Пелопонески войни: Разлика между версии

 

==Развитие на военните действия==

 

От [[429 пр.н.е.|429 г. пр. Хр.]], след смъртта на [[Перикъл]], [[Клеон]] повежда войната. След изтичане на едногодишното примирие, той потегля с над 1000 [[хоплит]]и и около 500 конници от Атина, както и с много съюзнически кораби, към [[Тракия]], като първата му „спирка” е [[Скионе]], където прибавя още хоплити и потегля към [[Кофос]] – пристанище, зависимо от [[Тороне]]. Оттам, като научил, че [[Брасид]] не е в града, той потегля с войските си по суша, като изпраща и кораби да обикалят около пристанището. Командирът на [[Спарта|лакедемонците]] – [[Пасителид]], като вижда, че атиняните настъпват, се отправя към тях с наличните си войски, но постепенно атиняните взимат превес в битката и Пасителид се изплашва да не би изпратените [[кораб]]и да превземат абсолютно незащитения град, и затова тръгва натам с воините си, но противникът се оказва по-бърз. [[Флот]]ът превзема града, без особени усилия, а сухопътната войска на Клеон настига и почти унищожила Пасителидовата, като само малка част от лакедемонците, сред които и Пасителид, успяват да оживеят и са пленени. Бразид, който е бил потеглил на помощ на Тороне, като разбира, че градът е превзет, се връща обратно в укреплението си [[Кердилион]], което е близо до [[Амфиполис]], където по-късно се развива и известната битка, завършила с победа на Бразид над Клеон.