Славчо Загоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
'''Славчо Димитров Загоров''' е български и австрийски [[икономист]], [[статистик]] и [[политик]].
 
Роден на 25 ноември 1898 г., в семейството на д-р Димитър Загоров (юрист и политик) и Сева Наумова-Загорова. Завършва гимназия с отличие, и започва да следва в Берлинския университет. Прекъсва следването си през 1917 г., за да вземе участие в [[Първа световна война|Първата световна война]]. След войната продължава учението си по правни науки в [[Берн]] и [[Инсбрук]], а след това държавни науки в [[Лайпциг]], където защитава докторат по икономически и социални науки. Завърнал се в България, става секретар на [[НСИ|Главната дирекция на статистиката]] в периода 1922-1924 г. През 1924-1942 г. преподава в катедрата по статистика на [[Софийски университет|Софийския университет]], където достига до извънреден професор. Участва в програми по статистика, математика и национално стопанство в Харвард и Чикаго, 1933-1934 г. Назначен е за вещо лице по статистически проучвания в [[Общество на народите|Обществото на народите]] (ОН), 1938-1939 г. Специализира в Лондонския колеж по икономика и политически науки (London School of Economics), като стипендиант на [[фондация Рокфелер]]. В периода от юни 1934 до 1937 година Загоров е главен директор на статистиката ан Царство България.
 
Проф. Славчо Загоров е министър е на търговията, промишлеността и труда ввъв правителстватавторото правителство на [[Георги Кьосеиванов]] и в първия кабинет на професор д-р [[Богдан Филов]].
През 1942-1944 г. Загоров e назначен за царски пълномощен министър в Берлин. След прекъсване на дипломатическите отношения с Германия (5 септември 1944) е интерниран в [[Бавария]]. Междувременно, в България през януари-февруари 1945г. е задочно съден от т.н. "Народен съд" като "фашистки" министър и осъден на смърт, конфискация на имуществото и лишаване от права.