Отваря главното меню

Промени

== Фонетика ==
[[Файл:Nuevo Silibaryo Espanyol Ladino textbook Salonica 1929.jpg|дясно|мини|Учебник по ладино, Солун, 1929 г.]]
Граматиката на ладино и речниковото му ядро (около 60% от речника) са в основата си кастилски. Но фонологията на съгласните и част от речника са в някои отношения по-близо до [[галисийски език|галисийско]]-[[португалски език|португалски]] или [[каталонски език|каталонски]], отколкото до съвременния кастилски, тъй като те запазват някои средновековни ибероромански характеристики, които кастилският по-късно е загубил. Сравнете например ладинското ''aninda'' (''все още'') с поргугалското ''ainda'' (галисийското ''aínda'', астурийското[[астурски език|астуриското]] ''aína'' или ''enaína'') и кастилското ''aún'', или първата съгласна на ладинските ''fija'', ''favla'' (''дъщеря'', ''говор''), португалските ''filha'', ''fala'' (галисийските ''filla'', ''fala'', [[астурски език|астурийските]]астуриските ''fía'', ''fala'', [[арагонски език|арагонските]] ''filla'', ''fabla'', каталонското ''filla''), кастилските ''hija'', ''habla''. Това варира понякога в диалектите: в ладински народни песни се срещат и ''fijo'' и ''hijo''.
 
Ладинското произношение на ''s'' като ''ш'' пред ''к'' и в края на определени думи (като ''seis'', ''шест'', произнасяно {{IPA|[seʃ]}}) също е общо с португалския поргугалски и не с испански. Въпреки това има прилики и със съвременното испанско явление [[йеисмо]]: ''eya'' {{IPA|[ˈeja]}} (ладино) and ''ella'' {{IPA|[ˈeʝa]}} (съвременен испански).