Коко Шанел: Разлика между версии

Габриел („Коко”) Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 в малко градче във Франция, в долината на река [[Лоара]]. Тя е второто дете в семейството на амбулантния търговец Албер Шанел и Джийн Дьоволе. Поради грешка в акта за раждане, в който фамилилното й име е записано като 'ШАСНЕЛ' (Chasnel), първите биографи на Коко Шанел срещат трудности в проучването на биографията й. Тя е родена в приют за бедни и на следващия ден двама работници от приюта съобщават в кметството за нейното раждане. Така в акта за раждане тя е записана като родена един ден по-късно. Освен това неграмотните работници от приюта не знаели как се изписва фамилното й име, та кметът на градчето импровизирал йи записал бъдещата звезда под името 'ШАСНЕЛ'.

Родителите на Коко се венчават през 1883 г. и имат 6 деца – 3 момичета, сред които Коко и 3 момчета. Когато е само на 12 години, Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка й умира от туберкулоза, а баща й скоро след това напуска дома им, под предлог, че трябва да си намери по-добра работа, за да може да ги изхранва. Останали без родители, децата са пратени в приют за сираци, намиращ се в католически манастир. Именно в манастира Коко се научава да шие. Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на тънкости в шиенето, които били отвъд уменията на монахините в манастира. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва работа в местна шивашка работилница.

Докато работи в шивашката работилница, Шанел се запознава, а скоро след това започва любовна връзка с плейбоя и милионер Етиен Балсан и скоро след това започва любовна връзка, която я глези с всички блага на живот, изпълнен с лукс – диамантени бижута, дизайнерски дрехи, както и приеми, на които Коко среща елита на тогавашното френско общество. По това време тя започва да изработва и декорира шапки, което скоро от хоби се превръща в професия и смисъл на живота й. Както по-късно разказва на приятелите си, Коко „проглежда”, благодарение на новото си хоби, напуска Балсан и се нанася в апартамента му в Париж. През [[1913]] година отваря първия си магазин, който продава богат асортимент от палта и модерни шлифери, но бизнесът й там не просъществува дълго, тъй като магазинът се намира в сърцето на Париж и наемът за него е огромен. Типично за Шанел, провалът я амбицира още повече и тя е убедена повече от всякога, че ще успее.

В периода преди [[Първата Световна Война]] Шанел се среща с Артър „Бой” Капел, който доскоро е бил най-добриядобрият приятел на Етиен Балсан. С подкрепата на Артър, Коко се сдобива със сграда и финансови средства за откриването на втория си магазин в област [[Бретан]]. Нейните шапки биват носени от известни френски актриси по това време, което ий помага да си извоюва име в света на модата. През 1913 година Коко представя първата си дамска спортна колекция в бутика си в Дювил, район, който е убежище на голям брой жени по време на започналата вече Първа световна война.

По-късно, когато вече е известна, Коко си измисля история, която „разкрасява” трудния й живот като дете. Така Шанел стриктно се придържа към историята, че когато майка й починлапочинала, баща й отплавал за Америка, за да натрупа състояние там, а тя заминала да живее при две коравосърдечни лели. Тя дори твърди, че е родена през 1893 вместо през 1883 година, което я прави с 10 години по-млада. Според нейната "разкрасена" история майка ий умира, когато Коко е на 2 годинки. Всичко това Шанел прави, за да намали позорасрама, който е изпитвала от бедността и липсата на родители по време на детството си.

„Дадох на жените чувството за свобода, върнах им техните тела... Тела, които бяха потънали под слоеве от дантели, корсети и подплънки, заради приумиците на някои дизайнери.”

Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани, че саза дрехи за бедни хора. Стилът ѝ често буди асоциация с образа на младите момичета от 20-те години на 20-ти век, които са били самоуверени и често се държели предизвикателно към установените обществени норми. Нейните клиентки били момичета, демонстриращи своята независимост с нов външен вид и държание – къси поли и прически, използване на грим и козметика в големи количества, пиене на коктейли и пушене на цигари на обществено място. Но „бунтарщината” на тези момичета не се изчерпвала само с външния им вид. Те смело участвали в различни спортове, карали собствени автомобили и излизали по нощни клубове, където слушали джаз и танцували чарлстон.

Прочутото, едва ли не икона-сако на Шанел само по себе си е един малък свят в света на модната философия на дизайнерката. Кройката на сакото го различава от традиционното сако, тъй като конструкцията на ръкавите е от три части. Това си остава най-отличителнияотличителният белег и запазената марка на дизайнерката, заедно с ръчно направените шевове, тежките метални копчета и металната верига в основата на сакото. Всички тези елементи са не само част от декорацията, но и служат като тежести, които придават и запазват нужната форма на сакото.

Шанел е дизайнерътдизайнерката, койтокоято пръвпърва излиза с [[парфюм]], който носи името на дизайнера, а именно Шанел №5 (Chanel №5), и койтокоято за първи път смесва няколко аромата (преди Шанел всички парфюми имат само един (моно) аромат). Шанел №5 остава класивакласика в жанра, използват го и до днес.

През [[1925]] Вера Бат Ломбарди (Vera Bate Lombardi, [http://thepeerage.com/159285_001.jpg снимка на двете]) става муза на Шанел и нейна свръзка с голям брой аристократични фамилии в Европа. Прочутият 'английски' външен вид на Шанел е посветен и почерпен именно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди, творенията на Шанел са представени на английското кралско семейство, осигуряващи на Коко Шанел признание и връзки.

През [[1939]], със започването на [[Втората световна война]], Шанел затваря бутиците си. Тя вярва, че това не е време за мода и се примества да живее в парижкия хотел Риц, където ще остане да живее повече от 30 години, до края на живота си. Шанел живее в хотела и по време на окупацията на Париж от нацистите, тя често бива критикувана за връзката си тогава с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге, но злите езици твърдат, че именно той ѝ е издействал разрешение да остане в хотела по време на окупацията на града. Въпреки че Коко Шанел предпочитала да нарича хотел Риц 'свой дом', тя притежавалапритежава и апартамент над магазина си на адрес рю Камбон № 31, както и вила на Френската ривиера.

Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10-ти януари 1971, на 87 годишна възраст, в апартамента си в парижкия хотел Риц. Погребана е в [[Лозана]], [[Швейцария]], и върху надгробната й плоча е изобразена лъвска глава, символизираща зодиакалния й знак Лъв.