|
<nowiki>Тук въведете текст</nowiki>{{страница}}{{без източници}}
{{обработка|форматиране}}
| портрет= Georgi Yordanov.jpg
| наставка=
| роден-дата={{др|1878|03|01|1}}
| роден-място=[[Церово (Област Пазарджик)|Церово]], [[България]]
| починал-дата={{дсг|1950|12|23|1878|03|01|1}}, [[ Априлци (Област Пазарджик)|Априлци]]
| още=
| почин
{{Депутат-България|6в=1| 19о=1}} ▼[[ Файл:IMG 0006.jpg|мини|Георги Йорданов ]]
▲{{Депутат-България|6в=1|}}
}}
'''Георги Йорданов''' ([[ 1 ]] [[ март ]] [[ 1878 ]] - [[ 23 ]] [[ декември ]] [[ 1950 ]]) е български политик, един от дейците на [[ Българския земеделски народен съюз ]]. [[ Министър ]] [[ на ]] [[ обществените ]] [[ сгради ]] [[, пътищата ]] и [[ благоустройството ]] ([[ 1931 ]] - [[ 1932 ]])
== Биография ==
[[File:11a.jpg|thumb|220px|Снимка на Георги Йорданов.]]
Роден на 1 март 1878 г. в с.пазарджишкото село [[ Церово (Област Пазарджик) |Церово]] област в семейството на Йордан Илчев. Дядото на Георги е взел активно участие в [[Априлско въстание|Априлското въстание ]] (1876). Легенда разказва, че обиколил за една нощ 10 села, за да ги подбужда към бунт. Убит е на връх Еледжик от турците. Мястото,където намира смъртта си е известно днес под името - Илчов гроб или Илчова поляна. През 80те години на XIX в. Георги Йорданов се преселва със семейството си в [[ Априлци (Област Пазарджик) |Априлци]] (тогава Абдуларе). През 1886 г. той отново е в с. [[ Церово ]]като ученик в първо отделение и учи там до завършването на трети прогимназиален клас.
Завръщайки се в Априлци, той се отдава на земеделски труд и духовно самообразование. Голяма роля за неговото изграждане като личност изиграва местната евангелистка общност, в която той е член. През 1905г1905 г. у него назрява идеята да се включи в средите на [[ БЗНС ]]. .Това се случва непосредствено след прочитане на издавания от [[ Цанко Церковски ]] - земеделски календар. Идеите за сдружаване на земеделците се струват доста привлекателни на Георги Йорданов. Така на 22. юни 1906г1906 г.в град [[ Татар- Пазарджик ]] се основава първата земеделска дружба в околността, в която и той се включва като член. На следващата година, на 20 октомври 1907г1907 г., дядо Георги заедно със [[ Запрян Цоков ]] и редица други по будни младежи основават земеделска дружба и в с. [[ Априлци ]]. Започва се активна организационна дейност. Георги Йорданов е и в основата на основаното през 1909 г. читалище в селото, носещо името "Съзнание". Забелязан от ръководните органи на БЗНС, дядо Георги е приет за член на Управителния съвет на съюза през същата година. А през 1911г, се кандидатира за народен представител от [[ Eлховска ]] [[ околия, ]]но не получава нужното одобрение и не е избран.
По време на [[Балканска война|Балканската война ]] участва в боевете при [[ Дедеагач ]] и в спомените на своите бойни другари, остава като човек готов винаги да се отдаде за ближния си. В [[Първа световна война|Първата светова война ]] взима активно участие в военните действия на румънския и македонския фронт. Именно там той е взет за военнопленник заедно със своя съселянин Тома Тренин, но успяват да се измъкнат и да се приберат в родното си село.
