Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{други значения|за еврейския език|ретороманския|ладински език (реторомански)|техния прародител|латински език}}
{{език
|родно име= ladinoLadino/{{Br}}djudeoDjudeo-espanyol
|страна= [[Израел]], [[Турция]], [[Гърция]], [[САЩ]]
|район= Източна Европа, Близък Изток
|сем10=Испански
|официален=
|регулатор= [[Национален орган на ладиноладинския език]]
|iso639-1= lad
|iso639-2= lad
|
}}
'''ЛадиноЛадинският''' или '''шпаньолскишпаньолският''' езикили '''ладино''' (самоназвание: ''ladino'' или ''djudeo-espanyol'') е [[романски езици|романски език]], произлязъл от [[староиспански език|староиспанския]], говорен от [[сефаради|сефарадските]] [[евреи]], заселили се по света след изгонването им от Испания в [[1492]] година.
 
Като [[еврейски езици|еврейски език]], ладиноладинският е повлиян значително от [[иврит]] и [[арамейски език|арамейски]], както и от [[арабски език|арабски]], [[турски език|турски]] и в по-малка степен от гръцки, български и други, в зависимост от географското положение на говорещите го.
 
Подобно на много други еврейски езици, ладиноладинският е зaплашен от [[мъртъв език|изчезване]]. Повечето говорещи ладиноладински като майчин език са възрастни и след емиграцията на повечето в Израел, езикът не е предаден на следващите поколения. Езикът преживява леко възраждане в сефарадските общности, особено в музиката.
 
== Име ==
В Израел езикът е най-често наричан ''ладино'' (לאדינו), което произхожда етимологически от [[латински език|''латински'']], макар много да смятат тази употреба за некоректна. Езикът също така е наричан юдео-испанскиюдеоиспански: ''judeo-espagnol'', ''judeo-español'',<ref name="DRAE">[http://buscon.rae.es/draeISrvltGUIBusUsual?LEMA=judeoespa%C3%B1ol&TIPO_HTML=2&FORMATO=ampliado Real Academia Española, статия: Judeo-Español]'' in the [[Diccionario de la Real Academia Española]] (DRAE).</ref> ''sefardi'', ''djudio'', ''dzhudezmo'', ''judezmo'', и ''spanyol'' или ''español sefardita''; ''[[хакития]]'' (от арабското ''ħaka'' حكى) обозначава северноафриканския диалект, особено този в [[Мароко]]. Диалектът на [[Оран (провинция)|Оран]] в Алжир се нарича ''тетуани'', тъй като Оранските евреи идват главно от [[Тетуан]]. На иврит езикът се нарича ''спаньолит''.
[[Файл:Almanac Israelite, Thessaloniki 1923.jpg|дясно|мини|„Еврейски алманах“ на ладиноладински, Солун, 1923 г.]]
Според [[Етнолог (издание)|„Етнолог“]]:
 
Произходът на името ''ladino'' е сложен. В периода преди изгонването (1492) в Испания думата означава или литературен кастилски, като противопоставен на другите диалекти, или общо романски, противопоставен на арабски.<ref>{{es icon}} [http://buscon.rae.es/draeI/SrvltGUIBusUsual?LEMA=ladino&TIPO_HTML=2&FORMATO=ampliado#0_2 DRAE: Ladino, 2nd sense]. Buscon.rae.es. Посетен на 7 ноември 2011.</ref> (Първият речник и граматика на кастилски го нарича ''ladino'' или ''ladina''. В Средните векове думата ''латински'', често се използва в значението просто на ''език'' и в частност ''разбираем език'', a ''latiner'' или ''latimer'' означава ''преводач''.) След изгонването евреите разбират под ''ladino'' традиционния устен превод на Библията на кастилски. Чрез разпростиране на значението то започва да означава и изобщо ''кастилски''.<ref>[[Historia 16]], 1978</ref>
 
