Разлика между версии на „Зенон (Византийска империя)“

редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 42 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q183452.)
 
==Управление==
[[Картинка:628px-Western and Eastern Roman Empires 476AD(3).PNG|мини|left|300px330px|Източната римска империя (червено) през 476 г. и земите на запад (в синьо), формално признаващи властта на императора]]
През януари [[475]] г. [[Флавий Василиск|Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от [[Константинопол]] в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. 20 месеца по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля узурпатора Василиск и сурово наказва своите противници.
 
===Край на Западната империя===
По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след свалянето на последните императори [[Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като '''края на античната епоха'''. През септември [[476]] г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд [[Одоакър]] детронира Ромул Августул в [[Равена]] и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в [[Италия]] от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него.
По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след свалянето на последните императори [[Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като '''края на античната епоха'''.
 
По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след свалянето на последните императори [[Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като '''края на античната епоха'''. През септември [[476]] г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд [[Одоакър]] детронира Ромул Августул в [[Равена]] и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в [[Италия]] от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него.
[[Картинка:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|right|270px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]]
 
===Войни с готите===
В 479 и 480 г. поддръжниците на [[Маркиан (узурпатор)|Маркиан]], внук на император [[Маркиан]], вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал [[Ил]] и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник [[Леонтий (узурпатор)|Леонтий]] на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно.
При управлението на Зенон сасе водениводят много конфликти с готските главатари, коитов подпомагатМизия противницитеи на ЗенонПанония. Балканските земипровинции значителнона пострадватимперията отса жертва на непрестанните нахлувания на варварите. Още през 474 г. готския предводител [[Теодорих Страбон]] вдига въстание и участва в преврата срещу Зенон. По-късно императора безуспешно се опитва да подкупи и привлече на своя страна друг готски военачалник – [[Теодорих Велики|Теодорих Амал]]. Според [[Йоан Антиохийски]] след съюза между [[Теодорих Страбон|Теодорих Триарий]] и [[Теодорих Велики|Теодорих Валамер]], които опустошавали тракийските градове, Зенон извикал [[прабългари|българите]] за съюзници (ок. 480-1 г.).<ref>Ioannis Antiochiensis, ''Fragmenta, Excerpta de insidiis'', ed. C. de Boor, Berolini 1905, p.135</ref> Мизийските готи успяват да се защитят от българите и отново вдигат въстания против Зенон. Това продължава до 487 г., когато императора сключва споразумение с Теодорих – остготите са изпратени срещу Одоакър в Италия, където получават правото да се заселят и да основат държава. Готското присъствие на Балканите приключва.
 
===Вътрешни борби===
При управлението на Зенон са водени много конфликти с готските главатари, които подпомагат противниците на Зенон. Балканските земи значително пострадват от непрестанните нахлувания на варварите. Още през 474 г. готския предводител [[Теодорих Страбон]] вдига въстание и участва в преврата срещу Зенон. По-късно императора безуспешно се опитва да подкупи и привлече на своя страна друг готски военачалник – [[Теодорих Велики|Теодорих Амал]]. Според [[Йоан Антиохийски]] след съюза между [[Теодорих Страбон|Теодорих Триарий]] и [[Теодорих Велики|Теодорих Валамер]], които опустошавали тракийските градове, Зенон извикал [[прабългари|българите]] за съюзници (ок. 480-1 г.).<ref>Ioannis Antiochiensis, ''Fragmenta, Excerpta de insidiis'', ed. C. de Boor, Berolini 1905, p.135</ref> Мизийските готи успяват да се защитят от българите и отново вдигат въстания против Зенон. Това продължава до 487 г., когато императора сключва споразумение с Теодорих – остготите са изпратени срещу Одоакър в Италия, където получават правото да се заселят и да основат държава. Готското присъствие на Балканите приключва.
В 479 и 480 г. поддръжниците на [[Маркиан (узурпатор)|Маркиан]], внук на император [[Маркиан]], вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал [[Ил]] и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник [[Леонтий (узурпатор)|Леонтий]] на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно.
[[Картинка:Tremissis-Zeno-RIC 0914.jpg|мини|ляво|200px|Тремис на Зенон]]
 
Анонимен потребител