Александър Радев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
Установява се в Свободна България и работи в съдилищата в [[Ловеч]], [[Трън]], [[Търново]], [[София]], а в 1892 година започва адвокатска практика в столицата.
 
В 1895 година влиза в Македонския комитет и на [[Втори македонски конгрес|II]], [[Трети македонски конгрес|III]] и [[Пети македонски конгрес|V конгрес]] на организацията е избран за неин касиер.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 142.</ref> Той е и председател на [[Юридическо дружество|Юридическото дружество]] и доцент по [[византийско право]] ввъв [[Софийски университет|СофийскияВисшето университетучилище]] „Светив Климент Охридски“]]София.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref><ref name="Воля"/>
 
Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в [[Правителство на България (22)|четвъртото правителство]] на [[Петко Каравелов]] и [[Правителство на България (22)|първото правителсто]] на [[Стоян Данев]] и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във [[Правителство на България (24)|второто]] и [[Правителство на България (25)|третото правителство]] на Стоян Данев.<ref>{{cite book | year = 1986 | title = Енциклопедия „България“, том 5 | publisher = Издателство на БАН | location = София}}</ref>