Неформално и особено в Израел, много говорещи използват ''ладино'' за обозначаване на езика. Така например той е регулиран от организация, наречена ''Autoridad Nasionala del Ladino'' ([[Национален орган на ладиноладинския език]]). Но по-стриктно терминът е органичен до стила при превод. В [[България]] се среща мнението, че с името ''шпаньолски език'' се обозначава народният и говорим език, който има много български елементи, а ''ладиноладински'' предствлява по-обработена и чиста реч, която се използва предимно в писмото.<ref>Български език, том 29, Българска академия на науките, София, 1979, стр. 141.</ref> Според уебсайта на Солунския еврейски музей:
 
{{цитат|ЛадиноЛадински не се говори, а е продукт на буквален дума по дума превод на ивритските или арамейски библейски или литургични текстове, правен от равините в еврейските училища в Испания. В тези преводи отделна ивритска или арамейска дума винаги кореспондира на една и съща испанска дума, освен ако не пречат някакви [[Екзегеза|егзегетични]] съображения. С други думи ладиноладински е просто иврит облечен в испански или испаскииспански с ивритски синтаксис. Известният ладиноладински превод на Библията [[Ферарска Библия|Biblia de Ferrara]] (1553), вдъхновява серия испански християнски Библии.<ref name="Thessaloniki Museum">[http://www.jmth.gr/web/thejews.htm Jewish Museum of Thessaloniki]. Jmth.gr. Retrieved on 19 October 2011.</ref>}}
 
Така ''ладино'' означава този специален стил с многобройни ивритски и арамейски заемки и тенденция за буквално предаване на ивритския словоред (''ha-laylah ha-zeh'', означаващо ''тази нощ'', е предавано като ''la noche la esta'' вместо нормалното испанско ''esta noche''<ref>[http://www.cryptojews.com/clearing_up_ladino.htm "Clearing up Ladino, Judeo-Spanish, Sephardic Music"] Judith Cohen, HaLapid, winter 2001; [http://www.wzo.org.il/en/resources/view.asp?id=1596 Sephardic Song] Judith Cohen, Midstream July/August 2003</ref>). Към времето на изгонването обаче ежедневният език на евреите на полуострова се различава малко, ако изобщо се различава, от този на християнските им съседи.
 
== История ==
[[Файл:El Avenir Ladino Newspaper.jpg|дясно|мини|250п|Солунският вестник на ладиноладински с еврейска писменост „[[Авенир]]“]]
ЛадиноЛадинският е изнесен в Османската империя - Балканите, Северна Африка и Близкия Изток след експулсирането на испанските евреи с декрета от Алхамбра в 1492 година.<ref>[http://www.sephardicstudies.org/quickladino.html "Ladinoikonunita: A quick explanation of Ladino (Judeo-Spanish)]. Sephardicstudies.org.</ref>
 
Контактът между евреите в различните иберейски райони и езици - кастилски, леонски и португалски, води до създаване на единен диалект, който в някои аспекти се отличава от кастилската норма, формираща се паралелно в районите известни днес като Испания. Това смесване се случва още на полуострова и продължава и след изгонването. Езикът в Османската империя е известен като ''яхудиче'' - еврейски. В края на 18 век [[Фазил бин Тахир Ендруни]] пише в своето „[[Зенаннаме]]“:
{{цитат|Кастилците говорят еврейски, но не са евреи.}}
 
Близостта и взаимното разбиране между ладиноладински и кастилски подпомага търговията между сефарадите - от Османската империя до Нидерландия и конвертите на Иберийския полуостров.
 
След изгонването на евреите, предимно от португалски произход, от Холандска Бразилия в 1654 година, ладиноговорещиладински говорещи евреи оказват едно от влиянията върху афророманския креол [[Папиаменто]] на островите [[Аруба]], [[Бонайре]] и [[Кюрасао]].
 
