Федерален резерв: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
Изготвеният план за монетарна реформа трябвало да бъде представен на Конгреса като завършена работа на създадената по-рано комисия за банкови реформи. Императивно изискване било истинските автори да останат в сянка. Толкова голямо било омерзението срещу банкерите от кризата от [[1907]], че никой конгресмен не би дръзнал да гласува за план, носещ печата на [[Уолстрийт]], независимо кой е плащал разходите по избирателната му кампания.
Планът предвиждал създаването на централна банка. Но имайки предвид дълго съществуващата традиция на съпротива срещу налагането на такава институция, то според Пол Уорбърг трябвало всячески да се избягва терминът Централна банка. Ето защо той предложил името „Федерална резервна система” (ФРС). Тази система обаче
Друг спорен момент се оказал въпросът дали администраторите на резерва да се назначаеми или избираеми. Сенатор Олдрич настоявал те да се назначават от [[президент]]а, като по този начин да се заобиколи намесата на Конгреса или по-точно на конгресмените от южните и западни щати, които били сред основните радетели за строги мерки срещу спекулациите на банкерите. Според мнозина това предложение противоречало на Конституцията на САЩ, която в чл.1, § 8 овластява именно Конгресът да сече пари и да регулира тяхната стойност.
Ред 47:
Мощта на банкерите става причина за едно от най-популярните и разобличителни разследвания в предвоенна Америка – разследванията на комисия „Пужо” от [[1912]]. Самият Дж. П. Морган Старши няколко месеца преди смъртта си дава показания пред комисията. Разкритията на конгресмените са потресаващи. Те установяват, че чиновниците на Морган, Нешънъл сити и Фърс Нешънъл банк държат общо 118 директорски поста в 34 банки и тръстови компании. Освен това те заемат директорски постове в 10 основни застрахователни компании, 105 директорски поста /места/ в 32 транспортни системи. Сборът от техните дейности е изумителен за времето си. Те контролират ресурс от 22 милиарда долара при положение, че брутният вътрешен продукт на САЩ за това време е около 30 милиарда долара. Пред комисията обаче банкерите упорито претендират неосведомеността си за нещо, в което активно участват в продължение на години.
Сенатор Лафолет един от опонентите на плана Олдрич публично заявява, че паричен тръст от 50 мъже контролира САЩ. [[Джордж Бейкър]],
Президентските избори през [[1912]] са решаващи за съдбата на бъдещия федерален резерв. Републиканците издигат тогавашния президент [[Уйлям Тафт]], който твърдо стои зад плана „Олдрич”, широко известен като
== Устройство и функции ==
| |||