Валериан I: Разлика между версии

По поречието на река Рейн са се образували два големи племенни съюза — на [[франки]]те и на [[алемани]]те, които правят редовни грабителски набези в [[Галия]], а през 258-9 г. преминават [[Алпите]] и достигат дори до Северна Испания и Северна Италия, въпреки опитите на съимператора Галиен да ги спре, те достигат дори до Северна Испания и Северна Италия.

От [[257]] г. Валериан води война със [[сасаниди|сасанидските перси]] на изток, лично предвождайки военните действия. След първоначален успех Сенатът му гласува титлите ''"Възстановител на Ориента"'' и ''"Възстановител на Света"'', но през [[260]] г. Валериан е разбит и обсаден в град [[Едеса]] (в дн. Турция), където се появява и епидемия. Принуден да преговаря за мир, императорът попада в ръцете на [[Шапур I]] вследствие на измяна. Валериан е част от тържествената процесия в чест на победата на персите, в която служи като столче за крака на персийския шах, а след това кожата му е одрана и закачена като трофей в един от зороастрийските храмове. Вероятно умира в [[Суза]] като пленник — най-голямото унижение, сполетявало римски император. Датата на смъртта му и точните обстоятелства около нея са неизвестни.

Християнският летописец [[Лактанций]] предава че плененият император е одран жив по заповед на шаха, който бил разгневен от предложението на Валериан да получибъде свободата сиосвободен в замяна на голям откуп. Според съвременни предположения е възможно Валериан и част от пленените римски войници да са били заточени на изток, в [[Бишапур]] или [[Гундишапур]], където трябвало да бъдат издигнати постройки за персийския владетел. В подкрепа на тази теория е наличието на римски бетон в построеният през III век ''Band-e Kaisar'' (перс. "Моста на цезаря"), в дн. Иран.