Сулина: Разлика между версии

| описание-изглед = Изглед към Сулина.

Градът е разположен в [[Делта на Дунав|Дунавската делта]], на устието на [[Сулински ръкав|Сулинския ръкав]] на около 10 км от последните късове земя при вливанитовливането му в [[Черно море]] и на около 60 км от общинскиятобщинския център - [[Тулча]], с който единствената постоянна връзка са корабите по реката. Счита се за най-източното пристанище на ЕС. Стоковият порт на града е свободна икономическа зона. През средата на голямото, но дълбоко само около 1,5м5 м Сулинско езеро-лагуна, отделено с тясна ивица земя от дълбокиятдълбокия плавателен дори за океански кораби сулинскиятСулински ръкав на Дунава, минава границата с Украйна. В района гнездят пеликани[[пеликан]]и (всеки от тях поглъща до 10кг10 кг храна дневно), лебеди[[лебед]]и, корморани[[корморан]]и, [[гъски]] и над 300 вида всевъзможни други морски, сладководни и сухоземни птици. Дунавската делта е резерват от световнасветовно значение под защитата на [[ЮНЕСКО]].

В [[античност]]та гръцки колонисти основават тук колонията [[Наракон]], която изчезва в следващите епохи. През [[средновековие]]то тук българите издигат крепост контролираща устието на Дунав и черноморското крайбрежие, около която се формира днешният населен пункт. До падането под [[турско робство]] в селището освен [[българи]] има и [[гърци]] и [[Република Генуа|генуезка]] колония. След църковните реформи на [[Никон (патриарх)|патриарх Никон]] в града и района се заселват много избягали [[руснаци]] староверци т.ннар. ''липовани''.

От 1856 до 1939 г. в Сулина има седалище на международната "Дунавска комисия".

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Сулина е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 881.</ref> В края на декември 1916г1916 г. градаградът е освободен от българската войска. За началник на порт Селина е назначен капитан-лейтенант Димитър Фичев.<ref>[http://www.morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_25.html капитан-лейтенант Димитър Фичев началник порт Сулина]</ref>

Старият фар на Дунавската комисия, Гръцката и Липованската (руска старообрядна) църкви от ХІХ в. се считат за забележителносттезабележителности на града, но не са достатъчно поддържани и сами по себе си не са нещо изключително, каквито са простиращата се наоколо изпълнена с живот делта и сблъсъкасблъсъкът на великата река с морските вълни при вливанитовливането йѝ в негоморето. Всяка година Дунав отвоюва от морето ивица, широка няколко метра. Град Сулина е бил на самия морски бряг и на пристанището му е поставен знакът "Морска миля". Но реката трупа наноси и до морето има още ккилометрикилометри завоювани от сушата само през последните десетилетия. Устието на реката представлява канал, дълъг около 10 км. Той е създаден от наносите на Дунав. Дъното на канала периодично се драгира. На източния край е преди не многонемного години е построен колосален фар, висок 40 метра и малък параклис. Той сочи дунавския воден път. В Сулина има наблюдателна станция на [[Дунавска комисия|Дунавската комисия]] по риболова и метеорологична станция. В силуета на града доминира куполът на представителния румънски православнаправославен храм, строен през кралската епоха, а самият град се състои само от няколко успоредни на реката дълги улици най-вече на десниятдесния бряг, с къси пресечки водещи към реката. Има немалко уютни хотели и пансиони за туристите и няколко ресторанта и кафе-клуба активно посещавани от местните младежи.