Ладински език (ибероромански): Разлика между версии

{{други значения|за еврейския език|ретороманския|ладински език (реторомански)|техния прародител|латински език}}

|родно име= ladinoLadino/{{Br}}djudeoDjudeo-espanyol

|регулатор= [[Национален орган на ладиноладинския език]]

'''ЛадиноЛадинският''' или '''шпаньолскишпаньолският''' езикили '''ладино''' (самоназвание: ''ladino'' или ''djudeo-espanyol'') е [[романски езици|романски език]], произлязъл от [[староиспански език|староиспанския]], говорен от [[сефаради|сефарадските]] [[евреи]], заселили се по света след изгонването им от Испания в [[1492]] година.

Като [[еврейски езици|еврейски език]], ладиноладинският е повлиян значително от [[иврит]] и [[арамейски език|арамейски]], както и от [[арабски език|арабски]], [[турски език|турски]] и в по-малка степен от гръцки, български и други, в зависимост от географското положение на говорещите го.

Подобно на много други еврейски езици, ладиноладинският е зaплашен от [[мъртъв език|изчезване]]. Повечето говорещи ладиноладински като майчин език са възрастни и след емиграцията на повечето в Израел, езикът не е предаден на следващите поколения. Езикът преживява леко възраждане в сефарадските общности, особено в музиката.

В Израел езикът е най-често наричан ''ладино'' (לאדינו), което произхожда етимологически от [[латински език|''латински'']], макар много да смятат тази употреба за некоректна. Езикът също така е наричан юдео-испанскиюдеоиспански: ''judeo-espagnol'', ''judeo-español'',<ref name="DRAE">[http://buscon.rae.es/draeISrvltGUIBusUsual?LEMA=judeoespa%C3%B1ol&TIPO_HTML=2&FORMATO=ampliado Real Academia Española, статия: Judeo-Español]'' in the [[Diccionario de la Real Academia Española]] (DRAE).</ref> ''sefardi'', ''djudio'', ''dzhudezmo'', ''judezmo'', и ''spanyol'' или ''español sefardita''; ''[[хакития]]'' (от арабското ''ħaka'' حكى) обозначава северноафриканския диалект, особено този в [[Мароко]]. Диалектът на [[Оран (провинция)|Оран]] в Алжир се нарича ''тетуани'', тъй като Оранските евреи идват главно от [[Тетуан]]. На иврит езикът се нарича ''спаньолит''.

[[Файл:Almanac Israelite, Thessaloniki 1923.jpg|дясно|мини|„Еврейски алманах“ на ладиноладински, Солун, 1923 г.]]

Неформално и особено в Израел, много говорещи използват ''ладино'' за обозначаване на езика. Така например той е регулиран от организация, наречена ''Autoridad Nasionala del Ladino'' ([[Национален орган на ладиноладинския език]]). Но по-стриктно терминът е органичен до стила при превод. В [[България]] се среща мнението, че с името ''шпаньолски език'' се обозначава народният и говорим език, който има много български елементи, а ''ладиноладински'' предствлява по-обработена и чиста реч, която се използва предимно в писмото.<ref>Български език, том 29, Българска академия на науките, София, 1979, стр. 141.</ref> Според уебсайта на Солунския еврейски музей:

{{цитат|ЛадиноЛадински не се говори, а е продукт на буквален дума по дума превод на ивритските или арамейски библейски или литургични текстове, правен от равините в еврейските училища в Испания. В тези преводи отделна ивритска или арамейска дума винаги кореспондира на една и съща испанска дума, освен ако не пречат някакви [[Екзегеза|егзегетични]] съображения. С други думи ладиноладински е просто иврит облечен в испански или испаскииспански с ивритски синтаксис. Известният ладиноладински превод на Библията [[Ферарска Библия|Biblia de Ferrara]] (1553), вдъхновява серия испански християнски Библии.<ref name="Thessaloniki Museum">[http://www.jmth.gr/web/thejews.htm Jewish Museum of Thessaloniki]. Jmth.gr. Retrieved on 19 October 2011.</ref>}}

[[Файл:El Avenir Ladino Newspaper.jpg|дясно|мини|250п|Солунският вестник на ладиноладински с еврейска писменост „[[Авенир]]“]]

ЛадиноЛадинският е изнесен в Османската империя - Балканите, Северна Африка и Близкия Изток след експулсирането на испанските евреи с декрета от Алхамбра в 1492 година.<ref>[http://www.sephardicstudies.org/quickladino.html "Ladinoikonunita: A quick explanation of Ladino (Judeo-Spanish)]. Sephardicstudies.org.</ref>

Близостта и взаимното разбиране между ладиноладински и кастилски подпомага търговията между сефарадите - от Османската империя до Нидерландия и конвертите на Иберийския полуостров.

