|
}}
'''Виктор Семьонович Абакумов''' (на [[руски език{{lang-ru|руски]]: ''Ви́ктор Семёнович Абаку́мов''}}) е съветски военен офицер, - генерал-полковник (1945), заместник- [[народен комисар]] на вътрешните работи (1941 - 1943), на отбраната (1943 - 1946), министър на [[държавна сигурност|държавната сигурност]] (1946 - 1951), депутат във [[Върховния съвет на СССР]].
Образование има до тогавашен 4 клас (днес 8 клас). През 1921 - 1923 г. е доброволец-санитар във 2-ра московска бригада на силите с особено предназначение (т.нар. ''„осназ“''). После е обикновен работник.
През 1923 г. заедно с други комсомолци е преведен на работа в ОГПУ (предшественик на [[КГБ]]) за подсилване поради постоянните чистки по онова време в органите за сигурност. Прави бърза кариера. През 1934 г. са разкрити нарушениятанеговия мунарушения, че е използвал конспиративните квартири за срещи с жени, и е прехвърлен в [[ГУЛАГ|Главното управление на трудово-изправителните лагери]] като пълномощник на 3-ти оперативен отдел.
През 1937 - 1938 г. е оперативен пълномощник на 4-ти отдел (секретно-политически) на 1-во управление на [[НКВД]]. Абакумов, след идването на [[Берия]] в НКВД, е изпълняващ длъжността началник на Управлението на НКВД в [[Ростовска област]]. Методите на работа на Абакумов стават широко известни със своятатяхната крайност и жестокост. По-късно дори като министър той продължава сам да води разпитите на задържаните и често употребява физическо насилие.
От [[25 февруари]] [[1941]] г. е заместник народен комисар на вътрешните работи и началник на Управлението на особените отдели на НКВД, преобразувано в Управление [[СМЕРШ]] (за [[контраразузнаване]]), през юли 1941 г. Ръководените от Абакумов служби са осъществявалиосъществяват контрол върху дейността на органите за безопасностсигурност във [[флот]]а и [[армия]]та, а също такакакто и във [[вътрешни войски|вътрешните войски]].
От [[19 април]] [[1943]] г. е заместник народен комисар на отбраната и началник на Главното управление на контраразузнаването «СМЕРШ». Тази служба се занимава с контраразузнаване, извършва "филтриране"„филтриране“ на съветските войници, освободени от плен, а също така унищожаване на ненадеждните елементи от завладените от СССР територии. През [[1944]] г. участва в депортирането на народи от [[Северен Кавказ]], за което е награден с ордените [[Кутузов (орден)|„Кутузов“]] и [[Червено знаме (орден)|„Червено знаме“]]. Подготвя материалите по делото срещу ръководителите на авиационната промишленост през [[1946]] г.
На [[4 май]] [[1946]] г. сменя В. Н. Меркулов на поста [[НГБ|министър на държавната безопасност]]сигурност. В края на 1946 г. следи следствието срещу [[Трайчо Костов]] и изфабрикуването на материалите по неговото обвинение (в България са изпратени тайно 4030 войници от 2-ри мотострелкови полк „Спецназ“ на МГБ да отблъснат евентуална съпротива на трайчокостовистите).
През [[1950]]-[[1951]] г. фалшифицира т.нар. "''Ленинградско дело"'', в резултат на което много невинни са арестувани и екзекутирани. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. През [[1948]] г. по поръчение на Сталин организира убийството на С. М. Михоелс.
Заради несправяне с работата по изфабрикуваното от Сталин "''Лекарско дело"'' е снет от поста. На [[12 юли]] [[1951]] г. е арестуван заради "ционистки„ционистки заговор"заговор“ в Министерството на вътрешните работи по донос на М. Д. Рюмин. По време на [[следствие]]то върху него са използвани "[[силови методи]]" и скоро става пълен [[инвалид]].
След смъртта на Сталин и арестуването на Берия той не е освободен. Бил е обвинен във фалшифициране на съдебни дела, терористични актове, измяна към родината и е разстрелян. Едва през [[1994]] г. е частично реабилитиран, снето е обвинението в измяна.
{{DEFAULTSORT:Абакумов, Виктор}}
[[Категория:Съветски политициминистри]] ▼[[Категория:Съветски генерали]]
▲[[Категория:Съветски политици]]
[[Категория:Контраразузнаване]]
[[Категория:Разузнавачи]]
[[Категория:Министри]]
| 