Кокошинско клане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
На 11 юли четите на Бабата, Арсов и Донски са обградени от турски аскер край светиниколското село [[Горно Гюгянци]]. След шест часово сражение, в което турците използват артилерия и кавалерия, четите успяват да пробият кордона и да се измъкнат, като загиват 20 четника и войводата Донски, а раненият войвода Славейко Арсов се самоубива<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 158 - 159.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref>.
На 11 юли четата на [[Йордан Спасов (революционер)|Йордан Спасов]] влиза в [[Татомир]] и убива селския първенец Димо Спасов Пъртей (Дима Спасич), защото отказва да направи селото [[Българска екзархия|екзархийско]].
Атанас Бабата получава информация, че четите са разкрити след предателство от сърбомани от Кокошине. Според сръбски източници на 6 август четата му влиза в селото и убива кмета Трайко Цар, първенеца Мита Пържо заедно със сина му Гроздан, внука Гаво и Йован Иванович - Чекеренда, също и Прота Алексич, стария учител Дане Стоянович и учителя от Куманово Йован Цветкович, както и неговия племенник Милан Поппетрушинович. Избити са общо 53 души, след което Атанас Бабата държи реч пред останалото население<ref>Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos. 168-170.</ref>. Според български източници, след като е доказана вината на селските първенци в селото пристига четата на [[Мише Развигоров]] и убива десетина сърбомани, начело с поп Иван, след това струпва труповете им в центъра на селото и оставя бележка, че са убити по решение на ВМОРО<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/25.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 309.]</ref><ref>Илюстрация Илинден, година ХІІІ, януари 1941, книга 1 (121), с. 9.</ref>.▼
▲Атанас Бабата получава информация, че четите са разкрити след предателство от сърбомани от Кокошине. Според сръбски източници на 6 август четата му влиза в селото и убива кмета Трайко Цар, първенеца Мита Пържо заедно със сина му Гроздан, внука Гаво и Йован Иванович - Чекеренда, също и Прота Алексич, стария учител Дане Стоянович и учителя от Куманово Йован Цветкович, както и неговия племенник Милан Поппетрушинович. Избити са общо 53 души, след което Атанас Бабата държи реч пред останалото население за българщината и необходимостта селото да мине под Екзархията.<ref>Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos. 168-170.</ref>
Според български източници, след като е доказана вината на селските първенци в Кокошине пристига четата на [[Мише Развигоров]] и убива десетина сърбомани, начело с поп Иван, след това струпва труповете им в центъра на селото и оставя бележка, че са убити по решение на ВМОРО<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/25.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 309.]</ref><ref>Илюстрация Илинден, година ХІІІ, януари 1941, книга 1 (121), с. 9.</ref>.
В същото време първите чети на [[Сръбска пропаганда в Македония|Сръбската пропаганда в Македония]] навлизат в Македония, като под давление на [[Борис Сарафов]] са посрещнати и подпомогнати от [[Боби Стойчев]], [[Христо Узунов]], [[Георги Сугарев]], [[Петър Чаулев]], [[Даме Груев]] и други<ref>Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos. 168-170.</ref>. След като новината за клането се разпространява сръбските чети приемат акцията като повод за скъсване на отношенията между Сръбския четнически комитет и ВМОРО.
| |||