: Съвременните маслодайни сортове и [[хибрид (биология)|хибриди]], отглеждани в България, имат средна височина на [[стъбло]]то 1,70–2,00 м7–2 m. Отглеждат се и декоративни [[генотип]]ове с височина над 2,50 м5 m, а в страните с по-хладен климат — сортове и хибриди с височина на стъблото 1,20–12–1,40 м4 m. Стъблото е неразклонено при маслодайните сортове и хибриди и разклонено при бащините линии за получаване на хибриди и при декоративните форми. Дебелината му в основата е 2–4 см cm. То е обло, но неравно, а вътрешността му е изпълнена с [[паренхим]]на тъкан.
=== Листа ===
: [[листо|Листата]] на слънчогледа са едри, сърцевидни, назъбени по периферията, най-често с ширина 22–30 см cm. Броят им варира от 14 до 50, най-често 25–30. В началото на [[вегетация]]та листата са разположени по двойки, след което се появяват поединично и последователно. Максимална листна площ се формира към фаза [[цъфтеж]], а листно-площният индекс на културата е висок — 3–4,5.
=== Цветове ===
: [[Цвят (ботаника)|Цветовете]] са събрани в [[съцветие]] тип кошничка (пита), която е най-често плоска или леко изпъкнала с диаметър 15–40 см cm (при генотиповете за масло 18–25 см cm). Цветовете са 2 вида — езичести (най-често безполови, разположени по периферията на съцветието) и тръбести (двуполови, във вътрешността на питата). Езичестите цветове имат ролята да привличат насекомите, които извършват кръстосаното [[опрашване]] при тази култура. Тръбестите цветове се състоят от петлистно [[венчелистче|венче]], 5 [[тичинки]] и 1 [[плодник]]. Броят им в една пита е от 600 до 1600.
