Разлика между версии на „Евдокия Петева-Филова“

 
==Биография==
Евдокия Петева завършва с отличие Първа девическа гимназия в София, а през 1918-1922 г. следва в [[Мюнхен]] и [[Вюрцбург]], където завършва с докторат по [[изкуствознание|история на изкуството]] и [[философия]]. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 годинаг. е назначена за уредник в [[Етнографски институт с музей|Народния Етнографски музей]]. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в [[Прага]], 1938 г.) <ref> http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm/</ref>. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. ПрезАвторка 1932 г.на епървата избранамонография за [[дописен член]] на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей захудожника благотворителниИван целиМилев.
През 1932 г. е избрана за [[дописен член]] на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.
 
Като съпруга на премиерминистър-министърапредседателя и регента [[Богдан Филов]] през 1940-441944 г. е близка на [[Царски дворец (София)|Двореца]] и особено - на [[Царица Йоанна]].
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. "Кракра" 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка [[Лиляна Димитрова]]. През [[май]] [[1945]] г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, е набързо „изселена“ от София - първо е въдворена в колиба с пръстен под в [[Дулово]], Добруджа (1946), а после в [[Русе]] и [[Ловеч]]. През 1957 годинаг. я преместват в [[Самоков]], където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическиякомунистическият режим й забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]]. В течение на десетинаДесетина години в Самоков и в региона търси и издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец [[Никола Образописов]]. Книгата и&#768; за творчеството и личността на Образописовму е издадена посмъртно от БАН през 1994 годинаг. Отказват и&#768; да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните и&#768; жалби. Едва в края на живота си тя получава разрешение и живее при роднини в София. Умира от [[хепатит]] в София в началото на март [[1973]] година.
Отказват и&#768; да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните и&#768; жалби. Едва в края на живота си тя получава разрешение и се приютява при роднини в София. Умира от [[хепатит]] в София в началото на март [[1973]] г.
 
== Семейство ==
Анонимен потребител