Ладински език (ибероромански): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 58:
След изгонването на евреите, предимно от португалски произход, от Холандска Бразилия в 1654 година, ладински говорещи евреи оказват едно от влиянията върху афророманския креол [[Папиаменто]] на островите [[Аруба]], [[Бонайре]] и [[Кюрасао]].
 
С времето на ладиноладински се натрупва значителна литература и литургична, и светска. Ранната е огранична до преводи от иврит. В края на 17 век иврит изчезва като инструмент за обучението на равините. Така в 18 век се появява литература на народния език (ладински), като ''Me'am Lo'ez'' и поезия. Към края на 19 век сефарадите в Османската империя учат в училищата на [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]] и езикът за международните им отношения става френски. Така ладинският започва да използва френски за неологизми. Появява се нови светски жанрове - над 300 списания, вестници, историческа литература, театър, биографии.
[[Файл:Bitolya Ladino Jewish club.jpg|дясно|мини|Обява на битолския еврейски клуб, 1917]]
При относителната изолация на много общности, се появяват серия регионални ладински диалекти, много от които с трудно взаимно разбиране, дължащо се на големия брой заемки от местните езици - гръцки, турски, български и сръбски. Това заемане на лексика стига до 30% от лексикалния запас в някои диалекти. Ладинският също повлиява лексикално околните езици: например думата ''palavra'', ''дума'' ([[народен латински]] = parabola; гръцки = παραβολή) навлиза в турски, гръцки, румънски<ref name="DER">''[http://dexonline.ro/search.php?cuv=palavra&source=12 palavră]'' в ''[[Румънски етимологичен речник]]'', [[Александру Чорънеску]], [[Университет на лагуната]], [[Тенерифе]], 1958–1966: ''Cuvînt introdus probabil prin. iud. sp''.</ref> със значението „шум, глупости“ в турски и румънски и „самохвалство“ в гръцки.
Ред 69:
 
== Фонетика ==
[[Файл:Nuevo Silibaryo Espanyol Ladino textbook Salonica 1929.jpg|дясно|мини|Учебник по ладиноладински, Солун, 1929 г.]]
Граматиката на ладинския и речниковото му ядро (около 60% от речника) са в основата си кастилски. Но фонологията на съгласните и част от речника са в някои отношения по-близо до [[галисийски език|галисийско]]-[[португалски език|португалски]] или [[каталонски език|каталонски]], отколкото до съвременния кастилски, тъй като те запазват някои средновековни ибероромански характеристики, които кастилският по-късно е загубил. Сравнете например ладинското ''aninda'' (''все още'') с поргугалското ''ainda'' (галисийското ''aínda'', [[астурски език|астурското]] ''aína'' или ''enaína'') и кастилското ''aún'', или първата съгласна на ладинските ''fija'', ''favla'' (''дъщеря'', ''говор''), португалските ''filha'', ''fala'' (галисийските ''filla'', ''fala'', астурските ''fía'', ''fala'', [[арагонски език|арагонските]] ''filla'', ''fabla'', каталонското ''filla''), кастилските ''hija'', ''habla''. Това варира понякога в диалектите: в ладински народни песни се срещат и ''fijo'' и ''hijo''.
 
Ладинското произношение на ''s'' като ''ш'' пред ''к'' и в края на определени думи (като ''seis'', ''шест'', произнасяно {{IPA|[seʃ]}}) също е общо с португалския поргугалски и не с испански. Въпреки това има прилики и със съвременното испанско явление [[йеисмо]]: ''eya'' {{IPA|[ˈeja]}} (ладиноладински) and ''ella'' {{IPA|[ˈeʝa]}} (съвременен испански).
 
Архаичните черти запазени от ладинския са:
Ред 122:
Използвани или предлагани са следните системи за писане на ладински:
 
