Васил Стоянов (дизайнер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
{{повече източници}}
 
'''Васил Стефанов Стоянов (Васката)''' е български дизайнер, изследовател и теоретик на приложните изкуства, преподавател, общественик и художник.
Наричан от мнозина "пионер на българския дизайн". Автор на многобройни реализирани в промишлеността индустриални форми, създател на визуално-комуникационни системи, проектант на пространства на търговски обекти, автор на оформления на музеи, експозиции и изпожби с културно, стопанско и търговско предназначение. Автор на лекционни курсове, и академични програми, участва в разработката на паралелка "Дизайн" в Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов" в гр. Казанлък.
 
Наричан от мнозина "пионер на българския дизайн". Автор на многобройни реализирани в промишлеността индустриални форми, създател на визуално-комуникационни системи, проектант на пространства на търговски обекти, автор на оформления на музеи, експозиции и изпожбиизложби с културно, стопанско и търговско предназначение. Автор на лекционни курсове, и академични програми, участва в разработката на паралелка "Дизайн" в Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов" в гр. [[Казанлък]].
Васил Стоянов принадлежи към една сравнително малка група художници в края на 50-те и началото на 60-те години на XX век, които успяват да преодолеят скованите представи на тоталитарната общественост за социалната роля на художника и да създадат приемственост у нас за новите и авангардни тогава течения в дизайна. Но докато почти всички от групата дизайнери разгръщат само практическа (художествено-проектантска) дейност, Васил Стоянов посвещава по-голямата част от живота си на организаторска, пропагандаторска и научно-педагогическа дейност в особено важната за стопанството и културата сфера на дизайна.
 
Васил Стоянов принадлежи към една сравнително малка група художници в края на 501950-те и началото на 601960-те години на XX век, които успяват да преодолеят скованите представи на тоталитарната общественост за социалната роля на художника и да създадат приемственост у нас за новите и авангардни тогава течения в дизайна. Но докато почти всички от групата дизайнери разгръщат само практическа (художествено-проектантска) дейност, Васил Стоянов посвещава по-голямата част от живота си на организаторска, пропагандаторска и научно-педагогическа дейност в особено важната за стопанството и културата сфера на дизайна.
Роден в Казанлък в семейството на служащ - баща му е писар в общината на града, Васил Стоянов завършва гимназиалното си образование в гимназията в града и постъпва в Художествената академия в София, тогава ВИИИ "Николай Павлович" в ателието на проф. Дечко Узунов. Завършва специалност "Живопис", но работи интензивно още като студент в областта на приложната графика - книгооформление, плакат, търговска реклама. Интересите му се разширяват, включвайки пространствено оформление на панаири, музеи, изложби, магазини и др. Постига редица успехи в тези области като например художественото оформление на археологическия музей в Сандански, къщата-музей на Гео Милев в Раднево, къщата-музей на Чудомир в Казанлък и др.; редица панаирни палати в Пловдив, наши участия в чуждестранни панаири и изложби в Будапеща, Нови Сад, Париж и др.
 
Роден в Казанлък в семейството на служащ - баща му е писар в общината на града, Васил Стоянов завършва гимназиалното си образование в гимназията в града и постъпва в Художествената академия в София, (тогава ВИИИ "Николай Павлович") в ателието на проф. [[Дечко Узунов]]. Завършва специалност "Живопис", но работи интензивно още като студент работи интензивно в областта на приложната графика - книгооформление, плакат, търговска реклама. Интересите му се разширяват, включвайки пространствено оформление на панаири, музеи, изложби, магазини и др. Постига редица успехи в тези области като например художественото оформление на археологическия музей в [[Сандански]], къщата-музей на [[Гео Милев]] в [[Раднево]], къщата-музей на [[Чудомир]] в Казанлък и др.; редица панаирни палати в [[Пловдив]], наши участия в чуждестранни панаири и изложби в [[Будапеща]], [[Нови Сад]], [[Париж]] и др.
От изключително значение за съвременната българска художествена култура е дейността на Васил Стоянов за популяризирането и внедряване на професионално-творческото поле на дизайна в механизмите на политиката и държавната администрация. До голяма степен именно на неговите лични усилия и контакти се дължи факта да се заговори у нас за дизайн още в края на 50-те години на XX век, да се предпсиеме разработването на държавни документи, с които дизайнът да е регламентиран като образование и професия. Освен участието в подготовката на всички основни държавни документи през 60-те и 70-те години на XX век, Васил Стоянов разгръща широка популяризаторска и лекционна дейност в промишлени предприятия и проектантски институти, в различни обществени организации и учебни заведения (ВИИИ, ВИАС, ЛТУ и др.)
 
