Отворено общество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 8:
Бергсон твърди, че затвореният морал върви в комплект със статична религия, които заедно се грижат за социалната кохезия. Той посочва, че природата е създала общества, чиито членове не биха оцелели като единаци. За пример дава пчелите, които са крехки и за да оцелеят имат нужда от общност. Силата на телесните нужди, които изискват задоволяване, е извор на затворения морал. Затворен се нарича моралът, подвластен на такива нужди. За да оцелее такава общност е необходимо стриктно подчинение. Модел за него осигурява статичната религия, която обезпечава подчинението и от там — кохезията в обществото. Затвореният морал търси тази кохезия заради оцеляването на обществото; собственото общество. Той изключва другите общества и поради това обосновава конфликт с тях.<ref name="Lawlor & Moulard (2013)">[[#Lawlor-Moulard2013|Lawlor & Moulard (2013)]].</ref>
 
В противовес обаче, според Бергсон, съществуват отворен морал и динамична религия, които заедно се грижат за креативността и прогреса. Тъй като не се грижи за социалната кохезия, Бергсон нарича този морал „отворен“ — той включва всички. Той е универсален и обосновава мира. Негово следствие е „отвореното общество“. Източник на отворениятотворения морал са „креативните емоции“. За разлика от обикновените емоции, които са следствие на репрезентация (срещам добър приятел и изпитвам радост), креативните предхождат репрезентацията, като музикант, който в израз на емоцията си създава музика; музиката е репрезентация и тя е следствие, не причина. Така креативните емоции отклоняват човека от прагматиката на съществуването. Бергсон сравнява креативните емоции с нестабилно ментално състояние, тоест мистично преживяване. Според възгледа му, мистическата интуиция отваря затвореното общество. Динамичната религия винаги резултира в действие, поради което е креативна. Поради което не може да бъде асоциирана с организиран набор доктрини.<ref name="Lawlor & Moulard (2013)"/>
 
== Източници ==