Вера Мутафчиева: Разлика между версии

'''Вера Петрова Мутафчиева''' (28 март 1929 — 9 юни 2009) е българскибългарска историкисторичка, специалистспециалистка по [[османистика]] и история на България по време на Османската империя, академик на [[Българската академия на науките|БАН]] (2004), [[Доктор|доктор на историческите науки]] (1978), [[Научен сътрудник|ст.н.с. I ст.]] (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза — романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. АвторАвторка е на сценария на най-гледания български филм [[Хан Аспарух (филм)|„Хан Аспарух“]] (1981). НосителНосителка e на [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] — I степен (1999).

Младши научен сътрудник в Института по история при БАН (1958-1964), младши научен сътрудник в Института по балканистика при БАН от основаването му (1964-1965), старши научен сътрудник II степен в Института по балканистика (1965-1979) и в Института за литература при БАН (1979-1980), старши научен сътрудник I степен в Института за литература (1980-1991), в Института по демография (1991-1992) и в Института по история при БАН (1992-1993). ОснователОснователка и директордиректорка на Центъра за древни езици и култури към [[Министерство на културата|Комитета за култура]] (1978-1980). ДиректорДиректорка на Българския изследователски институт в Австрия (1980-1982). Вера Мутафчиева е заместник-председателпредседателка на БАН (1993-1996), председателпредседателка на [[Агенция за българите в чужбина|Агенцията за българите в чужбина]] (1997-1998), създателсъздателка и председателпредседателка на Издателския съвет на [[Министерство на културата|Националния дарителски фонд "13 века България"]] (1998-2009) и членчленка на Управителния съвет на Фонда (1997-2005).

Творческия си път Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на „Разгадавайки баща си“ ([[1997]]), „Семейна сага“ ([[2000]]), трите части „Бивалици“ и заключителната „Не/бивалици“. Избраните ѝ съчинения са публикувани в 12 тома през [[2008]] година. АвторАвторка е на пиесата „Пътят“, играна в Младежкия театър, и на пиесата за [[Васил Левски]] „Процесът“, която не е била поставяна. СценаристСценаристка е на най-гледания филм в българската история — суперпродукцията в 3 части „Хан Аспарух“, както и на филма „Непълнолетие“.

Научната продукция на Вера Мутафчиева включва издаването на извори за българската история под османска власт, над 80 студии и статии в български и чуждестранни списания, както и монографиите „Аграрните отношения в Османската империя, XV–XVI в.“ (преведена в САЩ и Гърция), „Към статута на тимарите през XVII–XVIII в.“ — в съавторство (издадена на френски: "Sur l'état des timars des XVIle- XVIIIe "), „[[Вакъф]]ът — един аспект от социално-икономическата структура на Османската империя, XV–XVII в.“ (издадена на френски: „Le vakif — un aspect de la structure socio-économique de l'Empire ottoman, XVe-XVIIе s.)“, „Кърджалийско време“ (издадена на френски в Турция), „Османска социално-икономическа история“, и пр. С частта „България под османска власт“ Мутафчиева допълва известната „История на българския народ (от наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане)“ на [[Петър Мутафчиев]]. Сред проектите, които ръководи, са първото публикуване на стари европейски пътеписи за България на български (XV в. — [[:de:Hans_Schiltberger|Ханс Шилтбергер]] и [[:fr:Bertrandon_de_la_BroquiГЁre|Бертрандон де ла Брокиер]]; XVI в. — Ханс Дерншвам); първият етнологичен подбор на документи „Румелийски делници и празници през XVIII в.“; първото издаване на документи за разгрома на българската наука след [[Деветосептемврийски преврат|9.9.1944 г.]] — „Съдът над историците. Българската историческа наука — документи и дискусии (1944 -1950)“. АвторАвторка е на главите, посветени на османското владичество в „История на България (681-1944)“ — (останалите автори са [[Иван Божилов]], Константин Косев, [[Андрей Пантев]] и Стойчо Грънчаров, —) и в учебници по история за 5-и и за 11-и клас.

Преди да се впусне в художествената литература, Вера Мутафчиева публикува научно-популярните книги „Да се знае…“, „Повест за доброто и злото“ и „Голямата борба“, но и по-късно остава вярна на пристрастията си към този жанр с книгите „Богомили“, „В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система“, „Турция. Между Изтока и Запада“ (в съавторство) и пр.