Испански език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 345:
В Съединените Щати испанският се говори от три четвърти от 41,3 милионното испанско население там. Той е също така учен и говорен от една малка, макар и слабо растяща, част от неиспанското население заради нарастващата му употреба в бизнеса, търговията, вътрешната и външната политика. Испанският е един от официалните езици в щата [[Ню Мексико]] и в неприсъединената територия на [[Пуерто Рико]].
 
В [[Бразилия]] испанският е добил голямо значение като втори език сред много млади ученици и опитни професионалисти. През последните години, тъй като Бразилия разчита все по-малко на търговията със САЩ и Европа и засилва търговските си отношения с испаноговорещите си съседи (особено като член на [[Меркосур]]), голямо значение се придава на двуезичието и доброто владеене на испанския език в страната (същото се отнася за доброто владеене на португалския в съседните държави). На [[7 юли]] [[2005]] г. [[Националният конгрес на Бразилия]] окончателно одобри законопроект, който прави задължително изучаването на испански в държавните и частните училища на страната [http://www.mercopress.com/Detalle.asp?NUM=5996]. Популярността на езика се дължи и на близката му родствена връзка с португалския, а и испанският е преобладаващият и официалният език в почти всяка държава, граничеща с Бразилия. Стандартен испански и [[ладински език (ибероромански)|ладински]] също се говорят като родни езици от някои бразилци с испанско потекло, работници имигранти от съседните испаноговорещи страни, които са запазили тези езици и ги използват в домовете си. Също така в бразилските гранични щати, които имат пълномощие над образователната си система, испанският се учи от години. В много други гранични градове и села (особено по уругвайско-бразилската граница) се говори един смесен език, известен като [[портуньол]].
 
В другите европейски страни освен Испания езикът се говори от някои от техните испаноговорещи имигрантски общности, на първо място в [[Андора]] (където се говори от огромна част от населението, въпреки че няма официален статус), [[Холандия]], [[Италия]], [[Франция]], [[Германия]] и [[Обединено Кралство|Обединеното Кралство]] (В [[Лондон]] има многобройна общност). През последните години там се наблюдава покачване на популярността на испанския. Значителна част от населението на [[Гибралтар]] също говори испански, въпреки това [[английски език|английският]] си остава единственият официален език. Там съществува и езикът [[янито]] - смесица между английски и испански.
Ред 353:
В [[Азия]] испанският език отдавна е в упадък. Той престана да бъде официален език на [[Филипини]]те през 1987 г. и сега се говори от по-малко от 0,01% от населението, или 2 658 души (преброяване на населението през 1990 г.), въпреки че наскоро изглежда има съживяване на интереса към езика сред образованата младеж. Единственият съществуващ испано-азиатски [[креолски език]] [[чабакано]] е говорен от още 0,4% от филипинското население, или 292 630 души (преброяването през 1990 г.). Повечето други [[езици на Филипините|филипински езици]] съдържат голямо количество испански заемки. Измежду останалите азиатски държави испанският може би се говори от изолирани групи от бивши имигранти като например [[презморски китайци|етнически китайци]], родени в Мексико, но депортирани в Китай, или от трето и четвърто поколение перуанци, които всъщност са [[етнически японци]], завръщащи се в отечеството на предците си — Япония.
 
В [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Северна Африка]] съществуват малки испаноговорещи общности в [[Израел]] (говорещи и стандартен испански, и [[ладино]]ладински), в Северно [[Мароко]] (и стандартен испански, и ладиноладински), в [[Турция]] (ладиноладински) и в испанските анклави [[Сеута]] и [[Мелия (територия)|Мелия]], които са част от [[Испания]].
 
В [[Северна Америка]] и [[Кариби]]те испанският се говори от части от населението на [[Аруба]], [[Канада]] (предимно в [[Торонто]] и [[Монреал]]), [[Холандски Антили|Холандските Антили]] (предимно на [[Бонер]], [[Кюрасао]] и [[Синт Мартен (Холандски Антили)|Синт Мартен]]), [[Тринидад и Тобаго]], и [[Американски Вирджински острови|Американските Вирджински острови]] (предимно на [[Сент Кроа]]).