От изключително значение за съвременната българска художествена култура е дейността на Васил Стояновму за популяризирането и внедряване на професионално-творческото поле на дизайна в механизмите на политиката и държавната администрация. До голяма степен именно на неговите лични усилия и контакти се дължи фактафактът да се заговори у нас за дизайн още в края на 501950-те години на XX век, да се предпсиемепредприеме разработването на държавни документи, с които дизайнът да е регламентиран като образование и професия. Освен участието в подготовката на всички основни държавни документи през 601960-те и 701970-те години на XX век, Васил Стоянов разгръща широка популяризаторска и лекционна дейност в промишлени предприятия и проектантски институти, в различни обществени организации и учебниучилища заведения- (ВИИИ, ВИАС, ЛТУ и др.)
През 1964 г. Васил Стоянов полага основите на дизайнерското образование у нас - създава и организира специалност "Дизайн" във ВИИИ "Николай Павлович", сега Национална художествена академия, в който преподава до края на живота си. През 1969 г. се хабилитира като редовен доцент със изключително задълбочен хабилитационен труд, посветен на теорията на дизайна. И до днес този труд е не само актуален, но е от малкото теоретични разработки от областта на дизайна у нас, посветен на природата и същността на дизайна, на неговите методологияески проблеми и на спецификата на дизайнерското формообразуване. Неговият труд получава висока оценка и от проф. Короткевич, ръководител на специалност "дизайн" в Строгановската академия в Москва по онова време.
 
През 1964 г. Васил Стоянов полага основите на дизайнерското образование ув насстраната - създава и организира специалност "Дизайн" във ВИИИ "Николай Павлович", сега Национална художествена академия, в който преподава до края на живота си. През 1969 г. се хабилитира като редовен [[доцент]] съсс изключително задълбочен хабилитационен труд, посветен на теорията на дизайна. И до днес този труд е не само актуален, но е от малкото теоретични разработки от областта на дизайна ув насстраната, посветен на природата и същността на дизайна, на неговите методологияескиметодологически проблеми и на спецификата на дизайнерското формообразуване. Неговият труд получава висока оценка и от проф. Короткевич, ръководител на специалност "дизайн" в Строгановската академия в [[Москва]] по онова време.
 
На негови усилия до голяма степен се дължи създаването на паралелка "Дизайн" в Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов".
 
От 1963 до 1973 година Васил Стоянов е главен специалист в Комитета за научно-технически прогрес и висше образование и едновременно е секретар в Съвета за промишлена естетика, съответно -и главен секретар на Националния център за промишлена естетика. Безспорна заслуга на доц. Стоянов е утвърждаването на българския дизайн в международен контекст. Съветът за промишлена естетика и СБХ стават членове на световната организация за промишлен дизайн - (ICSID). Посещава различни семинари в чуждестранни академични пространства. Повлиян е изключително от движения като BAUHAUS.
 
Значима е дейността на Васил Стоянов и като секретар на секция "приложниПриложни изкуства" на СБХ. Още през 1961 - 1963 г. работи като ръководител на ателие "кованоКовано желязо" при творческия фонд на СБХ. Член е на УС на СБХ и заместник-предстедателпредседател на творческияТворческия фонд на СБХ. Като изтъкнат специалист в областта на дизайна у нас, той е привлечен и за член на научнияНаучния съвет на Института за изкуствознание към БАН. Към всичко това трябва да се прибави неговата интензивна публицистична дейност. Автор е на редица популяризаторски и критични статии в специализирани списания и вестници, в емисии на радиото и телевизията.
 
През месец юни 2011 г. НационалнаНационалната художествена академия му присъжда титлата "почетен [[професор]]".
 
== Препратки ==
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD Промишлен дизайн]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.design-biennial.com/%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/11 статия от доц. д.и.н. Незабразка Иванова и доц. Димитър Добревски за доц. В. Стоянов на страницата на Биенале на българския дизайн];
Line 31 ⟶ 33:
* [http://www.kultura.bg/bg/article/view/17915#_ftnref1 Васил Попвасилев за художника Иван Кирков, коментиран е Васил Стоянов]
 
{{СОРТКАТ:Стоянов, Васил}}
[[Категория:Български дизайнери]]
[[Категория:Родени в Казанлък]]