изводни каналчета се вливат в по-големи събирателни каналчета. Последните се вливат в още по-големи събирателни канали, които достигат до кухината, предназначена за временно събиране на млякото, между отделните избозавания. Тази кухина се нарича ''млечна цистерна'' (на [[латински език|лат.]] ''sinus lactifer''). При различните [[вид]]ове броят на млечните цистерни варира от една до двадесет. Всяка млечна цистерна има отделен изводен канал, със собствен отвор на
