Сара Брайтман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
През 1996-та Сара Брайтман записва дуетът "Time To Say Goodbye" с [[Андреа Бочели]], който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск "Timeless" (в САЩ "Time To Say Goodbye"), който се превръща в най-успешния й самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцента при нея е бившият й съпруг Андрю Лойд Уебър. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Sarah_Brightman:_In_Concert</ref>
През 1998-ма Брайтман записва и издава албумa "Eden", който според нея самата, както и според нейните почитатели, най-добре описва нейната личност. Тя сама подбира лично всяка песен и дори засипва със собственоръчно написани писма италианския композитор [[Енио Мориконе]], молейки го да й продаде правата на неговата композиция от филма "Мисията" за да запише песен с нея. След няколко отказа накрая Мориконе се съгласява и така се ражда хитът "Nella Fantasia" - емблематична песен за Брайтман, в последствие изпята и записана от многобройни изпълнители от целия свят. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Nella_Fantasia</ref> Сред останалите забележителни песни в "Eden" са кавърът на песента на групата [[Канзас]] "Dust In The Wind", кавърът на песента на [[Селин Дион]] "My Heart Will Go On" от филма ''[[Титаник]]'', изпята на [[италиански език]] със заглавие "Il Mio Cuore Va", и ариите "Nessun Dorma" на [[Джакомо Пучини]] и "Lascia ch'io Pianga" на [[Хендел]]. Дискът става платинен в четири държави и златен в три, измежду които САЩ, където са продадени близо милион копия. Следващата година Брайтман стартира първото си интерконтинентално турне под надслов "One Night In Eden". В рамките на седем месеца тя изнася общо 101 концерта в [[Северна Америка]], [[Европа]] и [[Африка]].<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/One_Night_In_Eden_Tour</ref>
Веднага след края на турнето си, Сара Брайтман започва интензивна работа над следващия си албум. "La Luna" се появява на бял свят през април 2000-та година в Европа и през август в Америка. Концепцията на албума, както подсказва и заглавието, е [[Луната]] и лунният пейзаж. Съдържанието на тавата отново е микс от поп и класическа музика, но този път атмосферата в песните е значително по-мрачна и мистична. Класическата част включва "How Fair This Place" на [[Рахманинов]], "Solo Con Te" на Хендел, "La Califfa" на Енио Мориконе, както и "Figlio Perduto", базирана на сегмент от Симфония номер 7 на [[Бетовен]]. Сред поп парчетата фигурират "Winter in July", кавъри на песените на [[Дайдо]] "Here With Me" и "Hijo De La Luna" на испанската група Мекано, и баладата "This Love" - най-драматичната включена песен. В "La Luna" Брайтман записва за първи път и джаз парче - "Gloomy Sunday".
== Гласът ==
| |||