Уикипедия

Васил Стоянов (дизайнер): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Васил Стоянов|Васил Стоянов (пояснение)}}
{{Художник
{{Биография инфо▼
| име bgcolour = Васил Стояновlightblue
| портретиме = dot.pngВасил Стоянов
| рожденно_име =
| портрет-описание =
| картинка = Portret-V-Stoyanov-2.jpg
| px = ▼
| картинка_текст = <!-- текст докато зарежда картинката -->
| описание = български дизайнер
| наставка ширина = 250px
| роден-дата описание = [[1926]]
| наставка =
| роден-място = [[Казанлък]], [[България]]▼
| починал-датаженен_за = [[1980]]
| починалроден-мястодата = [[1926]]
▲| роден-място = [[Казанлък]], [[България]]
| починал-дата = [[1980]]
| починал-място =
| националност = българин
| стил = [[модернизъм]]
| учител = [[Дечко Узунов|проф. Дечко Узунов]]
| академия = [[Национална художествена академия]]
| направление = индустриален дизайн
▲| px патрон =
| творби =
| повлиян = [[Баухаус]]
| повлиял = българския дизайн
| избран = доцент в [[Национална художествена академия|НХА]], <small> от 2011 г. [[професор|"почетен професор"]]
| награди =
| подпис = <!-- ако има подпис, качен в commons -->
| подпис_ширина = <!-- напр. 120px, иначе задава параметри по подразбиране -->
| подпис_текст = <!-- текст докато зарежда картинката на подписа -->
| уебсайт =
}}
{{повече източници}}
 
'''Васил Стефанов Стоянов''' е български дизайнер, изследовател и теоретик на приложните изкуства, преподавател, общественик и художник.
 
НаричанБива наричан от мнозина художници "пионер на българския дизайн". Автор е на многобройни реализирани в промишлеността индустриални форми, създател е на визуално-комуникационни системи, проектант е на пространства (интериори) на търговски обекти, автор е на оформления на музеи, експозиции и изложби с културно, стопанско и търговско предназначение. Автор е и на лекционни курсове и академични програми, участва в разработката на паралелка "Дизайн" в Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов" в гр. [[Казанлък]].
 
[[Image:Plakat doc V Stoyanov.jpg|мини|255px|дясно| Плакат на събитието "85 години от раждането на доц. Васил Стоянов - Пионер на дизайна в България" в Галерия "Академия", НХА, София на 04.04.2011 г.]]
Васил Стоянов принадлежи към сравнително малка група художници в края на 1950-те и началото на 1960-те години, които успяват да преодолеят скованите представи на тоталитарната общественост за социалната роля на художника и да създадат приемственост за новите и авангардни тогава течения в дизайна. Но докато почти всички от групата дизайнери разгръщат само практическа (художествено-проектантска) дейност, Васил Стоянов посвещава по-голямата част от живота си на организаторска, пропагандаторска и научно-педагогическа дейност в особено важната за стопанството и културата сфера на дизайна.▼
 
▲{{== Биография инфо==
Роден в [[Казанлък]] в семейството на служащ - баща му е писар в общината на града, Васил Стоянов завършва образование в гимназията в града и постъпва в Художествената академия в София (тогава ВИИИ "Николай Павлович") в ателието на проф. [[Дечко Узунов]]. Завършва специалност "Живопис", но още като студент работи интензивно в областта на приложната графика - книгооформление, плакат, търговска реклама. Интересите му се разширяват, включвайки пространствено оформление на панаири, музеи, изложби, магазини и др. Постига редица успехи в тези области като например художественото оформление на археологическия музей в [[Сандански]], къщата-музей на [[Гео Милев]] в [[Раднево]], къщата-музей на [[Чудомир]] в Казанлък и др.; редица панаирни палати в [[Пловдив]], участия в чуждестранни панаири и изложби в [[Будапеща]], [[Нови Сад]], [[Париж]] и др.
 
