Галактика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 117 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q318.
Ред 41:
През 1750 година Томас Райт допуска, че някои от [[Мъглявина|мъглявините]], видими в нощното небе, може би не са част от Млечния път.<ref name="our_galaxy"/><ref>{{Cite book | last = Dyson | first = F | year = 1979 | title = Disturbing the Universe | page = 245 | publisher = Pan Books | isbn = 0-330-26324-2 | lang = en}}</ref> През 1755 година Имануил Кант използва за тези отдалечени мъглявини наименованието „островни вселени“.
 
Към края на 18 век френският астроном [[Шарл Месие]] съставя каталог от 109 ярки мъглявини, последван от много по-големия каталог с 5 хиляди мъглявини на Уилям Хершел.<ref name="our_galaxy" /> През 1845 година англичанинът [[Уилям Парсънс]] конструира нов телескопhui и успява да разграничи елиптичните от спиралните мъглявини. Той забелязва и индивидуални точкови източници на светлина във вътрешността на мъглявините, с което подкрепя по-ранната хипотеза на Кант.<ref>{{cite web | last = Abbey | first = L | title = The Earl of Rosse and the Leviathan of Parsontown | url = http://labbey.com/Telescopes/Parsontown.html | accessdate = 4 януари 2007 | lang = en}}</ref>
 
През 1912 година американецът [[Весто Слайфър]] прави спектрографски изследвания на най-ярките спирални мъглявини, за да определи дали те са съставени от вещества, характерни за планетарните системи. Той установява, че спиралните мъглявини имат голямо [[червено отместване]], което показва, че те се отдалечават от Земята със скорост, по-голяма от [[втора космическа скорост]] на Млечния път. Това означава, че те не са гравитационно свързани с Млечния път и вероятно не са част от него.<ref>{{cite journal | last = Slipher | first = V. M | year = 1913 | title = The radial velocity of the Andromeda Nebula | journal = Lowell Observatory Bulletin | volume = 1 | pages = 56–57 | bibcode = 1913LowOB...2...56S | lang = en}}</ref><ref>{{cite journal | last = Slipher |first = V. M | year = 1915 | title = Spectrographic Observations of Nebulae | journal = Popular Astronomy | volume = 23 | pages = 21–24 | bibcode = 1915PA.....23...21S | lang = en}}</ref> През 1917 година американецът [[Хебър Къртис]] наблюдава появата на [[нова звезда]] в Голямата мъглявина Андромеда. Преглеждайки фотографския архив, той намира още 11 нови, които средно са значително по-бледи от наблюдаваните в Млечния път. Така той оценява разстоянието до мъглявината на 150 хиляди парсека и става привърженик на хипотезата за островните вселени, според която спиралните мъглявини са самостоятелни галактики.<ref>{{cite journal | last = Curtis | first = H. D | year = 1988 | title = Novae in Spiral Nebulae and the Island Universe Theory | journal = Publications of the Astronomical Society of the Pacific | volume = 100 | pages = 6 | bibcode=1988PASP..100....6C | doi = 10.1086/132128 | lang = en}}</ref>