Сломер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 32:
Какво е станало с населението на селото не е известно. Знае се, че през средновековието жителите са били застигнати от чума и оцелелите са се заселили на 3-4 км. югоизточно от бившето поселище, в долината на „Студена река”, където е разположено в днешно време с.Сломер.
През турското робство, селището е било заселено от турци. Отбелязано е в турските регистри още от 1585, 1618 и 1638год. като „Славомир” и „Ислаумир”. По последни данни, тук се е намирал чифликът на Рушид бей. За обработването на земите и за всякакви нужди на чифлика, в него са били заселени българи от съседните села Батак и Варана.
 
 
Не са известни някакви особени събития да са се случвали през Турското робство, освен през 1876 год. Тогава българското население е щяло да бъде изклано от войската на Митхат паша. Това се е случило на религиозния празник „Свети дух”. Сломерчанинът Григор Кадънков влиза в спор с турчин и го убива. Турската власт се изплашва, че в селото има комити и праща редовна войска под командването на Митхат паша, която да накаже българското население в Сломер. Докато войската заемала позиция, довереникът Емин ага предупреждава бея и той спасява селото от унищожение.
По време на Руско-Турската Освободителна война, голяма част от населението е било българско. Една незначителна част са били турци, събрани в малка махала. Руските войски освобождават селото на 23 юни 1877 год. По това време, през 1878 и 1879 год. е построен и храма „Свети Йоан Рилски”. Иконите са подарени на църквата от Руския император, който по това време е квартирувал в с. Горна Студена – на 21км. от Сломер.
 
 
Старото училище на селото е построено през 1879, а през 1923 год. е завършена новата триетажна сграда на учебното заведение, която има и салон.
През годините на изграждането на Свободна България, селото дава своя дял с личността на Недялко Мочуров Атанасов – български учител, политик, Председател на две Обикновени Народни събрания, депутат в няколко Обикновени Народни Събрания, министър в Правителството на Стамболийски, който за прогресивните си идеи е лежал в затвора преди и след Девети септември 1944 год.
 
 
Сред жертвите на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни има и сломерски войници.
По време на борбата против фашизма в Сломер е създадена структура на БСРП/к/ под ръководството на Самуил Неделчев Енчев-„Дядото” за съпротива против фашисткото правителство. Организира се явочна квартира на Горнооряховския партизански отряд в дома на Елена Атанасова. Селото дава и един партизанин на Горнооряховския партизански отряд, Сава Друмев — участник и във Втората фаза на Втората Световна Война.
Непосредствено след Девети септември 1944 год. в Сломер са изпратени новосъздадени милиционерски отряди със задача да заловят и транспортират с камиони до Околийския град верните на фашистката власт селяни. Милиционерите арестуват и натоварват в два камиона определените хора и привечер тръгват за града. На края на селото ги изчаква Самуил Неделчев Енчев-„Дядото”, ляга на пътя и не позволява хората да бъдат транспортирани до града. Така спасява живота им.
 
 
През годините на Социализма, селото се развива и процъфтява. Центърът на селото е напълно реновиран. С общ, доброволен труд е построена новата сграда на читалище ”Развитие” (1965), сградата на Кметството, Пощата и Здравната служба, сградата в която се помещават днес офисите на двете земеделски кооперации. Открит е стол за обяд на учениците, магазин за плодове, зеленчуци и вино, където се предлага произведена от кооперацията продукция на преференциални цени. Създава се и целодневна детска градина. Изгражда се център на РПК в който отварят врати сладкарница, хранителен магазин, железария, магазини за дрехи и обувки и смесен магазин, ресторант с дансинг и сцена за оркестър. В двора на училището и детската градина се оформя и парк с шадраван. Отново с общ труд са съборени старите, едноетажни кирпичени къщи и са построени нови две- и триетажни, тухлени. Улиците са асфалтирани, а до всяка къща е прокаран водопровод.
 
 
Новото време доведе и първия демократично избран кмет във Великотърновска област, Борис Борисов Линков, роден през 1967 год. в с.Сломер. Той събира 90 (деветдесет) процента от гласовете на гласоподавателите.
 
 
В момента с. Сломер е селище със затихващи функции. МладитеГоляма хорачаст напуснахаот младото поколение напуска родното си място, поради невъзможностразлични дапричини. сеЗа живеесъжаление, нормално. Построенотопостроеното с много труд от сломерчани, се руши. Сградата на детската градина е съборена, училището се руши,парка а паркът с шадравана е оставен на произвола. От чешмата-войнишки паметник отдавна не тече вода. Рушат се и помещенията на магазините и ресторанта.Тъжна гледка!Ентусиазъмът с който нашите деди и бащи строиха за бъдещето на децата си,се превърна в непукизъм и незаинтересованост.
 