С времето на ладино се натрупва значителна литература и литургична, и светска. Ранната е огранична до преводи от иврит. В края на 17 век иврит изчезва като инструмент за обучението на равините. Така в 18 век се появява литература на народния език (ладиноладински), като ''Me'am Lo'ez'' и поезия. Към края на 19 век сефарадите в Османската империя учат в училищата на [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]] и езикът за международните им отношения става френски. Така ладиноладинският започва да използва френски за неологизми. Появява се нови светски жанрове - над 300 списания, вестници, историческа литература, театър, биографии.
[[Файл:Bitolya Ladino Jewish club.jpg|дясно|мини|Обява на битолския еврейски клуб, 1917]]
При относителната изолация на много общности, се появяват серия регионални ладински диалекти на ладино, много от които с трудно взаимно разбиране, дължащо се на големия брой заемки от местните езици - гръцки, турски, български и сръбски. Това заемане на лексика стига до 30% от лексикалния запас в някои диалекти. ЛадиноЛадинският също повлиява лексикално околните езици: например думата ''palavra'', ''дума'' ([[народен латински]] = parabola; гръцки = παραβολή) навлиза в турски, гръцки, румънски<ref name="DER">''[http://dexonline.ro/search.php?cuv=palavra&source=12 palavră]'' в ''[[Румънски етимологичен речник]]'', [[Александру Чорънеску]], [[Университет на лагуната]], [[Тенерифе]], 1958–1966: ''Cuvînt introdus probabil prin. iud. sp''.</ref> със значението „шум, глупости“ в турски и румънски и „самохвалство“ в гръцки.
 
Още в 15 век част от испанските евреи емигрират в Османската империя, посрещнати благосклонно от турците. Първоначално се заселват по крайбрежието, в Цариград и Солун, но след това порникват и във вътрешността.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 119.</ref> Наречеието на испанските евреи започва да се говори непрекъснато в градовете на европейската част на Османската империя. ЛадиноЛадинският повлиява и на местните езици, като например някои думи от ладиноладински минават в българския език.<ref>Български език, том 9, Българска академия на науките, София, 1959, стр. 508.</ref> ЛадиноЛадинският е общият език в [[Солун]] през османската епоха. След 1912 година градът попада в гръцки ръце и въпреки [[Солунски пожар|големия пожар]], икономическия натиск от гръцките власти и масовото заселване на гърци бежанци, езикът се говори широко в града до депортацията и избиването на 50&nbsp;000 солунски евреи по време на Холокоста. Според преброяването от 1928 година в Гърция има 62&nbsp;999 души с майчин език ладиноладински. Числото пада до 53&nbsp;094 в 1940, но още 21&nbsp;094 души говорят ладиноладински „понякога“.<ref>[http://www.greek-language.gr/greekLang/studies/guide/thema_c6/04.html Συγκριτικός πίνακας των στοιχείων των απογραφών του 1928, 1940 ΚΑΙ 1951 σχετικά με τις ομιλούμενες γλώσσες στην Ελλάδα.] – Μεινοτικές γλώσσες στην Ελλάδα Κωνσταντίνος Τσιτσελίκης (2001), Πύλη για την Ελληνική Γλώσσα</ref>
 
ЛадиноЛадинският е езикът и на [[дьонме]] ритуалите - например ''Sabbatai Tsevi esperamos a ti''.
 
От 17 до 19 век ладиноладинският е основният еврейски език в Светите земи, макар местният диалект да е различен от този, говорен в Гърция и Турция. Някои сефарадски семейства са живели в Йерусалим векове и все още пазят ладиноладински. През 20 век броят говорещи ладиноладински пада рязко - цели общности са избити в Холокоста, докато мнозинството от останалите носители на езика емигрира в Израел и приема иврит, който е налаган от новата държава. По същото време ладиноладинският привлича вниманието на филолозите, тъй като пази форми и литература, съществуващи отпреди стандартизацията на кастилския.
 
