Тереза от Лизио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) Нова страница: {{Светец |име=Света Тереза от Лизио |празник= |наставка=а |почитан/а в=Католическа църква |из... |
VanHelsing (беседа | приноси) Препратки |
||
Ред 29:
==Биография==
Марѝ Франсоàз Терèза Мартèн (Marie-Françoise-Thérèse Martin) се ражда на [[2 януари]] [[1873]] г. в Алансон, [[Франция]] в семейството на Луѝ и Зелѝ Мартен.
Родителите й също са имали намерение като млади да влязат в манастир, но по различни причини са установили, че не са подходящи за монашеска мисия. Баща й, Луи Мартèн, отваря часовникарско ателие в родния си Алансон. Майка й, Зели Герèн, е била плетачка на дантели преди да се запознае с бъдещия си съпруг. След сватбата обаче двамата млади решили да водят благочестив живот като Йосиф и Мария и да не влизат във физически контакт един с друг. Около година след сватбата един местен свещеник все пак успял да ги убеди, че това не е призванието на обикновените миряни и че те трябва да имат деца, някои от които биха могли да се посветят на Бога.
Ред 37:
Разказите за детството на Тереза не са измислени, а са потвърдени от множество свидетели по време на процеса на канонизацията й. В градината й е било отделено малко място, където тя гледала свои цветя, издигала малки олтари и ги украсявала с най-ярките цветове, които успеела да намери.
Майка й си отива през [[1877]] г. – много млада, когато най-малкото й дете е само на четири години и оттогава момичето започва да проявява признаци на тревожност и свръхчувствителност, което я кара да плаче и по най-дребен повод. Едва на четиринайсетгодишна възраст младата Тереза успява да постигне голяма вътрешна победа, която й помага да надмогне своята свръхчувствителност и й открива пътя към духовната свобода.
Бащата е грижовен и любвеобилен и доста успешно заема мястото на липсващата майка в живота на своите деца. "Не мога с думи да опиша колко много обичах татко. Възхищавах се на всичко у него." – ще си спомня в последствие Тереза в своята автобиография. Отношенията, които Луи успява да изгради със своята дъщеря, имат важна роля за нейното духовно развитие. Тя се превръща в много уверена личност, с високо самоуважение и забележително упование в Бог.
Ред 45:
По-големите сестри в сеймеството поемат грижата за по-малките след кончината на майката. Братът на майка им и неговата съпруга също се притичват на помощ винаги, когато могат. В последствие една от дъщерите им чувства монашеското призвание и се присъединява към сестрите Мартен в монашеския орден.
През [[1881]] г., когато Тереза е едва на осем години, Полин, която основно се е грижила за нея, постъпва в манастира на кармелитките и момичето отново е лишено от грижите и вниманието на още един близък човек. Тя преживява нервен срив, пада на легло и остава за дълго време там без шансове да бъде изцелена, докато един ден не се случило "чудо" – през полуотворените си очи видяла малката статуя на [[света Богородица]] до прозореца и й се сторило, че тя се усмихва. Това било достатъчно, за да й вдъхне необходимите сили и тя много скоро станала на крака. Чудодейното изцеление скоро станало достояние на всички в града и хората известно време досаждали на семейство Мартен в желанието си да чуят какво точно е станало то самия първоизточник.
На училище е старателна и трудолюбива ученичка, но нейната свръхчувствителност и тревножност й създава проблеми в отношенията със съученичките й – тя не умее да завърже приятелство, стои отстрани по време на междучасията и само гледа как останалите се забавляват, но никога не взема участие в игрите им.
Ред 55:
Но преди това Тереза трябвало да се пребори със своята склонност да бъде "ревла", както сама тя се нарича без заобикалки. Тя се бори със своята свръхчувствителност в продължение на десет години, но колкото й стигат детските сили и без особен успех. Както си спомня в автобиографията: "Крайната ми чувствителност ме правече наистина непоносима … Ако ми се случеше неволно да причиня някому мъка, вместо да се съвзема и да поправя стореното, изпадах в тъга до разболяване и това по-скоро увеличаваше грешката, отколкото да я поправи; и когато започвах да се утешавам за сторената грешка, плачех за това, че съм плакала. Наистина страдах от всичко това."
Освобождението настъпило с възрастта, на едно Рождество Христово през [[1886]] г., когато тя е почти на четиринайсет години и чува коментара на баща си, че тази година за послено ще се раздават подаръци като на малки деца. На следващата сутрин тя просто не била същата, изчезнала прекалената тревожност, която я споходила след загубата на майка й, и дори много скоро успяла да възвърне щастливото си излъчване. "И така през тази лъчезарна нощ започна третият период от моя живот, най-хубавият от всички, най-зпълненият с небесни благодати. В един миг Исус осъществи делото, което аз дълги години не можех да извърша, като се задоволи само с моята добра воля."
Тереза твърди, че искала да стане монахиня още на тригодишна възраст. Когато навършила четиринадесет, била убедена, че това време вече е настъпило. Мария вече се е присъединила към Полин в Кармила на Лизио, а Леони вече е направила опит, макар и неуспешен, да се присъедини към бедните клариси. Въпреки че му е трудно, Луи подкрпил решенията на дъщерите си да се отдадат на монашески живот. Направил го и когато на петдесетница [[1887]] г. любимката му Тереза се изправила пред него и го моли да й даде съгласието си да стане монахиня. Дори нещо повече, той й помагнал в търсенето на резрешение от различни власти за постъпване в манасти, защото петнадесет години била твърде ранна възраст, за да се приеме, че решението за манастир е зряло и добре обмислено. Дори я завел, заедно със Селена, на покаяние в Рим, като твърдо й обещал, че ако нейният проблем не бъде разрешен преди пътуването, щял да й помогне да говори със самия папа и да измоли разрешение от него.