На проведения конгрес на БЗНС през 1919г. Георги Йорданов държи една впечатлителна и обаятелна реч. Именно това му слово, заедно с неговата представителна фигура с абата и потурите не остават незабелязани от [[ Александър Стамболийски ]] Земеделския трибун възкликва, след като изслушва речта на дядо Георги - " Ето това е нашият Цицерон" Така Георги Йорданов се отличава и успява да достигне до ръководните постове в БЗНС. На проведените избори през 1920г. той е избран за народен представител в [[ Струмишка ]] [[ околия ]] През цялото управление на Стамболийски, той остава там. След преврата на [[ 9 юни 1923 ]]г. той е арестуван и прекарва до 1926 г. в Пазарджишкия затвор. През същата година е освободен и се включва активно в дейността на БЗНС. На 21.12. 1926г. се поставя началото на [[ БЗНС Врабча 1 ]] Георги Йорданов заедно с [[ Димитър Гичев ]], [[ Константин Муравиев ]] е в основата на новата земеделска организация. Георги Йорданов е определен за редактор на в-к "Сеяч". На 21.06.1931г. се провеждат избори за правителство. Спечелва коалицията [[ Народен блок ]] в която се намира и [[ БЗНС Врабча 1 ]] Георги Йорданов е избран за [[ министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството ]] Министър-председател е водачът на [[ Демократическата партия ]] [[ Александър Малинов ]]. Но проблемите в коалиционното правителство не закъсняват и още в края на 1931г. премиерското място се заема от [[ Никола Мушанов ]]. Георги Йорданов остава на министерското кресло до септември 1932г., когато е заменен от по-младият член на БЗНС - [[ Вергил Димов ]] След преврата от 19 май 1934г. Георги Йорданов е главен редактор на в-к [[ "Селски глас" ]] до 1938г. Статиите са му посветени изцяло на религиозно-просветна тема. По време на [[ Втората световна война ]] той заема позицията на противник на включването на България във войната на страната на Германия. След 9.09.1944г. той отново се включва активно в живота на земеделската партия. Привърженик е на [[ д-р Г. М. Димитров ]] , а по-късно е член на опозиционното [[ БЗНС - Никола Петков ]] Той заема с достойнство позицията, която се споделя и от [[ Никола Петков ]] против всякакво единодействие с политиката на [[ ОФ ]]. Заради пребиваването му в опозиционната група, след обесването на Никола Петков, през месец септември 1946г. Георги Йорданов е въдворен под домашен арест в [[ с. Априлци (Област Пазарджик) ]], където е принуден най-унизително да се разписва всеки ден в кметството. Умира на 23.12.1950г. Така си отива един достоен политик и българин, надарен с възхитителна ораторска дарба, любов към знанието и дълбока религиозност.
На проведения конгрес на БЗНС през 1919г. Георги Йорданов държи една впечатлителна и обаятелна реч. Именно това му слово, заедно с неговата представителна фигура с абата и потурите не остават незабелязани от [[Александър Стамболийски]]. Земеделския трибун възкликва, след като изслушва речта на дядо Георги - "Ето това е нашият Цицерон". Така Георги Йорданов се отличава и успява да достигне до ръководните постове в БЗНС. На проведените избори през 1920г. той е избран за народен представител в Струмишка околия. През цялото управление на Стамболийски, той остава там. След преврата на [[9 юни]] [[1923]] г. той е арестуван и прекарва до 1926 г. в Пазарджишкия затвор. През същата година е освободен и се включва активно в дейността на БЗНС.
На 21 декември 1926 г. се поставя началото на [[БЗНС Врабча 1]] Георги Йорданов заедно с [[Димитър Гичев]], [[Константин Муравиев]] е в основата на новата земеделска организация. Георги Йорданов е определен за редактор на в-к "Сеяч". На 21 юни 1931г. се провеждат избори за правителство. Спечелва коалицията [[Народен блок]] в която се намира и БЗНС Врабча 1, а Георги Йорданов е избран за [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]]. Министър-председател е водачът на [[Демократическата партия]] [[Александър Малинов]]. Но проблемите в коалиционното правителство не закъсняват и още в края на 1931 г. премиерското място се заема от [[Никола Мушанов]]. Георги Йорданов остава на министерското кресло до септември 1932г., когато е заменен от по-младият член на БЗНС - [[Вергил Димов]] След преврата от 19 май 1934 г. Георги Йорданов е главен редактор на в-к [[Селски глас]] до 1938г. Статиите са му посветени изцяло на религиозно-просветна тема.
По време на [[Втора световна война|Втората световна война ]] той заема позицията на противник на включването на България във войната на страната на Германия. След 9 септември 1944г. той отново се включва активно в живота на земеделската партия. Привърженик е на [[Г. М. Димитров]] , а по-късно е член на опозиционното [[БЗНС - Никола Петков]] Той заема с достойнство позицията, която се споделя и от [[Никола Петков]] против всякакво единодействие с политиката на [[ОФ]]. Заради пребиваването му в опозиционната група, след обесването на Никола Петков, през месец септември 1946г. Георги Йорданов е въдворен под домашен арест в Априлци, където е принуден най-унизително да се разписва всеки ден в кметството. Умира на 23 декември 1950 г. Така си отива един достоен политик и българин, надарен с възхитителна ораторска дарба, любов към знанието и дълбока религиозност.
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|14}}
| 