Георги Странски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) +цитат от Ботев |
|||
Ред 16:
== Биография ==
Георги Странски е роден на [[13 август]] (1 август стар стил) [[1847]] в [[Калофер]]. През [[1864]] заминава за [[Букурещ]], където завършва първо медицинско училище, а през [[1874]] - медицина в [[Букурещки университет|Букурещкия университет]]. През следващите години работи като лекар в [[Бузъу (град)|Бузъу]] и Букурещ и издава книгата „Медицински беседи“ (1876). Той е близък със своя съгражданин Христо Ботев, на когото става кум.
До Георги Странски, [[Иван Кавалджиев (политик)|Иван Кавалджиев]], [[Иван Грудов]] [[Христо Ботев]] изпраща знаменитото си писмо от борда на "[[Радецки (кораб)|Радецки]]", в което изповядва: ::''"Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва."'' <ref>[[s:Писмо от Христо Ботев до Грудов, Кавалджиев и Странски, 17.05.1876|Писмо от Христо Ботев до Грудов, Кавалджиев и Странски, 17.05.1876]]</ref> В Румъния Георги Странски е сред основателите на [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]] и член на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]], което наследява под благовиден предлог [[БРЦК]] след разгрома на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. По време на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] (1876) участва в румънска санитарна мисия в [[Сърбия]], а през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878) е военен лекар в румънската армия.<ref name="tt">{{ташев}}</ref> По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] Георги Странски е окръжен лекар на [[Плевен]]. След това е народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[Народно събрание на България|I Обикновено Народно събрание]] (1879). През 1879 се установява в [[Пловдив]], където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е [[директор на финансите]] (1880-1881), член на [[Постоянен комитет|Постоянния комитет]] (1879-1880, 1882-1883) и негов председател (1883-1884), председател на [[Областно събрание|Областното събрание]] (1883). Участва в организирането на [[Съединение на България|Съединението]] (1885) като член на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] и след преврата става председател на образуваното временно правителство и [[Комисарство в Южна България|комисар в Южна България]].<ref name="tt"/>
| |||