Симон дьо Бовоар: Разлика между версии

| Влияния_от = [[Рене Декарт|Декарт]], [[Мери Уолстънкрафт|Уолстънкрафт]], [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Едмунд Хусерл|Хусерл]], [[Сьорен Киркегор|Киркегор]], [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]], [[Жан-Пол СартрСартър|СартрСартър]], [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад|Сад]]

| Влияния_върху = [[Джудит Бътлър|Бътлър]], [[Албер Камю|Камю]], [[Жан-Пол СартрСартър|СартрСартър]], [[Бети Фридан|Фридан]]

'''Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар''' ({{lang-fr|Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir}}) е [[френска]] писателка, [[феминистка]] и [[философ]], автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата ''Вторият пол'', публикуван през [[1949]] г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „[[Гостенката]]“ и „[[Мандарините]]“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа [[Жан-Пол СартрСартър]].

Макар и да не е официално записана там, Симон дьо Бовоар посещава курсове в [[Екол нормал]], подготвяйки се за агрегация по философия, тежък следдипломен изпит във френската образователна система, който служи за съставянето на национална класация на дипломантите. В Екол Нормал тя се запознава със студентите [[Жан-Пол СартрСартър]], [[Пол Низан]] и [[Рьоне Майо]].<ref name = "IEP Biography"/> Комисията за агрегацията с малка разлика дава първото място на СартрСартър, а Дьо Бовоар остава втора и, едва на 21 години, става най-младият човек, преминал някога изпита.<ref>{{cite web | last = Menand | first = Louis | year = 2005 | url = http://www.newyorker.com/archive/2005/09/26/050926crbo_books?currentPage=all | title = Stand By Your Man | work = newyorker.com | publisher = The New Yorker | accessdate = 2011-11-23 | lang = en}}</ref>

През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол СартрСартър и той и&#768; предлага да се оженят.{{hrf|Bair|1990|155-156}} Това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини.{{hrf|Bair|1990|156}} Дьо Бовоар така и не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със СартрСартър, макар че двамата не живеят заедно.<ref name=Schneir>{{cite book | last = Schneir | first = Miriam | title = Feminism in Our Time | year = 1994 | publisher = Vintage Books | page = 5 | isbn = 0-679-74508-4 | lang = en}}</ref> През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, а Дьо Бовоар е и открито [[Бисексуалност|бисексуална]].<ref>{{cite web | url = http://www.guardian.co.uk/world/2005/jun/10/gender.politicsphilosophyandsociety | location = London | publisher = The Guardian | work = guardian.co.uk | first = Lisa | last = Appignanesi | title = Our relationship was the greatest achievement of my life | date = 10 June 2005 | year = 2005 | lang = en}}</ref>

Известно е, че СартрСартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и Нищо“ на СартрСартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] и [[Готфрид Лайбниц]].{{hrf|Bergoffen|2010}}