Първи вселенски събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Чигот премести „Първи никейски събор“ като „Първи Вселенски събор“: Упражнения извън пясъчника.
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:ICXC NIKA Cross-sm.png|ляво|50 px]]
'''Първият вселенски събор''' е проведен в град [[Никея]] (днес [[Изник]]) през [[325]] г. иСвикан е бил свикан от император [[Константин I]] с цел да се спрат разногласията в [[църква (институция)|църквата]] предизвикани от [[арианство]]то. Съборът осъжда учението на [[Александрия|александрийския]] презвитер [[Арий]] като [[ерес]] и приема т.нар. [[Верую (Символ на вярата)|Символ на вярата]]. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на [[Вселенски събор|вселенски събори]].
 
[[Картинка:THE FIRST COUNCIL OF NICEA.jpg|thumb|дясно|Иконофилско изображение на Първия Никейскивселенски събор]]
Арий е бил повлиян от [[гностицизъм|гностицизма]] и смятал, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство ([[монада]]). От това следвало, че [[Исус Христос|Синът]] е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречало на учението за [[Света Троица|Св. Троица]] (Божието триединство). Въпреки, че партията на полуарианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (хомоусиосHomousios) на Отец - т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.
 
На този събор, освен това се взима решение [[Великден]] да се празнува отделно от [[евреи|еврейската]] [[Пасха]] на първата неделя след първото [[пълнолуние]] след пролетното [[равноденствие]]. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.
 
Съборът фиксира първенството на [[епископ]]ите на четирите най-големи [[митрополия|митрополии]] ([[патриархат]]и): Рим, Александрия, Антиохия и ЕрусалимЙерусалим.
 
{{Шаблон:Вселенски събори}}