След изгонването на евреите, предимно от португалски произход, от Холандска Бразилия в 1654 година, ладиноговорещиладински говорещи евреи оказват едно от влиянията върху афророманския креол [[Папиаменто]] на островите [[Аруба]], [[Бонайре]] и [[Кюрасао]].

С времето на ладино се натрупва значителна литература и литургична, и светска. Ранната е огранична до преводи от иврит. В края на 17 век иврит изчезва като инструмент за обучението на равините. Така в 18 век се появява литература на народния език (ладиноладински), като ''Me'am Lo'ez'' и поезия. Към края на 19 век сефарадите в Османската империя учат в училищата на [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]] и езикът за международните им отношения става френски. Така ладиноладинският започва да използва френски за неологизми. Появява се нови светски жанрове - над 300 списания, вестници, историческа литература, театър, биографии.

При относителната изолация на много общности, се появяват серия регионални ладински диалекти на ладино, много от които с трудно взаимно разбиране, дължащо се на големия брой заемки от местните езици - гръцки, турски, български и сръбски. Това заемане на лексика стига до 30% от лексикалния запас в някои диалекти. ЛадиноЛадинският също повлиява лексикално околните езици: например думата ''palavra'', ''дума'' ([[народен латински]] = parabola; гръцки = παραβολή) навлиза в турски, гръцки, румънски<ref name="DER">''[http://dexonline.ro/search.php?cuv=palavra&source=12 palavră]'' в ''[[Румънски етимологичен речник]]'', [[Александру Чорънеску]], [[Университет на лагуната]], [[Тенерифе]], 1958–1966: ''Cuvînt introdus probabil prin. iud. sp''.</ref> със значението „шум, глупости“ в турски и румънски и „самохвалство“ в гръцки.

Още в 15 век част от испанските евреи емигрират в Османската империя, посрещнати благосклонно от турците. Първоначално се заселват по крайбрежието, в Цариград и Солун, но след това порникват и във вътрешността.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 119.</ref> Наречеието на испанските евреи започва да се говори непрекъснато в градовете на европейската част на Османската империя. ЛадиноЛадинският повлиява и на местните езици, като например някои думи от ладиноладински минават в българския език.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 508.</ref> ЛадиноЛадинският е общият език в [[Солун]] през османската епоха. След 1912 година градът попада в гръцки ръце и въпреки [[Солунски пожар|големия пожар]], икономическия натиск от гръцките власти и масовото заселване на гърци бежанци, езикът се говори широко в града до депортацията и избиването на 50&nbsp;000 солунски евреи по време на Холокоста. Според преброяването от 1928 година в Гърция има 62&nbsp;999 души с майчин език ладиноладински. Числото пада до 53&nbsp;094 в 1940, но още 21&nbsp;094 души говорят ладиноладински „понякога“.<ref>[http://www.greek-language.gr/greekLang/studies/guide/thema_c6/04.html Συγκριτικός πίνακας των στοιχείων των απογραφών του 1928, 1940 ΚΑΙ 1951 σχετικά με τις ομιλούμενες γλώσσες στην Ελλάδα.] – Μεινοτικές γλώσσες στην Ελλάδα Κωνσταντίνος Τσιτσελίκης (2001), Πύλη για την Ελληνική Γλώσσα</ref>

ЛадиноЛадинският е езикът и на [[дьонме]] ритуалите - например ''Sabbatai Tsevi esperamos a ti''.

От 17 до 19 век ладиноладинският е основният еврейски език в Светите земи, макар местният диалект да е различен от този, говорен в Гърция и Турция. Някои сефарадски семейства са живели в Йерусалим векове и все още пазят ладиноладински. През 20 век броят говорещи ладиноладински пада рязко - цели общности са избити в Холокоста, докато мнозинството от останалите носители на езика емигрира в Израел и приема иврит, който е налаган от новата държава. По същото време ладиноладинският привлича вниманието на филолозите, тъй като пази форми и литература, съществуващи отпреди стандартизацията на кастилския.