* Традиционно, особено в религиозни ладиноладински текстове, ладинският се изписва с [[еврейска писменост]] (особено с [[Раши шрифт]]), практика, която е много разпространена, дори може би универсална до 19 век (и наричана ''[[алхамядо]]'', по аналогия с еквивалентната употреба на арабския [[абджад]]). Това понякога е практика и днес, особено в религиозна употреба. За всекидневните записи се използва [[солитрео]] - полукурсивен шрифт, подобен на Раши, променящ се към квадратни букви за ивритските и арамейските думи. Солитрео е ясно различаващ се от ашкеназкото [[еврейско ръкописно писмо]], използвано днес в Израел, макар то също да е свързано с Раши.
* [[Гръцка азбука|Гръцката азбука]] и [[Кирилица]]та са използвани в миналото,<ref>''Verba Hispanica'' X: [http://hispanismo.cervantes.es/documentos/smidX.pdf Los problemas del estudio de la lengua sefardí], Katja Šmid, Ljubljana, pages 113–124: ''Es interesante el hecho que en Bulgaria se imprimieron unas pocas publicaciones en alfabeto cirílico búlgaro y en Grecia en alfabeto griego. [...] Nezirović (1992: 128) anota que también en Bosnia se ha encontrado un documento en que la lengua sefardí está escrita en alfabeto cirilico''. Nezirović, M., ''Jevrejsko-Španjolska književnost''. Institut za književnost, Svjetlost, Sarajevo, Bosnia 1992.</ref> но това е рядко и не същестува днес.
* В Турция, ладински най-често се пише с [[турска азбука|турския вариант]] на латиницата. Това може би е най-разпространената употреба днес, тъй като след избиването на сефарадските общности на Балканите и в Източна Европа по време на [[Холокоста]], най-многобройни от говорещите ладински остават турските евреи. Но ладинската страница на турския еврейски вестник „[[Шалом (турски вестник)|Шалом]]“ днес използва израелската система.
Ред 136:
** {{IPA|/s/}} – ''ss'', като в ''passo'', и
** {{IPA|/ʃ/}} – ''x'', като в ''dixo''.
* Буквата ''j'' ще бъде запазена, но само в положения като ''mujer'', където произношението на ладиноладински е {{IPA|/ʒ/}}.
* Изписването на {{IPA|/z/}} (първоначално {{IPA|/dz/}}) като ''z'' ще бъде възстановено в думи като ''fazer'' и ''dezir''.
* Разликата между ''b'' и ''v'' ще се прави фонетично, като в староиспански, а не според латинската етимология като в съвременния испански. Например испанското ''debe'', отразяващо латинското ''debet'', ще се върне към староиспанския спелинг ''deve''.
Ред 145:
 
Не е ясно как ще се третират звуци, които староиспанският спелинг не отразява.
* ''s'' между гласни, като в ''casa'', вероятно е произнасяно {{IPA|/z/}} в староиспански и е произнасяно така в ладиноладински. Същото важи за ''s'' пред ''m'', ''d'' и други звучни съгласни като в ''mesmo'' или ''desde''. Вариантите за изписване са ''s'' и ''z''.
* Ладинското произношение на ''s'' като {{IPA|/ʃ/}} пред /k/ като в ''buscar'', ''cosquillas'', ''mascar'' и ''pescar'', или в окончанията ''is'' като в ''séis'', ''favláis'' и ''sois'', вероятно е под португалско влияние. Не е ясно дали е съществувало в староиспански. Вариантите за изписване са ''s'' и ''x''.
* Съществува спор за испанското ''ll'', което в ладинския, подобно на по-голямата част от Испания, се произнася ''y''. Според староиспанския правопис то трябва да е ''ll'', но често се пише ''y'', което отразява ивритското изписване. Консервативният вариант е да се следва етимологията: ''caballero'', но ''Mayorca''.<ref>Съвременното испанско изписване ''Mallorca'' е [[хиперкоректност]].</ref>
Ред 192:
 
=== Песни ===
Фолклористите събират ''романси'' и други народни песни, някои датиращи от времето преди изгонването. Много религиозни песни на ладиноладински са преводи от иврит, обикновено с друга мелодия. Например ''[[Еин Келохейну]]'' изглежда така на ладински:
 
:Non komo muestro Dio,
Ред 310:
* [http://www.jmth.gr/web/thejews.htm Еврейски музей в Солун]
* [http://www.ladino-biu.com Ladino Center]
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=lad Ethnologue за ладиноладински]
* [http://www.aki-yerushalayim.co.il/index.htm La pajina djudeo-espanyola de Aki Yerushalayim]
* [http://lingua.cc.sophia.ac.jp/diksionario-LK/ Diksionario de Ladinokomunita]
* [http://www.orbilat.com/Languages/Spanish-Ladino/index.html ЛадиноЛадински в Orbis Latinus]
* [http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=8989551 Socolovsky, Jerome. "Lost Language of Ladino Revived in Spain"], ''Morning Edition'', National Public Radio, 19 March 2007.
* [http://www.grijalvo.com/Matilda_Koen_Sarano/b_Matilda_Kuzina_kongreso.htm A randomly selected example of use of ladino on the Worldwide Web: La komponente kulinaria i linguístika turka en la kuzina djudeo-espanyola]
* [http://www.tapuz.co.il/tapuzforum/main/anashim.asp?forum=420&pass=1 Израелски ладиноладински форум]
* [http://www.jewishsf.com/content/2-0-/module/displaystory/story_id/7777/edition_id/147/format/html/displaystory.html Habla Ladino? Sephardim meet to preserve language] Friday 9 January 1998
* [http://www.rtve.es/rne/ree/pnsefar/sefardi.htm Edición SEFARAD, Radio programme in Ladino from Radio Nacional de España]