Славчо Загоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
| роден-дата= [[25 ноември]] [[1898]]
| роден-място= [[София]], [[Княжество България]]
| починал-дата= [[14 декември]] [[1970]]
| починал-място= [[Виена]], [[Австрия]]<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2011/02/blog-post_04.html Проф.д-р Славчо Загоров - световно известен статистик]</ref>
| още=
}}
Ред 12:
[[Файл:BID 1935.jpg|мини|250п|Загоров (на задния ред, отдясно) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество]]
'''Славчо Димитров Загоров''' е български и австрийски [[икономист]], [[статистик]] и [[политик]].
Роден на 25 ноември 1898 г., в семейството на Димитър Загоров и Сева Наумова-Загорова. Завършва гимназия с отличие, и започва да следва в Берлинския университет. Прекъсва следването си през 1917 г., за да вземе участие в [[Първа световна война|Първата световна война]]. След войната продължава учението си по правни науки в [[Берн]] и [[Инсбрук]], а след това държавни науки в [[Лайпциг]], където защитава докторат по икономически и социални науки. Завърнал се в България, става секретар на главния икономически съветник в периода 1922-1924 г. През 1924-1942 г. преподава в катедрата по статистика на [[Софийски университет|Софийския университет]], където става извънреден професор по статистика. Участва в програми по статистика, математика и национално стопанство в Харвард и Чикаго, 1933-1934 г. Назначен е за вещо лице по статистически проучвания в [[Обществото на народите (ОН), 1938-1939 г. Специализира в Лондонската школа по икономика и политически науки (London School of Economics), като стипендиант на [[Фондация Рокфелер]].
Проф. Славчо Загоров е министър е на търговията, промишлеността и труда в правителствата на [[Георги Кьосеиванов]] и на професор д-р [[Богдан Филов]].
През 1942-1944 г. Загоров e назначен за царски пълномощен министър в Берлин. След прекъсване на дипломатическите отношения с Германия (5 септември 1944) е интерниран в [[Бавария]]. Междувременно, в България през януари-февруари 1945г. е задочно съден от т.н. "Народен съд" като "фашистки" министър и осъден на смърт, конфискация на имуществото и лишаване от права.
След Втората световна война работи като професор по статистика в [[Регенсбург]], Германия. В периода 1950-1954 г. е поканен да работи като професор по статистически изследвания в университета Станфорд (Stanford University) в САЩ. През 1955 г. издателството на университета публикува проучванията му в книгата "The Agricultural Economy of the Danube Countries", в съавторсктво с Йено Вег и Александър Билимович (Alexander D. Bilimovich, Jeno Vegh) <ref></ref>.
През 1955 г. се установява във Виена, където става професор по статистика, чак до смъртта си през 1970 г. Проф. д-р Славчо Загоров е председател на Австрийското статистическо дружество, декан на Факултета по право и държавни науки на Виенския университет , 1959-1960г. Той създава университетския електронно-изчислителен център към Виенския университет (Statistical Institute of the University of Vienna), който известно време носи неговото име. През 1963-1965 г. е директор на Института за висша изследователска дейност към "Фондация Форд".
Известният българин Загоров нито за миг не забравя родината си и през 1965 г. става член на Българското академично дружество "Д-р Петър Берон" в Мюнхен, което има за цел да обедини прокудената от комунистическия режим научно-творческа мисъл на България.
През 1969 г. Загоров е награден за своите заслуги към науката със Златния медал на град Виена.
Умира от инфаркт на 14 декември 1970 г., погребан е във виенското гробище на Neustift am Valde в 19 район.
== Бележки ==
| |||