Отваря главното меню

Промени

 
== Биография ==
===Ранни години===
През [[1978]] се присъединява към групата [[Pan's People]]. Тогава тя открива вокалния си потенциал.
Брайтман е отраснала в родния си град Бъркхамстед в Англия. Тя е най-голямото от 6-те деца на бизнесмена Гринвил Джофри Брайтман и съпругата му Пола Брайтман. На 3-годишна възраст тя започва да посещава курсове по танци и пиано. През 1976-та година, на 16-годишна възраст, тя е избрана за фронт момичето на групата на Арлин Филипс Hot Gossip. През 1978-ма година групата издаша [[диско]] хита "I Lost My Heart to a Stasrhip Trooper", който продава 500 хиляди копия и достига 6-то място в официалната класация за сингли на Великобритания. Непосредствено след това Брайтман създава свой собствен лейбъл, наречен Уиспър Рекърдс, и чрез него издава поредица от поп сингли като солов изпълнител, най-големите хитове сред които са "Not Having That" и "My Boyfriend's Back". През 1979-та Брайтман записва парчето "Madam Hyde" за саундтрака на филма "Светът е пълен с женени мъже", по романа на [[Джаки Колинс]].
 
===Театрална кариера===
През [[1981]] се явява на кастинг за роля в [[мюзикъл]]а „Котките“ и получава ролята. Запознава се с композитора на мюзикъла - [[Андрю Лойд Уебър]], с когото през [[1984]] сключват брак. От тогава започва да пее в мюзикълите [[Aspects of Love]] и [[Фантомът от Операта (мюзикъл)|Фантомът от операта]], в роли, писани специално за нея.
През 1981-ва година Сара Брайтман се явява на прослушване за мюзикъла "Котки" на [[Андрю Лойд Уебър]], където е избрана за ролята на Джемима. Въпреки това обаче тогава тя не прави особено впечатление на Уебър. Година по-късно тя напуска "Котки" за да играе в "Пиратите от Пензънс" на лондонския театър Дръри Лейн. През 1982-ра е избрана за главната роля в оперния мюзикъл "Славеят" на Чарлз Щраус, който променя живота й, след като една вечер Андрю Лойд Уебър, който е сред зрителите, се влюбва в гласът й, и за отрицателно време се влюбва в нея, след което двамата започват връзка, силно одумвана от таблоидите и британското общество. През 1984-та те сключват и брак. Сара Брайтман се превръща в най-голямата муза на Уебър. Първата им съвместна работа е мюзикълът "Песен и танц", поставен на сцена същата година в лондонския Палас Тийтър. В последствие Уебър сътворява ''[[Фантомът на операта]]'', като написва и композира ролята на Кристин Дае специално за Брайтман. Още с премиерата си на сцената на Уест Енд през 1986-та продуцкията предизвиква фурор и превръща Брайтман в най-известния женски сопран във Великобритания. През 1988-ма "Фантомът на операта" е представен и на сцената на [[Бродуей]] в [[Ню Йорк]], където се играе и до днес. Оригиналните композиции, включени в продукцията, са реализирани като албум, продаден в над 40 милионен тираж, което и до днес е ненадминат рекорд за албум с театрална музика.<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/The_Phantom_of_the_Opera_%281986_musical%29</ref> През 1990-та Сара Брайтман работи за последно с Уебър в мюзикъла "Аспекти на любовта". Същата година двамата се развеждат и същевременно прекратяват и съвместната си работа. Между 1992-ра и 1995-та година Брайтман се ориентира към [[прозата|проза]] и получава роли в четири спектакъла, всички на английска сцена.
 
===Музикална кариера===
През 1991 Брайтман се среща с продуцента Франк Питърсън, с когото през 1993 издава първия си успешен самостоятелен албум „Dive“, който още с излизането си на пазара става платинен в Канада. От този албум са хитовете '''"Captain Nemo"''' и '''"The Second Element"'''. Албумът показва Брайтман в една много новаторска и модерна светлина. Той съчетава в себе си стиловете поп и ню ейдж, така наречения стил [http://en.wikipedia.org/wiki/Crossover_(music) класически кросовър] - хармонично съчетание на класическа музика и поп, рок, което се оказва печеливша комбинация.
След като прекратява диско-поп кариерата си и се омъжва за Андрю Лойд Уебър, Сара Брайтман започва да се изявява като оперна певица. Със съпруга си тя записва поредица от успешни арии. Година след сватбата им, Уебър написва и композира шедьовъра "Реквием" специално за съпругата си. Арията "Pie Jesu" от произведението дори е издадена като сингъл, който продава 25 хиляди екземпляра само през първият си ден на музикалния пазар и достига 3-то място в сингъл класацията на Великобритания, което е парадоксален успех за ария на [[латински език]]. <ref>http://www.sarah-brightman.com/htm_sarah/biogtwo.shtml</ref> Паралелно с оперната си работа, през 1988-ма Брайтман издава и първия си солов албум "The Trees They Grow So High", който е компилация от [[фолк]] песни с акомпанимент на пиано. През 1989-та изпълнителката издава последният си албум с оригинален материал с Уебър - "The Songs That Got Away", който включва ревизии на неизвестни или забравени произведения на стари мюзикъли. В годината на развода със съпруга си, 1990-та, Брайтман издава вторият си самостоятелен албум "As I Came of Age", който от музикална гледна точка е нещо като ретроспекция на кариерата й до тогава, тъй като включва микс от най-различни стилове - от диско до една песен на Уебър - "Love Changes Everything".<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/As_I_Came_Of_Age</ref>
 
