Тереза от Лизио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 59:
Освобождението настъпило с възрастта, на едно Рождество Христово през [[1886]] г., когато тя е почти на четиринайсет години и чува коментара на баща си, че тази година за послено ще се раздават подаръци като на малки деца. На следващата сутрин тя просто не била същата, изчезнала прекалената тревожност, която я споходила след загубата на майка й, и дори много скоро успяла да възвърне щастливото си излъчване. "И така през тази лъчезарна нощ започна третият период от моя живот, най-хубавият от всички, най-зпълненият с небесни благодати. В един миг Исус осъществи делото, което аз дълги години не можех да извърша, като се задоволи само с моята добра воля."
Тереза твърди, че искала да стане монахиня още на тригодишна възраст. Когато навършила четиринадесет, била убедена, че това време вече е настъпило. Мария вече се е присъединила към Полин в Кармила на Лизио, а Леони вече е направила опит, макар и неуспешен, да се присъедини към бедните клариси. Въпреки че му е трудно, Луи подкрпил решенията на дъщерите си да се отдадат на монашески живот. Направил го и когато на петдесетница [[1887]] г. любимката му Тереза се изправила пред него и го моли да й даде съгласието си да стане монахиня. Дори нещо повече, той й помагнал в търсенето на резрешение от различни власти за постъпване в манасти, защото петнадесет години била твърде ранна възраст, за да се приеме, че решението за манастир е зряло и добре обмислено. Дори я завел, заедно със Селена, на покаяние в [[Рим]], като твърдо й обещал, че ако нейният проблем не бъде разрешен преди пътуването, щял да й помогне да говори със самия папа и да измоли разрешение от него.
На [[20 ноември]] [[1887]] г. участниците в поклонническата група, в която било и семейство Мартен, се събрала в залата за аудиенции на папата. Един свещеник строго ги предупредил, че е абсолютно забранено да се говори със светия отец, но това не отказало Тереза и нейния баща от техния план. Малката поклонничка коленичила пред папата и, обляна в сълзи, казала: "Ваше Светейшество, мога ли да ви поискам една голяма милост … в чест на вашия юбилей, позволете ми да потъпя в Кармилския орден на петнадесет години". Повторила два пъти молбата си, преди близкостоящите свещеници да я отместят от пътя на светия отец. [[Лъв XIII]] отговорил уклончиво "…както решат настоятелите, … ако Бог поиска." Но и това не отказало бъдещата кармелитка и след като преодоляла още доста пречки и неодобрения, най-после на 9 април 1888 г. тя постъпила в Кармила на Лизио на петнайсетгодишна възраст. Съобщението за този случай бил незабавно публикуван в пресата и станал достояние на цяла Франция и извън пределите й.
| |||