|
| име = Православна охридска архиепископия
| собствено име = Православна Охридска Архиепископија
| картинка = Arhiepiskop ohridski Jovan.jpg
| описание = предстоятелят на църквата [[Йован VI Охридски]]
| произлязла от = [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]]
| основана = [[2002]]
| предстоятел = [[Йован VI Охридски]]
| ранг = [[архиепископ]]
| богослужебен език = [[македонски литературен език]], [[църковнославянски]]
| диоцез = [[Република Македония]]
| паство = ?
| седалище = [[Битоля]], [[Република Македония]]
| календар = [[юлиански календар|юлиански]]
| сайт = [http://www.poa-info.org www.poa-info.org]
}}
'''Православната охридска архиепископия''' ({{lang-mk|Православна Охридска Архиепископија}}) е автономна [[православна църква]] в [[Република Македония]], под юрисдикцията на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]]. Литургичният език на ПОА е македонският литературен език.
== История ==
След [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] диоцезите на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] във [[Вардарска Македония]] попадат в границите на Кралство [[Сърбия]] и насислтвено са подчинени на Сръбската църква, която след карякрая на [[Първа световна война|Първата световна война]] е реорганизирана като Обединена православна църква на сърби, хървати и словенци.
По времето на [[Втора световна война|Втората световна война]] и особено след навлизането на югославски партизани на територията на Вардарска Македония започва налагането на [[македонизъм|македонизма]], който предвижда създаването на отделни македонски национални институции. Така през [[1944]] година в село [[Врановци]], [[Гостивар]]ско е свикан Инициативен комитет за организиране на Македонска православна църква. На [[4 март]] [[1945]] година в [[Скопие]] се състои първият църковно-народен събор, на който е взето решение за възстановяването на [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]] като Македонска православна църква. Това решение е представено на Архиерейския събор на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]], който отхвърля това решение. Този отказ от страна на Сръбската патриаршия кара македонските владици да променят исканията си от автокефална архиепископия бъдещата МПЦ да бъде призната за отделна автокефална църква. Това искане отново бива отхвърлено от сръбските владици. Така на [[4 октомври]] [[1958]] година в [[Охрид]] е свикан втори църковно-народен събор, на който е прието предложението за възстановяване на българската Охридска ариепископия, но вече като самостоятелна Македонска православна църква. За първи предстоятел на МПЦ е избран епископ Доситей.
Архиерейският събор на СПЦ под натиска на югославски комунистически функционери се съгласява с решенията на Македонския църковно-народен събор. Така на [[19 юли]] [[1959]] година самостоятелността на македонската църква с ранг на архиепископия е потвърдена с обща литургия между сръбския патриарх Герман и епископ Доситей в скопската църква Свети Мина. По-късно е конституиран и Синода на МПЦ според Устава ѝ и другите административни органи в Архиепископията и епархиите.
През [[1966]] година отношенията между СПЦ и самостоятелната Охридска македонска архиепископия (МПЦ) отново се влошават. Така на [[17 юли]] [[1967]] година в Охрид е свикан третия църковно-народен събор, на който Македонската православна църква се самопровъсгласява за [[автокефалия|автокефална]] в разрез със православната църковна йерархия и канони.
==Поява на ПОА==
През [[2002]] година поредните преговори между СПЦ и нелегитимната МПЦ се провалят, но трима епископи на МПЦ — [[Йован VI Охридски|Йован Велешки]], [[Йоаким Положко-кумановски|Йоаким Велишки и Положки]] и [[Марко Брегалнишки|Марко Дремвишки и Битолски]] приемат т.нар. Нишко споразумение и образуват Православната охридска архиепископия, начело с епископ Йован.
Македонската православна църква къса всякакви връзки с духовенството на ПОА и с поддръжката на държавата пречи на духовници от СПЦ да влизат в Република Македония. През октомври [[2004]] година властите разрушават строежа на манастир край битолското село [[Нижеполе]], който трябва да стане център на ПОА. Митрополит Йован е осъден на 18 месеца затвор за "''поругаване„поругаване на Македонската православна църква и накърняване на религиозните чувства на местните граждани''"граждани“ чрез разпространяванена църковни календари на СПЦ<ref>http://www.iwpr.net/?p=bcr&s=f&o=257037&apc_state=henibcr200508</ref>. Комисията по вероизповеданията в Република Македония отказва да регистрира ПОА, тъй като името ѝ не се различава достатъчно от това на МПЦ. През април 2007 година Митрополит Йован е пуснат от затвора.
В [[2006]] година Охридската архиепископия строи ставропигиалния манастир „[[Нижеполски манастир|Свети Йоан Златоуст]]“ в село [[Нижеполе]], Битолско.<ref>[http://poa-info.org/cont.php?l=mk&r=arhiepiskop&p=odluki&d=singilija.html Архиепископ Охридски и Митрополит Скопски. Сингилија.]</ref>
==Вижте още==
| 