▲Васил Стоянов принадлежи към сравнително малка група [[художник|художници]] в края на 1950-те и началото на 1960-те години, които успяват да преодолеят скованите представи на [[Тоталитаризъм|тоталитарната]] общественост за социалната роля на художника и да създадат приемственост зана новите и авангардни тогава течения в дизайна (бел.ред Но[[модернизъм]]). докатоДокато почти всички отдизайнери групатапрез дизайнери1960-те разгръщат само практическа (художествено-проектантска) дейност, Васил Стоянов посвещава по-голямата част от живота си на организаторска, пропагандаторска и научно-педагогическа дейност в, особено важната за стопанството и културата, сферасферата на дизайнаиндустриалния дизайн.
От изключително значение за съвременната българска художествена култура е дейността му за популяризирането и внедряване на професионално-творческото поле на дизайна в механизмите на политиката и държавната администрация. До голяма степен именно на неговите лични усилия и контакти се дължи фактът да се заговори за дизайн още в края на 1950-те години, да се предприеме разработването на държавни документи, с които дизайнът да е регламентиран като образование и професия. Освен участието в подготовката на всички основни държавни документи през 1960-те и 1970-те години Васил Стоянов разгръща широка популяризаторска и лекционна дейност в промишлени предприятия и проектантски институти, в обществени организации и училища - ВИИИ, ВИАС, ЛТУ и др. ▼
 
== Просветна и научна дейност ==
През 1964 г. Васил Стоянов полага основите на дизайнерското образование в страната - създава и организира специалност "Дизайн" във ВИИИ "Николай Павлович", сега Национална художествена академия, в който преподава до края на живота си. През 1969 г. се хабилитира като редовен [[доцент]] с изключително задълбочен хабилитационен труд, посветен на теорията на дизайна. И до днес този труд е не само актуален, но е от малкото теоретични разработки от областта на дизайна в страната, посветен на природата и същността на дизайна, на неговите методологически проблеми и на спецификата на дизайнерското формообразуване. Неговият труд получава висока оценка и от проф. Короткевич, ръководител на специалност "дизайн" в Строгановската академия в [[Москва]] по онова време.▼
▲От изключително значение за съвременната българска художествена култура е дейността му за популяризирането и внедряване на професионално-творческото поле на дизайна[[индустриален дизайн|индустриалния дизайн]] в механизмите на политиката и държавната администрация на [[Народна република България]]. До голяма степен, именно на неговите лични усилия и контакти се дължи фактът да се заговори за дизайн още в края на 1950-те години, да се предприеме разработването на държавни документи, с които [[индустриален дизайн|дизайнът]] да е регламентиран като образование и професия. Освен участието в подготовката на всички основни държавни документи през 1960-те и 1970-те години Васил Стоянов разгръща широка популяризаторска и лекционна дейност в промишлени предприятия и проектантски институти, в обществени организации и висши училища в България - ВИИИ, ВИАС, ЛТУ и др.
 
▲През 1964 г. Васил Стоянов полага основите на дизайнерското образование в страната - създава и организира специалност "ДизайнПромишлени форми" (сега спец. "Индустриален дизайн") във ВИИИ "Николай Павлович", (сега [[Национална художествена академия]]), в който преподава до края на живота си.<ref>[книга]„100 години Национална художествена академия“,Автор: Колектив; Драндийска, Златка ред., София: НХА, 1996</ref> През 1969 г. се хабилитира като редовен [[доцент]] с изключително задълбочен хабилитационен труд, посветен на теориятаТеорията на дизайна. И до днес този труд е не само актуален, но е от малкото теоретични разработки от областта на дизайна в страната,. посветенПосветен е на природата и същността на дизайна, на неговите [[методика|методологически]] проблеми и на спецификата на дизайнерското формообразуване. НеговиятТрудът трудму получава висока оценка и от проф. Короткевич, по онова време ръководител на специалност "дизайнДизайн" в Строгановската художествена академия в [[Москва]] по({{lang-ru|Московская оновагосударственная времехудожественно-промышленная академия имени С. Г. Строганова}}<ref> [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%8B%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%A1._%D0%93._%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0 Московская государственная художественно-промышленная академия имени С. Г. Строганова]</ref>).
На негови усилия до голяма степен се дължи създаването на паралелка "Дизайн" в Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов".▼
 