== Фонетика ==
[[Файл:Nuevo Silibaryo Espanyol Ladino textbook Salonica 1929.jpg|дясно|мини|Учебник по ладино, Солун, 1929 г.]]
Граматиката на ладиноладинския и речниковото му ядро (около 60% от речника) са в основата си кастилски. Но фонологията на съгласните и част от речника са в някои отношения по-близо до [[галисийски език|галисийско]]-[[португалски език|португалски]] или [[каталонски език|каталонски]], отколкото до съвременния кастилски, тъй като те запазват някои средновековни ибероромански характеристики, които кастилският по-късно е загубил. Сравнете например ладинското ''aninda'' (''все още'') с поргугалското ''ainda'' (галисийското ''aínda'', [[астурски език|астурското]] ''aína'' или ''enaína'') и кастилското ''aún'', или първата съгласна на ладинските ''fija'', ''favla'' (''дъщеря'', ''говор''), португалските ''filha'', ''fala'' (галисийските ''filla'', ''fala'', астурските ''fía'', ''fala'', [[арагонски език|арагонските]] ''filla'', ''fabla'', каталонското ''filla''), кастилските ''hija'', ''habla''. Това варира понякога в диалектите: в ладински народни песни се срещат и ''fijo'' и ''hijo''.
 
Ладинското произношение на ''s'' като ''ш'' пред ''к'' и в края на определени думи (като ''seis'', ''шест'', произнасяно {{IPA|[seʃ]}}) също е общо с португалския поргугалски и не с испански. Въпреки това има прилики и със съвременното испанско явление [[йеисмо]]: ''eya'' {{IPA|[ˈeja]}} (ладино) and ''ella'' {{IPA|[ˈeʝa]}} (съвременен испански).
 
Архаичните черти запазени от ладиноладинския са:
* Съвременното испанско ''z'' (''c'' преди ''e'' или ''i''), произнасяно ''s'' или {{IPA|[θ]}} според диалекта, отговаря на две различни фонеми в староиспанския: ''ç'' (''c'' before ''e'' or ''i''), произнасяно ''ц'' и ''z'' (във всички позиции), произнасяно ''дз''. Тази разлика е запазена в ладиноладински, където двете фонеми се произнасят съответно ''с'' и ''з'': ''korason''/''coraçon'', ''сърце'' (съвременен испански ''corazón'') срещу ''dezir'', ''казвам'' (съвременен испански ''decir''). ([[Седил]]ът в буквата ''[[ç]]'' е измислен в испански, за да представя първата от двете фонеми, но не се използва в съврменния испански).
* Съвременното испанско ''j'', произнасяно {{IPA|[x]}}, отговаря на две различни фонеми в староиспанския: ''x'', произнасяно {{IPA|[ʃ]}} (българско ''ш''), и ''j'', pronounced {{IPA|[ʒ]}} (българско ''ж''). Отново разликата е запазена: ''basho''/''baxo'', ''долен'' (съвременен испански ''bajo'') срещу ''mujer''/''muger'', ''жена'', ''съпруга''.
* В съвременния испански, употребат на буквите ''b'' и ''v'' се определя отчасти на базата на по-ранни форми на езика, отчасти на базата на латинската етимология. И двете букви се произнасят като една и съща [[билабиална съглсна|билабиална фонема]], реализирана или като {{IPA|[b]}} или като {{IPA|[β]}} според мястото в думата. В староиспанки и ладиноладински изборът е фонетичен: ''bivir'' {{IPA|[biˈviɾ]}}, ''живея'' (съвременен испански ''vivir''). В ладиноладински ''v'' е [[лабиодентална съгласна|лабиодентално]], а не билабиално.
 