Година след развода си с Андрю Лойд Уебър и след успеха на "Фантомът на операта", Сара Брайтман решава да излезе от сянката на бившия си съпруг и заминава за [[Германия]]. Там тя се среща с продуцента на Енигма - Франк Питърсън - с когото започва студийна работа над проект, които няма нищо общо с нейното творчество до тогава. Така се ражда албумът "Dive", който комбинира поп, чилаут и софт рок атмосфера и разкрива нови, по-неангажиращи тонове в гласа на Брайтман. Пилотният синглъл от тавата "Captain Nemo" пожънва успех и "Dive" се превръща в първия златен диск на изпълнителката в Канада.<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Dive_%28Sarah_Brightman_album%29</ref> Вдъхновени от свежият успех, Брайтман и Питърсън продължават да експериментират и създават рок албума "Fly", който излиза през 1995-та година. От него е и един от най-големите хитове на певицата - "A Question of Honour", който комбинира денс елементи със сегмент от арията на Алфредо Каталани "Ebben? Ne andrò lontana" от операта "La Wally".<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/A_Question_of_Honour_%28song%29</ref>
През [[1995]] издава [[поп музика|поп]]/[[рок]] албума „Fly“. С песента „A Question of Honour“ Брайтман става много популярна в [[Европа]].
През 1996-та Сара Брайтман записва дуетът "Time To Say Goodbye" с [[Андреа Бочели]], който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск "Timeless" (в САЩ "Time To Say Goodbye"), който се превръща в най-успешния й самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцента при нея е бившият й съпруг Андрю Лойд Уебър. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Sarah_Brightman:_In_Concert</ref>
 
След успехът на „Fly“ Сара записва дует със световноизвестния [[тенор]] [[Андреа Бочели]] - „Time To Say Goodbye“.
 
Следващият и&#768; албум излиза през [[1997]] — „Timeless“. Албумът е силно повлиян от класическата музика. Аранжиментите са дело на [[Лондонски симфоничен оркестър|Лондонския симфоничен оркестър]]. Албумът включва песните „Just Show Me How To Love You“ (дует с [[Хосе Кура]]) и „Who Wants to Live Forever“ [[кавър-версия]] на песен на [[Куийн]].
 
През [[1998]] излиза албумът „Eden“, в който Брайтман продължава работата си с [[Франк Питърсън]]. Представлява съчетание на опера и поп и някои го смятат за най-добрия албум в кариерата на Брайтман досега. В подкрепа на този албум, сопрано-звездата прави първото си световно турне под наслов ''[[The Eden World Tour]]'', което пожънва огромен успех. Продажбите на ''[[Eden]]'' достигат 2 милиона копия в световен мащаб. От този албум са хитовете „Nella Fantasia“ (по музика на легендарния композитор [[Енио Мориконе]], „Eden“, „So Many Things“, „Anytime, Anywhere“, „Deliver Me“ (кавър на „The Beloved“) и най-известната ария на [[Пучини]] ''[[Nessun Dorma]]'', за първи път в изпълнение на сопрано.
 
Следващият и&#768; албум е от La Luna, за който са записани преработки на класически композиции от [[Бетховен]], [[Томазо Албинони]], [[Хендел]] и др.
 
През [[2001]] излиза сборният и&#768; албум „Classics“, който събира нейни изпълнения на арии и класически произведения.
 
Следващият албум „Harem“ (2003) е повлиян от арабска музика, особено успешен в страните от Средния Изток.
 
През 2008 г. тя публикува „Симфония“, в който има елементи от готик метъл.
През август пее на [[мандарин]] и английски заедно с китайския певец [http://en.wikipedia.org/wiki/Liu_Huan Лу Хуан] „Ти и аз“ на Олимпийските игри в Пекин през 2008.
 
Брайтман е световно призната като най-продаваното сопрано в историята.
 
== Гласът ==
270

редакции