Александър Радев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 16:
 
== Биография ==
Александър Радев е роден на 7 март<ref>Всички дати са в [[нов стил]].</ref> 1864 година в големия западномакедонски град [[Битоля]], днес в границите на [[Република Македония]]. Син е на общественика [[Петър Радев (общественик)|Петър (Петраки) Радев]] и внук на възрожденеца [[Димко Радев]], известен като Димко паша<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.76, стр.6</ref> и син на [[Петър Радев (общественик)|Петър Радев]] - един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и [[гъркомани]]те за [[Борба за българска църковна независимост|църковна независимост]] и българска просвета.<ref>Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 67.</ref> Завършва [[Битолска гръцка гимназия|гръцка гимназия]] в Битоля и [[право]] в [[Атински университет|Атинския университет]] през 1888 годнагодина, от където получава докторска степен.<ref name="Воля">Воля, 24 май 1911 г., брой 63, стр. 3.</ref>
[[Файл:Alexandar Radev 1903.jpg|ляво|мини|250п|Александър Радев (в средата) като министър на правосъдието]]
Установява се в Свободна България и работи в съдилищата в [[Ловеч]], [[Трън]], [[Търново]], [[София]], а в 1892 година започва адвокатска практика в столицата. В 1895 година влиза в Македонския комитет и на [[Втори македонски конгрес|II]], [[Трети македонски конгрес|III]] и [[Пети македонски конгрес|V конгрес]] на организацията е избран за неин касиер.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 142.</ref> Той е и председател на [[Юридическо дружество|Юридическото дружество]] и доцент по [[византийско право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]].<ref name="ташев">{{ташев}}</ref>
 
В 1895 година влиза в Македонския комитет и на [[Втори македонски конгрес|II]], [[Трети македонски конгрес|III]] и [[Пети македонски конгрес|V конгрес]] на организацията е избран за неин касиер.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 142.</ref> Той е и председател на [[Юридическо дружество|Юридическото дружество]] и доцент по [[византийско право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]].<ref name="ташев">{{ташев}}</ref><ref name="Воля"/>
Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в [[Правителство на България (22)|четвъртото правителство]] на [[Петко Каравелов]] и [[Правителство на България (22)|първото правителсто]] на [[Стоян Данев]] и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във [[Правителство на България (24)|второто]] и [[Правителство на България (25)|третото правителство]] на Стоян Данев.<ref>{{cite book | year = 1986 | title = Енциклопедия „България“, том 5 | publisher = Издателство на БАН | location = София}}</ref>
 
Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в [[Правителство на България (22)|четвъртото правителство]] на [[Петко Каравелов]] и [[Правителство на България (22)|първото правителсто]] на [[Стоян Данев]] и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във [[Правителство на България (24)|второто]] и [[Правителство на България (25)|третото правителство]] на Стоян Данев.<ref>{{cite book | year = 1986 | title = Енциклопедия „България“, том 5 | publisher = Издателство на БАН | location = София}}</ref>
Александър Радев умира след операция на 4 юни 1911 година във [[Виена]].<ref name="ташев"/>
 
Александър Радев умира след операция от двустранна херния на 4 юни 1911 година във [[Виена]].<ref name="ташев"/><ref name="Воля"/>
 
В некролога му вестник „[[Воля (вестник)|Воля]]“ пише:
 
{{цитат|Българското общество ще узнае днес със скръб за смъртта на един от неговите видни членове. Д-р Ал. Радев, който се е поминал скоропостижно във Виена.
 
Д-р Ал. Радев не бе от нашите приятели; ний не хранехме към неговите идеи и към неговата политическа дейност никакво съчувствие. Но неговите големи дарби никога не сме оспорвали. Като адвокат той бе опасен противник: умът му бе гъвкав, чевръст, изобретателен. Той познаваше основно правото. Оратор не бе, но говореше приятно. Речите му бяха фамилиарни беседи, в които той влагаше много живост и остроумие.
 
В политика д-р Ал. Радев доби твърде късно. Той стана известен от като има с царя една тъмна и досега разправия, която повлече оставката на Даневия кабинет. Д-р Ал. Радев се постави оттогава като противник на царя и това негово поведение му спечели значителна популярност между крайните народяци<ref>В оригинала „народи“.</ref>.
 
В Прогресивната партия д-р Радев имаше голямо влияние. Може да се каже, че между партизаните той бе по-популярен от г. Данева. Той имаше весел нрав, прости обноски, влизаше бърже в интимност - и всичко това му създаваше приятелство даже вън от партията му. Мир на праха му!<ref name="Воля"/>}}
 
== Бележки ==