== Морфология ==
ЛадиноЛадинският се отличава от другите испански диалекти по следните черти:
 
* При местоименията ладино ползва ''tú'' като второ лице, единствено число, неформално, ''vos'' като второ лице, единсвено число, формално и ''vosotros'' като второ лице множествено число. ''Usted'' и ''ustedes'' не съществуват.
* При глаголите [[претерит]]ът показва, че дадено действие, предприето в миналото е и завършено в миналото. Това е противоположно на [[имперфект]]а, който се отнася до всяко продължително, обичайно, незавършено или повтаряемо действие в миналото. Така ''Вчера ядох фалафел'', ще е с претерита ''komí'', докато ''Когато живеех в Измир, бягах по пет мили сутрин'', ще е с имперфекта ''koría''. Макар част от морфологията да се е променила, употребата е като в стандартния кастилски.
 
 
== Правопис ==
Използвани или предлагани са следните системи за писане на ладиноладински:
 
* Традиционно, особено в религиозни ладино текстове, ладиноладинският се изписва с [[еврейска писменост]] (особено с [[Раши шрифт]]), практика, която е много разпространена, дори може би универсална до 19 век (и наричана ''[[алхамядо]]'', по аналогия с еквивалентната употреба на арабския [[абджад]]). Това понякога е практика и днес, особено в религиозна употреба. За всекидневните записи се използва [[солитрео]] - полукурсивен шрифт, подобен на Раши, променящ се към квадратни букви за ивритските и арамейските думи. Солитрео е ясно различаващ се от ашкеназкото [[еврейско ръкописно писмо]], използвано днес в Израел, макар то също да е свързано с Раши.
* [[Гръцка азбука|Гръцката азбука]] и [[Кирилица]]та са използвани в миналото,<ref>''Verba Hispanica'' X: [http://hispanismo.cervantes.es/documentos/smidX.pdf Los problemas del estudio de la lengua sefardí], Katja Šmid, Ljubljana, pages 113–124: ''Es interesante el hecho que en Bulgaria se imprimieron unas pocas publicaciones en alfabeto cirílico búlgaro y en Grecia en alfabeto griego. [...] Nezirović (1992: 128) anota que también en Bosnia se ha encontrado un documento en que la lengua sefardí está escrita en alfabeto cirilico''. Nezirović, M., ''Jevrejsko-Španjolska književnost''. Institut za književnost, Svjetlost, Sarajevo, Bosnia 1992.</ref> но това е рядко и не същестува днес.
* В Турция, ладиноладински най-често се пише с [[турска азбука|турския вариант]] на латиницата. Това може би е най-разпространената употреба днес, тъй като след избиването на сефарадските общности на Балканите и в Източна Европа по време на [[Холокоста]], най-многобройни от говорещите ладиноладински остават турските евреи. Но ладиноладинската страницатастраница на турския еврейски вестник „[[Шалом (турски вестник)|Шалом]]“ днес използва израелската система.
* Израелският [[Национален орган на ладино]]ладинския език поддържа фонетична транскрипция на латиница от традиционното ивритско изписване и не прави отстъпки в посока на испанския правопис, която използва в изданието си [[Аки Йерушалаим]]. Песните ''Non komo muestro Dio'' и ''Por una ninya'', по-долу, и текстът в параграф [[#Примери|Примери]], са написани с употребата на тази система.
* Публикациите в Испания обикновено използват стандатния правопис на съвременния кастилски, за да са по-лесни за четене от съвременните испанци.<ref>Вижте предговора от [[Якоб Хасан]] към Romero, ''Coplas Sefardíes'', Cordoba, pp. 23–24.</ref> Тези издания често използват диакритични знаци, за да покажат къде ладинското произношение се различава от днешното испанско.
* Най-консервативното и малко популярно е предложението на някои, включително Пабло Карвахал Валдес, ладиноладинският да използва правописа, използван по времето на изгонването от Испания (1492). Тази система е използвана в транскпипцията на песента ''Adio querida''. ''Quando el melekh Nimrod'' е смесица от тази и израелската система.
 
