|
| име = Зорница Попова
| портрет =
| описание = българскибългарска композиторкомпозиторка
| наставка = а
| роден-дата = [[26 ноември]] [[1928]]
}}
'''Зорница Попова''' е българскибългарска [[композитор]]ка, [[контрабас]]истистка. ТаТя е първата жена, членка на съюза на композиторите в България. Композира забавна естрадна музика. През живота си е писала песни за почти всички певци, нейни съвременници в българската поп музикапопмузика.
Завършва БДК — Теоретичен факултет, специалност пиано — 1954. Успоредно с това учи и контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на ДМТ „Стефан Македонски“, където работи до 1974. ЧленЧленка е на СБК от 1985. Започва да се занимава със забавна музика в средата на 60-те. Първата ѝ композиция е оркестровата пиеса „Шега“, изпълнена от ЕО на КТР с диригент Милчо Левиев — 1964. Две години по-късно [[Кирил Семов]] изпълнява и първата нейна песен „Въртележка“. Оттогава тя създава стотици песни, много от които се превръщат в шлагери (повече от 130 са издадени на грамофонни плочи от „Балкантон“).
== Творчество ==
Забележителен факт е, че 19 български певци са дебютирали с нейни песни ([[Мария Нейкова]], [[Мими Иванова]], [[Доника Венкова]], [[Георги Христов]], [[дует „Ритон“]], [[Веселин Маринов]], [[Кичка Бодурова]], [[Мария Косара]]). Нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала „Златният Орфей“ от 1967 насам, но журитата я игнорират напълно и тя получава първата си награда едва през 1988 с песен, чието заглавие недвусмислено говори за нейната природа: „Отчаяние няма“, изп. Георги Христов, печели І награда, дублиранаповторена 4 години по-късно от „Аз и ти без него“, отново изпълнена от Георги Христов. Преди това сред наградените са: „Всяко начало“ (изп. [[Бисер Киров]]) — ІІІ награда на радиоконкурса „Пролет“ — 1980, „Днес си малко странна“ (изп. Георги Христов) — ІІ награда през 1987 и І награда на слушателите за „Нещо невероятно“ — изп. Росица Кирилова и Георги Христов, „Колко радост има“ (изп. Кичка Бодурова) — трета награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден — 1979, „Песен за стария моряк“ — първа награда — 1987 и „Моряшка любов“ (изп. Георги Христов) — награда на СБК на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ — 1985. „Слънцето е в моите коси“ (изп. Мими Иванова и Развигор Попов) е обявена за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс през 1976. През 1985 е удостоена с награда за цялостно творчество от СБК. Създава песни по поръчка на радио Берлин по немски текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман (изпълнители са български певци). ПостояненПостоянна членчленка е на журито на конкурса „Песни за морето“ в Рощок, Германия. По-голяма част от песните ѝ са създадени в сътрудничество с поета [[Йордан Янков]]. Година по-рано печели още една, втора, награда на „Златният Орфей“ с песента „Обич без милост“, ІІІ награда на фестивала в Кавън, Ейре получава за „Страх от любов“, и двете изпълнени от [[Ивелина Балчева]].
Почива на [[2 юни]] [[1994]] след боледуване. Месец след смъртта ѝ признателните изпълнители организират концерт в нейна памет под надслов „Вик за близост“ (по едноименния шлагер на Росица Кирилова и [[Нели Рангелова]]). Ивелина Балчева ѝ посвещава албума си „Зорница“ през 1995, Мария Косара — дебютния си албум „Най-доброто вино“ — 1995, а Кичка Бодурова — песента „Една звезда“ — 1996.
== По -известни нейни песни са ==
Боса по асфалта - [[Росица Кирилова]]
Има шанс, няма шанс - [[Росица Кирилова]]
Слънцето е в моите коси - [[Мими Иванова]]
Мечо Пух - [[Мими Иванова]]
Скрито - покрито - [[Братя Аргирови]]
Нещо невероятно - [[Георги Христов и Росица Кирилова]]
Сбогом - [[Доника Венкова]]
| 