Граматиката на ладиноладинския и речниковото му ядро (около 60% от речника) са в основата си кастилски. Но фонологията на съгласните и част от речника са в някои отношения по-близо до [[галисийски език|галисийско]]-[[португалски език|португалски]] или [[каталонски език|каталонски]], отколкото до съвременния кастилски, тъй като те запазват някои средновековни ибероромански характеристики, които кастилският по-късно е загубил. Сравнете например ладинското ''aninda'' (''все още'') с поргугалското ''ainda'' (галисийското ''aínda'', [[астурски език|астурското]] ''aína'' или ''enaína'') и кастилското ''aún'', или първата съгласна на ладинските ''fija'', ''favla'' (''дъщеря'', ''говор''), португалските ''filha'', ''fala'' (галисийските ''filla'', ''fala'', астурските ''fía'', ''fala'', [[арагонски език|арагонските]] ''filla'', ''fabla'', каталонското ''filla''), кастилските ''hija'', ''habla''. Това варира понякога в диалектите: в ладински народни песни се срещат и ''fijo'' и ''hijo''.

Архаичните черти запазени от ладиноладинския са:

* Съвременното испанско ''z'' (''c'' преди ''e'' или ''i''), произнасяно ''s'' или {{IPA|[θ]}} според диалекта, отговаря на две различни фонеми в староиспанския: ''ç'' (''c'' before ''e'' or ''i''), произнасяно ''ц'' и ''z'' (във всички позиции), произнасяно ''дз''. Тази разлика е запазена в ладиноладински, където двете фонеми се произнасят съответно ''с'' и ''з'': ''korason''/''coraçon'', ''сърце'' (съвременен испански ''corazón'') срещу ''dezir'', ''казвам'' (съвременен испански ''decir''). ([[Седил]]ът в буквата ''[[ç]]'' е измислен в испански, за да представя първата от двете фонеми, но не се използва в съврменния испански).

* В съвременния испански, употребат на буквите ''b'' и ''v'' се определя отчасти на базата на по-ранни форми на езика, отчасти на базата на латинската етимология. И двете букви се произнасят като една и съща [[билабиална съглсна|билабиална фонема]], реализирана или като {{IPA|[b]}} или като {{IPA|[β]}} според мястото в думата. В староиспанки и ладиноладински изборът е фонетичен: ''bivir'' {{IPA|[biˈviɾ]}}, ''живея'' (съвременен испански ''vivir''). В ладиноладински ''v'' е [[лабиодентална съгласна|лабиодентално]], а не билабиално.

ЛадиноЛадинският се отличава от другите испански диалекти по следните черти:

* При местоименията ладино ползва ''tú'' като второ лице, единствено число, неформално, ''vos'' като второ лице, единсвено число, формално и ''vosotros'' като второ лице множествено число. ''Usted'' и ''ustedes'' не съществуват.

Използвани или предлагани са следните системи за писане на ладиноладински:

* Традиционно, особено в религиозни ладино текстове, ладиноладинският се изписва с [[еврейска писменост]] (особено с [[Раши шрифт]]), практика, която е много разпространена, дори може би универсална до 19 век (и наричана ''[[алхамядо]]'', по аналогия с еквивалентната употреба на арабския [[абджад]]). Това понякога е практика и днес, особено в религиозна употреба. За всекидневните записи се използва [[солитрео]] - полукурсивен шрифт, подобен на Раши, променящ се към квадратни букви за ивритските и арамейските думи. Солитрео е ясно различаващ се от ашкеназкото [[еврейско ръкописно писмо]], използвано днес в Израел, макар то също да е свързано с Раши.

* В Турция, ладиноладински най-често се пише с [[турска азбука|турския вариант]] на латиницата. Това може би е най-разпространената употреба днес, тъй като след избиването на сефарадските общности на Балканите и в Източна Европа по време на [[Холокоста]], най-многобройни от говорещите ладиноладински остават турските евреи. Но ладиноладинската страницатастраница на турския еврейски вестник „[[Шалом (турски вестник)|Шалом]]“ днес използва израелската система.

* Израелският [[Национален орган на ладино]]ладинския език поддържа фонетична транскрипция на латиница от традиционното ивритско изписване и не прави отстъпки в посока на испанския правопис, която използва в изданието си [[Аки Йерушалаим]]. Песните ''Non komo muestro Dio'' и ''Por una ninya'', по-долу, и текстът в параграф [[#Примери|Примери]], са написани с употребата на тази система.