На [[20 ноември]] [[1887]] г. участниците в поклонническата група, в която било и семейство Мартен, се събрала в залата за аудиенции на папата. Един свещеник строго ги предупредил, че е абсолютно забранено да се говори със светия отец, но това не отказало Тереза и нейния баща от техния план. Малката поклонничка коленичила пред папата и, обляна в сълзи, казала: "Ваше Светейшество, мога ли да ви поискам една голяма милост … в чест на вашия юбилей, позволете ми да потъпя в Кармилския орден на петнадесет години". Повторила два пъти молбата си, преди близкостоящите свещеници да я отместят от пътя на светия отец. [[Лъв
Животът в манастира бил точно такъв, какъвто го знаела от предварителните разговори и нищо не я изненадало – нито молитивите, нито лишенията, нито скромната храна, нито многобройните задължения, нито другите монахини. Но там я чакало и допълнително тежко изпитание. Настоятелката на манастира, майка Мари дьо Гонзàг, била умела и добра администраторка, но имала тежък характер. Често избухвала и хокала монахините, била ревнива и самомнителна, и в допълнение не била особено благосклонна към възрастните, болните и немощните, както се очаквало от една монахиня. Била крайно строга и непоносимо взискателна. В редките си разговори с младата постулантка игуменката по-често я мъмрела, отколкото да я насърчава. "Не можех да я срещна, без да получа някоя забележка," спомня си Тереза. "Спомням си веднъж, когато бях пропуснала да почистя една паяжина в манастира, тя ми каза пред всички сестри: "Вижда се, че нашият манастир се мете от петнайсетгодишно дете. Колко жалко!" За всяко нещо се държеше с мен по този начин." Но въпреки, че не давала израз на чувствата си, настоятелката от своя страна била впечатлена от зрелостта и отзивчивостта на младата послушница, от готовността й винаги да се притече на помощ.
Ред 73:
Но едва ли нещо друго я сближава повече с душите от двадесети век както последната година и половина от нейния живот. Сякаш предчувствайки съмненията, които ще поразят следващите поколения, Тереза изживява почти пълна загуба на вярата. До самия си край тя се бори с липсата на вяра.
По време на великите пости [[1896]] г. тя проявява първите симптоми на туберколоза. Тереза започва да изживява периоди на продължителна физическа агония, съпроводена с тежки страдания, а същесвременно и време на тежки съмнения и вътрешни борби. "Никога не бих повярвала, че е възможно такова страдание! Никога! Никога!" Последните няколко месеца са истински кошмар, изпълнен с болка, която не може да бъде притъпена и от успокоителните. Вярна на своя характер обаче майка Мари смята, че кармелитките трябва да могат да понасят суровите страдания. Тереза е способна на това, но не го постига лесно. Намира изпитанието за своята вяра за неразбираемо и не намира утеха в споделянето на своите мисли. Дори в последните й часове на силни болки [[30 септември]] [[1897]] г., когато монахините се събрали край леглото й да се молят, майка Мари ги отпратила, защото й се сторило, че Тереза всъщност се съвзема и получава прилив на енергия. "О, не бих искала да страдам по-малко! О! … Обичам го! Боже мой! Аз … Те … обичам!!!"– шепнела издъхващата монахиня в последните си минути, както в последствие ще си спомня сестра й Селина. Малко по-късно монахините пак се събират и след изчитането на едно "Верую" душата й се преселила в един по-друг свят.
==Книгата==
Първоначално книгата на Тереза не била предназначена за публикуване. През декември [[1894]] г. по-голямата й сестра, Полин, моли най-малката да опише спомените от детството си, за да се съхрани паметта за семейството. Но писането не й се удва лесно. Ежедневние задължения и молби на другите монахини често я отвличали от заниманието. Все по-засилващата се вътрешна борба скоро съвсем я отказва от писането. По-късно, през юни 1897 по настояване на Полин майка Мари също нарежда на Тереза да продължи своята история и тя успява да я завърши малко преди самия си край.
Една година по-късно през [[1888]] ограничената публикация от 2000 екземпляра на тетрадките с нейните размисли,
==Отзвук и канонизация==
В следващите няколко години след излизането от печат на първото издание на книгата Рим е залят от съобщения за чудеса, извършени чрез нейното застъпничество. Гробът на "малката Тереза" в Лизио става място за поклонение – хората се молят на "малката светица" още преди Църквата да я канонизира. Гласовете, които настояват за нейната канонизация стават все повече и на [[10 юни]] [[1914]] г. папа [[Пий
През [[1997]] г. това момиче от Нормандия, без солидно образование и натрупан житейски опит, беше обявено от папа [[Йоан Павел II]] за 33-ия Учител на [[Католическа църква|Католическата църква]], редом с такива светила на теологията като
И понастоящем нейният живот и размишления са обект на множество студии и коментарни разработки. Манастирът Кармила на Лизио се е превърнал във втория по посещаемост от пилигрими и търсещи изцеление хора след Лурд.
==Духовно наследство==
Line 105 ⟶ 107:
* [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/18534 в-к "Култура" - Брой 23 (2641), 17 юни 2011]
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикицитат}}
{{сродни проекти Общомедия|Category:Thérèse de Lisieux}}
{{сродни проекти край}}
[[Категория:Християнски светци от 19 век]]
Line 110 ⟶ 117:
[[Категория:Монахини]]
[[Категория:Французи]]
{{Link FA|fr}}
| |||