Ултравиолетово излъчване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 93:
Началото на вакуумния диапазон, 200 nm, е определено от факта, че обикновеният въздух е непрозрачен под тази дължина на вълната, в резултат на значителното поглъщане. Чистият азот с по-малко от 0,001 % кислород е прозрачен и в спектъра 150-200 nm, което има голяма практическа важност при производството на [[полупроводник|полупроводници]]. Работейки в газова среда без кислород, оборудването няма нужда да понася значителното външно налягане, предизвиквано от образуването на вакуум.
Крайните ултравиолетови вълни се характеризират с промяна във физиката на взаимодействието с материя: вълни, по-дълги от около 30 nm, взаимодействат главно с [[електрон]]ите от валентната обвивка на [[атом]]а, а по-късите от 30 nm - главно с атомното ядро и електроните от вътрешните обвивки. Горната граница на този диапазон се определя от изявената [[спектрална линия]] на [[хелий|He<sup>+</sup>]] при 30,4 nm. Крайните ултравиолетови вълни се поглъщат от повечето известни материали, но е възможно да се създаде [[оптично покритие]], отразяващо до 50 % от тях. Тази технология се използва при създаването на [[телескоп]]и за наблюдение на Слънцето, както и в областта на [[нанолитография]]та.
== Използване ==
| |||