Димитър Петков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 41:
Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал в качеството си на вътрешен министър Фонда за подпомагане на бежанците от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в [[Българска народна банка|Българската народна банка]]. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през този период.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 208 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref>
 
В края на 1906 Петков застава начело на [[Правителство на България (27)|правителството]].<ref name="ташев"/> През декември е обявена обща [[стачка]] в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспрот.<ref name="марков"/>
 
Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е т.нар. [[Университетска криза]]. През януари 1907 г. студентите освиркват [[Фердинанд I|княз Фердинанд]] при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за шест месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.<ref name = blagov/>
 
Към 17 часа на [[11 март]] (26 февруари стар стил) [[1907]] година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до [[къща на Сърмаджиев|къщата на Сърмаджиев]] на булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ в [[София]], като при атентата е ранен и придружаващияпридружаващият го министър на търговията и земеделието [[Никола Генадиев]]. Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от [[Българска земеделска банка]], с подбудителството на хора от редакцията на свързания с [[Народна партия|Народната партия]] вестник „[[Балканска трибуна]]“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.<ref name="марков"/>
 
Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.<ref name = blagov>{{cite web | last = Благов| first = Крум | year = | url = http://www.krumblagov.com/fifty/13.php| title = Убийството на Димитър Петков| work = 50-те най-големи атентата в българската история| publisher = | accessdate = 13 март 2010}}</ref><ref name="марков"/>