===Аргументи за и против правописа от 1492 ===
Кастилският правопис към края на 15 век е стандартизиран и по-късно чрез серия от правописни реформи (последната в 18 век) се превръща в съвременния испански правопис. ЛадиноЛадинският пази част от произношенията, които по-късно стават архаични в стандартния кастилски. Така приемането на кастилския правопис от 15 век (сходен със съвременния [[португалски правопис]]) ще пасне добре на ладинското произношение.
 
* Старият спелинг ще отрази
* ''s'' между гласни, като в ''casa'', вероятно е произнасяно {{IPA|/z/}} в староиспански и е произнасяно така в ладино. Същото важи за ''s'' пред ''m'', ''d'' и други звучни съгласни като в ''mesmo'' или ''desde''. Вариантите за изписване са ''s'' и ''z''.
* Ладинското произношение на ''s'' като {{IPA|/ʃ/}} пред /k/ като в ''buscar'', ''cosquillas'', ''mascar'' и ''pescar'', или в окончанията ''is'' като в ''séis'', ''favláis'' и ''sois'', вероятно е под португалско влияние. Не е ясно дали е съществувало в староиспански. Вариантите за изписване са ''s'' и ''x''.
* Съществува спор за испанското ''ll'', което в ладиноладинския, подобно на по-голямата част от Испания, се произнася ''y''. Според староиспанския правопис то трябва да е ''ll'', но често се пише ''y'', което отразява ивритското изписване. Консервативният вариант е да се следва етимологията: ''caballero'', но ''Mayorca''.<ref>Съвременното испанско изписване ''Mallorca'' е [[хиперкоректност]].</ref>
* При тази система не е ясно как ще се предават заемките от иврит и други езици.
 
== Образование ==
Подобно на [[идиш]]<ref>Price, Sarah. (2005-08-25) [http://www.jewishjournal.com/articles/item/schools_to_teach_ein_bisel_yiddish_20050826/ Schools to Teach Ein Bisel Yiddish | Education]. Jewish Journal. Retrieved on 19 October 2011.</ref><ref>[http://yiddish.haifa.ac.il/tmr/tmr11/tmr11010.htm The Mendele Review: Yiddish Literature and Language, Volume 11, No. 10]. Yiddish.haifa.ac.il (30 September 2007). Retrieved on 19 October 2011.</ref> ладиноладинският се радва на леко възраждане на интереса в колежи в САЩ и Израел.<ref>[http://www.ejpress.org/article/2998 EJP | News | Western Europe | Judeo-Spanish language revived]. Ejpress.org (19 September 2005). Посетен на 7 ноември 2011.</ref> Но при етническата демография на американските евреи, повечето институции предлагат курсове по идиш, а не по ладиноладински. Днес [[Пенсилвански университет|Пенсилванският университет]]<ref>[http://ccat.sas.upenn.edu/jwst/courses09c.htm#JWST231680 Jewish Studies Program]. Ccat.sas.upenn.edu. Retrieved on 19 October 2011.</ref><ref>[http://www.jewishexponent.com/article/12032 Ladino Class at Penn Tries to Resuscitate Dormant Language]. The Jewish Exponent (1 February 2007). Retrieved on 19 October 2011.</ref> и [[Университет Тъфтс|Университетът Тъфтс]]<ref>[http://ase.tufts.edu/grall/judaic/courses.asp Department of German, Russian & Asian Languages and Literature – Tufts University]. Ase.tufts.edu. Посетен на 7 ноември 2011.</ref> предлагат курсове по ладиноладински в САЩ.<ref>[http://www.jstandard.com/index.php/content/item/2617 For love of Ladino – The Jewish Standard]. Jstandard.com. Посетен на 7 ноември 2011.</ref> Извън САЩ [[Еврейски университет в Йерусалим|Еврейският университет в Йерусалим]] също предлага курсове по ладиноладински.<ref>[http://pluto.huji.ac.il/~msladino/courses.htm Courses – Ladino Studies At The Hebrew University of Jerusalem]. Pluto.huji.ac.il (30 July 2010). Посетен на 7 ноември 2011.</ref>
 