== Религии ==
Line 53 ⟶ 59:
 
== Обществени институции ==
Кметство
КМЕТСТВО,
 
ЗДРАВНА СЛУЖБА,
Здравна служба
ЧИТАЛИЩЕ"РАЗВИТИЕ",
 
ХРАМ"СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ",
Читалище "Развитие"
ОУ"ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"-НЕ ФУНКЦИОНИРА,
 
ЦЕЛОДНЕВНА ДЕТСКА ГРАДИНА-НЕ ФУНКЦИОНИРА,
Храм "Свети Йоан Рилски"
ОППК"СЪГЛАСИЕ-СЛОМЕР",
 
ЗКПУ"ДОВЕРИЕ-СЛОМЕР",ПЕНСИОНЕРСКИ КЛУБ"ЕДЕЛВАЙС",
Основно училище "Паисий Хилендарски" - НЕ ФУНКЦИОНИРА
ДВА МАГАЗИНА,
 
ТРИ КАФЕНЕТА-КРЪЧМИ,
Целодневна детска градина - НЕ ФУНКЦИОНИРА
ДВА ЛИЦЕНЗИРАНИ ПУНКТА ЗА ИЗКУПУВАНЕ НА МЛЯКО.
 
ОППК "Съгласие-Сломер"
 
ЗКПУ "Доверие-Сломер"
 
Пенсионерски клуб "Еделвайс"
 
Два магазина
 
Три кафенета-кръчми
 
Два лицензирани пункта за изкупуване на мляко
 
== КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ==
В центъра на с. Сломер е изграден войнишки паметник-чешма в чест на загиналите войни от селото във войните 1912-1913год – 1913 год. и 1944-1945год – 1945 год.
Читалище "РАЗВИТИЕРазвитие" е основано 1895год1895 год. и разполага с богата библиотека и киносалон-неработещ киносалон. Православният храм "Свети Йоан Рилски" е зографисан с прекраснисъс стенописи и фрески, добре съхранени и автентични, от изграждането му. В селото са изградени петнадесет чешми с чучури, "постави" за поене на животни и специални места за пране и сушене на дрехи. В местностите "Слава могила", от ,която селището носи името си, "Трите могили", "Корийката", "Страната", "Зад бърдо", гората "Кусора" и цялото землище на селото,ще откриетеможете новида исе новинатъкнете гледкина и пейзажи радващи окото,успокояващи душата и приближаващи яразлични доприродни раязабележителности.А песнитеСело наСломер птичките,приятнияе тропот на селските каручкитихо и галещияспокойно полъх на вятърасело,ще Викоето издигнатго направи крилете на радостта и щастието.С.Сломер е идеалнотоотлично място за отдих и почивка сред природата.
 
== Редовни събития ==
Всеки петък се провежда битов пазар. На него се предлагат вещи , необходими за бита и съществуването на хората от селото. Празника на селото-СБОРА – Съборът се провежда всеки трети уикенд на месец октомври. Пенсионерски клуб "Еделвайс" организира честването на празниците "Бабинден", "Баба Марта", "Осми март" и на всички национални чествания и празници.
 
== Текст на заглавието ==
== Личности ==
НЕДЯЛКОНедялко МОЧУРОВМочуров АТАНАСОВАтанасов род.1881 в с.Сломер,почива през 1960год. в гр.София.Завършва гимназия в гр.Шумен и Търговското училише в гр.Свищов.Български учител.Виден български политик от БЗНС.Председател на Осемнадесетото и Деветнадесетото Народното събрание. Депутат в Народното събрание 1911-1913, 1914-1923, 1938-1939, 1945-1946. Министър в Правителството на Александър Стамболийски. Лежи в затвора след Деветоюнския преврат 1923год1923 год. и след Девети септември 1944год.
АТАНАС САВОВ МОЧУРОВ род. 12.05.1931 год. в с. Сломер. Завършва филологическия факултет на Софийския университет. Български учител. Редактор. Поет, белетрист, драматург, публицист, литературен критрик. Автор на множество поезия, романи, книги за деца, помагала. Депутат във Великото Народно Събрание. Член на СБП. Живее в гр. Варна. Работи и твори под псевдонима "СЛОМЕРСломер".
ПЕТКО ПЕТКОВ родроден 1949год1949 год. в с. Сломер, професор. Автор и съавтор на 3 учебника, 2 ръководства и 3 учебни помагала по говедовъдство. Има публикувани над 60 научни и 10 научно-популярни статии. Живее в гр. Стара Загора.
ТРИФОН КОСТАДИНОВ ИВАНОВ роде роден през 1947 год.1947год с.Сломер, специалист по вътрешни болести, доцент-доктор от НИЛВТ към катедра "Медицина на бедствени ситуации и токсикология" към МБАЛ-София ВМА. Има публикувани самостоятелно и в съавторство над 100 научни труда в областта на токсикологията. Живее в гр. София.
 
{{Община Павликени}}-
{{Мъниче селища в България}}
[[Категория: Села в Област Велико Търново]]