Сара Брайтман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
През 1996-та Сара Брайтман записва дуетът "Time To Say Goodbye" с [[Андреа Бочели]], който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск "Timeless" (в САЩ "Time To Say Goodbye"), който се превръща в най-успешния й самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцента при нея е бившият й съпруг Андрю Лойд Уебър. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Sarah_Brightman:_In_Concert</ref>
През 1998-ма Брайтман записва и издава албумa "Eden", който според нея самата, както и според нейните почитатели, най-добре описва нейната личност. Тя сама подбира лично всяка песен и дори засипва със собственоръчно написани писма италианския композитор [[Енио Мориконе]], молейки го да й продаде правата на неговата композиция от филма "Мисията" за да запише песен с нея. След няколко отказа накрая Мориконе се съгласява и така се ражда хитът "Nella Fantasia" - емблематична песен за Брайтман, в последствие изпята и записана от многобройни изпълнители от целия свят. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Nella_Fantasia</ref> Сред останалите забележителни песни в "Eden" са кавърът на песента на групата [[Канзас]] "Dust In The Wind", кавърът на песента на [[Селин Дион]] "My Heart Will Go On" от филма ''[[Титаник]]'', изпята на [[италиански език]] със заглавие "Il Mio Cuore Va", и ариите "Nessun Dorma" на [[Джакомо Пучини]] и "Lascia ch'io Pianga" на [[Хендел]]. Дискът става платинен в четири държави и златен в три, измежду които САЩ, където са продадени близо милион копия.
== Гласът ==
| |||