Лъв I Тракиец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на [[Исаврия|исаврийците]], населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва да ги фаворизира и ги противопоставя на готските наемници, с което в крайна сметка императорът успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – [[Елия Ариадна]] за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан. Под името [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] той става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през [[474]] година.
При император Лъв Тракиец е реформирана и дворцовата охрана на владетеля - предишната гвардия на палатинските схоли е заменена с нова такава, а именно тази на ''екскубиторите'' (лат. excubitores), или ескувити
[[Файл:Piatto di ardaburio, argento fuso, 434 d.c. (found in 1769) 03.JPG|мини|left|200px|Изображение на [[magister militum]] Аспар и неговият син Ардабур]]
По време на управлението на Лъв I [[Балкани]]те са опустошавани няколко пъти и отново от [[
Управлението на Лъв І също е забележително и заради влиянието му в разпадащата се [[Западна Римска империя]], белязано с назначаването на [[Антемий]] за император на Западната империя през [[467]] г., след период на междуцарствие. Лъв се опитва да отбележи политически успех с мащабна военно-морска експедиция срещу [[вандали]]те в Северна Африка, организирана през [[468]] г., съвместно със Западната империя. Вандалите обаче побеждават чрез коварство неспособния шурей на Лъв, командващия похода [[Флавий Василиск|Василиск]]. Това нещастие лишава империята от военна сила и пари - близо половината боен флот бива унищожен. Загубите възлизат на 9 млн. златни солида и 600 кораба.
Ред 39:
Вътрешното спокойствие на Източната Римска империя бива нарушено от борбите между различни фракции във войската, след като Лъв Тракиец предприема решителни мерки, за да намали политическото влияние на готско-аланските наемници и военния магистър Аспар.
През 470 г. Аспар успява да принуди императора да обяви сина му [[Флавий Патриций|Патрикий]] за цезар, зет и престолонаследник, но това води до бунт сред народа на Хиподрума в столицата, понеже Патрикий е арианин и полу-варварин. Не след дълго (471 г.), [[Аспар]] и синът му [[Ардабур]] са издебнати и убити от придворни евнуси в императорския дворец, безспорно като резултат на заговор. Този атентат, последван от гонение на арианите поддържащи Аспар, довежда до открит бунт сред варварските федерати. На Балканите се разразява истинска вътрешна война между имперските сили, подкрепени от исаврийски контингенти, срещу войските на
Безмилостната разправа на императора с опонентите му спечелва прякора ''Macellus'' (''ὁ Μακέλλης'', "Касапинът") сред жителите на Константинопол.
| |||