▲На негови усилия доДо голяма степен, сеима дължиосновна заслуга за създаването на паралелка "Дизайн" в Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов" в гр. [[Казанлък]].
От 1963 до 1973 година Васил Стоянов е главен специалист в Комитета за научно-технически прогрес и висше образование и едновременно е секретар в Съвета за промишлена естетика и главен секретар на Националния център за промишлена естетика. Безспорна заслуга на доц. Стоянов е утвърждаването на българския дизайн в международен контекст. Съветът за промишлена естетика и СБХ стават членове на световната организация за промишлен дизайн (ICSID). Посещава различни семинари в чуждестранни академични пространства. Повлиян е изключително от движения като BAUHAUS.▼
 
== Организаторска и административна дейност ==
Значима е дейността на Васил Стоянов и като секретар на секция "Приложни изкуства" на СБХ. Още през 1961 - 1963 г. работи като ръководител на ателие "Ковано желязо" при творческия фонд на СБХ. Член е на УС на СБХ и заместник-председател на Творческия фонд на СБХ. Като изтъкнат специалист в областта на дизайна той е привлечен и за член на Научния съвет на Института за изкуствознание към БАН. Към всичко това трябва да се прибави неговата интензивна публицистична дейност. Автор е на редица популяризаторски и критични статии в специализирани списания и вестници, в емисии на радиото и телевизията.▼
▲От 1963 до 1973 година Васил Стоянов е главен специалист в "Комитета за научно-технически прогрес и висше образование" и едновременно е секретар в "Съвета за промишлена естетикаестетик"а и главен секретар на "Националния център за промишлена естетика". Безспорна заслуга на доц. Стоянов е утвърждаването на българския дизайн в международен контекст. "Съветът за промишлена естетика" и [[Съюз на българските художници|СБХ]] стават членове на световната"Международното организациясдружение зана съветите по промишлениндустриален дизайн (ICSID)<ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/International_Council_of_Societies_of_Industrial_Design ПосещаваInternational различниCouncil of Societies of Industrial Design]</ref>", което става причина да участва в семинари и стъпи в контакт чуждестранни академични пространствасреди. Повлиян е изключително от движения[[модернизъм|модернизма]] катов изкуството, както и от философията на BAUHAUS[[Баухаус|"Баухаус"]].
 
▲Значима е дейността на Васил Стоянов и като секретар на секция "Приложни изкуства" на [[Съюз на българските художници|СБХ]]. Още през 1961 - 1963 г. работи като ръководител на ателие "Ковано желязо" при творческия фонд на [[Съюз на българските художници|СБХ]]. Член е на УСуправителния съвет на [[Съюз на българските художници|СБХ]] и заместник-председател на Творческия фонд на [[Съюз на българските художници|СБХ]]. Като изтъкнат специалист в областта на дизайна той е привлечен и за член на Научния съвет на Института за изкуствознание към [[Българска академия на науките|БАН]]. Към всичко това трябва да се прибави неговата интензивна публицистична дейност. Автор е на редица популяризаторскинаучно-популярни и критични статии в специализирани издания, списания и вестници, в емисии на радиото и телевизията.
 
== Интересни факти ==
През юни 2011 г. Националната художествена академия му присъжда титлата "почетен [[професор]]".
<gallery>
Image:Portret- V- Stoyanov.jpg|''Портрет на доц. Васил Стоянов'', 1980, [[София]]
</gallery>
== Свързани статии ==
*[[Промишлен дизайн]]
 
== ПрепраткиБележки ==
{{Reflist}}
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD Промишлен дизайн]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.design-biennial.com/%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/11 статияСтатия от доц. д.и.н. Незабразка Иванова и доц. Димитър Добревски за доц. В. Стоянов на интернет страницата на "Биенале на българския дизайн"];
* [http://www.sbhart.com/events08/BienalDesign_08/Desig_08.html В. Стоянов споменат в статията на доц. Димитър Добревски на главната страница на Биенале на българския дизайн];
* [http://www.bulphoto.com/events/24285/ кратка информация за В. Стоянов в bulphoto]
Line 47 ⟶ 75:
[[Категория:Български дизайнери]]
[[Категория:Родени в Казанлък]]
[[Категория:Български художници]]
[[]Категория:Изкуство]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Стоянов_(дизайнер)“.