== Примери ==
===Сравнение с други езици===
 
'''ЛадиноЛадински'''
 
<blockquote>El djudeo-espanyol, djudio, djudezmo o ladino es la lingua favlada por los sefardim, djudios ekspulsados de la Espanya enel 1492. Es una lingua derivada del espanyol i favlada por 150.000 personas en komunitas en Israel, la Turkia, antika Yugoslavia, la Gresia, el Maruekos, Mayorka, las Amerikas, entre munchos otros.
</blockquote>
 
'''[[Испански език|Кастилски]]'''
 
<blockquote>El judeo-español, ''djudio'', ''djudezmo'' o ladino es la lengua hablada por los sefardíes, judíos expulsados de España en 1492. Es una lengua derivada del español y hablada por 150.000 personas en comunidades en Israel, Turquía, la antigua Yugoslavia, Grecia, Marruecos, Mallorca, las Américas, entre muchos otros.
</blockquote>
 
'''[[Каталонски език|Каталонски]]'''
 
<blockquote>El judeocastellà, ''djudiu'', ''djudezmo'' o ''ladino'' és la llengua parlada pels sefardites, jueus expulsats d'Espanya al 1492. És una llengua derivada de l'espanyol i parlada per 150.000 persones en comunitats a Israel, Turquia, antiga Iugoslàvia, Grècia, el Marroc, Mallorca, les Amèriques, entre moltes altres.
</blockquote>
 
'''[[Астурски език|Астурски]]'''
 
<blockquote>El xudeoespañol, ''djudio'', ''djudezmo'' o ladino ye la llingua falada polos sefardinos, xudíos expulsados d'España en 1492. Ye una llingua derivada del español y falada por 150.000 persones en comunidaes n'Israel, Turquía, na antigua Yugoslavia, Grecia, Marruecos, Mayorca, nes Amériques, entre munchos otros.
</blockquote>
 
'''[[Галисийски език|Галисийски]]'''
 
<blockquote>O xudeo-español, ''djudio'', ''djudezmo'' ou ladino é a lingua falada polos sefardís, xudeos expulsados de España en 1492. É unha lingua derivada do español e falada por 150.000 persoas en comunidades en Israel, en Turquía, na antiga Iugoslavia, Grecia, Marrocos, Maiorca, nas Américas, entre moitos outros.
</blockquote>
 
'''[[Португалски език|Португалски]]'''
 
<blockquote>O judeo-espanhol, ''djudio'', ''djudezmo'' ou ladino é a língua falada pelos sefarditas, judeus expulsos da Espanha em 1492. É uma língua derivada do espanhol e falada por 150.000 pessoas em comunidades em Israel, na Turquia, na antiga Iugoslávia, Grécia, Marrocos, Maiorca, nas Américas, entre muitos outros.
'''Български'''
 
<blockquote>Юдео-испански, джудио, юдезмо или ладиноладински е език говорен от сефарадските евреи, изгонени от Испания в 1492. Той е език, произхождащ от испански и говорен от 150 000 души в общности в Израел, Турция и бивша Югославия, Гърция, Мароко, Майорка, Америките, между много други.
</blockquote>
 
=== Песни ===
Фолклористите събират ''романси'' и други народни песни, някои датиращи от времето преди изгонването. Много религиозни песни на ладино са преводи от иврит, обикновено с друга мелодия. Например ''[[Еин Келохейну]]'' изглежда така на ладиноладински:
 
:Non komo muestro Dio,
{{Шаблон:Романски езици}}
{{Портал Македония}}
[[Категория:ЛадиноЛадински език (ибероромански)| ]]
 
[[af:Ladino]]