Петър Васков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: Васково
Ред 17:
Роден е във [[Велес]]. Брат е на [[Панчо Васков]]. Член на тайния ученически революционен кръжок в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] (1894-95). В 1896 година завършва физика и математика във [[Софийски университет|Висшето училище]] в София. Учителствува в [[Лом]], [[Видин]], където преподава на [[Михаил Думбалаков]],<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;}} на живота и революцията, том І, София, 1933, стр. 189.</ref> и [[Силистра]], а от 1898 до 1900 година в [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]]. В Одрин става член на окъжния революционен комитет на ВМОРО. Уволнен за революционна дейност от гимназията, става учител в Сливен. През юли-август 1901 година е делегат на [[Девети македоно-одрински конгрес|Деветия македоно-одрински конгрес]], като е привърженик на [[Борис Сарафов]].<ref>Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.</ref> На 28 юли 1902 година той е делегат на [[Десети македоно-одрински конгрес|Десетия македоно-одрински конгрес]] от Сливенското дружество и е сред делегатите, които се противопоставят на групата на [[Стоян Михайловски]] и [[Иван Цончев]].
 
В 1902 година постъпва в [[Школа за запасни офицерияофицери|Школата за запасни офицери]] в София.
 
По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 г. е войвода в [[Валовища|Демирхисар]]ско и е ранен по време на сражение. През февруари - април 1904 г., заедно с [[Марко Секулички]] и [[Христо Настев]], завежда [[Кюстендил]]ския [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничен пункт на ВМОРО]]. Поддържа контакти със задграничните представители [[Христо Матов]], д-р [[Христо Татарчев]] и [[Димитър Мирасчиев]]. Подпомага преминаването през Кюстендил и изпращането в Македония на четите на [[Апостол войвода]], [[Лука Иванов]], [[Христо Чернопеев]] и други. От 1904 до 1907 година отново е учител в Одринската гимназия и председател на Одринския окръжен революционен комитет. Загива заедно с [[Лазар Маджаров]] в сражение с турците при село [[Лъджакьой]], Дедеагачко (днес [[Гърция]]).<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=154 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>