* Най-консервативното и малко популярно е предложението на някои, включително Пабло Карвахал Валдес, ладиноладинският да използва правописа, използван по времето на изгонването от Испания (1492). Тази система е използвана в транскпипцията на песента ''Adio querida''. ''Quando el melekh Nimrod'' е смесица от тази и израелската система.

Кастилският правопис към края на 15 век е стандартизиран и по-късно чрез серия от правописни реформи (последната в 18 век) се превръща в съвременния испански правопис. ЛадиноЛадинският пази част от произношенията, които по-късно стават архаични в стандартния кастилски. Така приемането на кастилския правопис от 15 век (сходен със съвременния [[португалски правопис]]) ще пасне добре на ладинското произношение.

* Съществува спор за испанското ''ll'', което в ладиноладинския, подобно на по-голямата част от Испания, се произнася ''y''. Според староиспанския правопис то трябва да е ''ll'', но често се пише ''y'', което отразява ивритското изписване. Консервативният вариант е да се следва етимологията: ''caballero'', но ''Mayorca''.<ref>Съвременното испанско изписване ''Mallorca'' е [[хиперкоректност]].</ref>

Подобно на [[идиш]]<ref>Price, Sarah. (2005-08-25) [http://www.jewishjournal.com/articles/item/schools_to_teach_ein_bisel_yiddish_20050826/ Schools to Teach Ein Bisel Yiddish | Education]. Jewish Journal. Retrieved on 19 October 2011.</ref><ref>[http://yiddish.haifa.ac.il/tmr/tmr11/tmr11010.htm The Mendele Review: Yiddish Literature and Language, Volume 11, No. 10]. Yiddish.haifa.ac.il (30 September 2007). Retrieved on 19 October 2011.</ref> ладиноладинският се радва на леко възраждане на интереса в колежи в САЩ и Израел.<ref>[http://www.ejpress.org/article/2998 EJP | News | Western Europe | Judeo-Spanish language revived]. Ejpress.org (19 September 2005). Посетен на 7 ноември 2011.</ref> Но при етническата демография на американските евреи, повечето институции предлагат курсове по идиш, а не по ладиноладински. Днес [[Пенсилвански университет|Пенсилванският университет]]<ref>[http://ccat.sas.upenn.edu/jwst/courses09c.htm#JWST231680 Jewish Studies Program]. Ccat.sas.upenn.edu. Retrieved on 19 October 2011.</ref><ref>[http://www.jewishexponent.com/article/12032 Ladino Class at Penn Tries to Resuscitate Dormant Language]. The Jewish Exponent (1 February 2007). Retrieved on 19 October 2011.</ref> и [[Университет Тъфтс|Университетът Тъфтс]]<ref>[http://ase.tufts.edu/grall/judaic/courses.asp Department of German, Russian & Asian Languages and Literature – Tufts University]. Ase.tufts.edu. Посетен на 7 ноември 2011.</ref> предлагат курсове по ладиноладински в САЩ.<ref>[http://www.jstandard.com/index.php/content/item/2617 For love of Ladino – The Jewish Standard]. Jstandard.com. Посетен на 7 ноември 2011.</ref> Извън САЩ [[Еврейски университет в Йерусалим|Еврейският университет в Йерусалим]] също предлага курсове по ладиноладински.<ref>[http://pluto.huji.ac.il/~msladino/courses.htm Courses – Ladino Studies At The Hebrew University of Jerusalem]. Pluto.huji.ac.il (30 July 2010). Посетен на 7 ноември 2011.</ref>

'''ЛадиноЛадински'''

'''[[Испански език|Кастилски]]'''

'''[[Каталонски език|Каталонски]]'''

'''[[Астурски език|Астурски]]'''

'''[[Галисийски език|Галисийски]]'''

'''[[Португалски език|Португалски]]'''

<blockquote>Юдео-испански, джудио, юдезмо или ладиноладински е език говорен от сефарадските евреи, изгонени от Испания в 1492. Той е език, произхождащ от испански и говорен от 150 000 души в общности в Израел, Турция и бивша Югославия, Гърция, Мароко, Майорка, Америките, между много други.

Фолклористите събират ''романси'' и други народни песни, някои датиращи от времето преди изгонването. Много религиозни песни на ладино са преводи от иврит, обикновено с друга мелодия. Например ''[[Еин Келохейну]]'' изглежда така на ладиноладински:

[[Категория:ЛадиноЛадински език (ибероромански)| ]]