[[File:Littlebighorn HR Locke.jpg|thumb|300px|Снимка направена през 1894 г. В центъра е Хълмът на Къстър]]
[[File:WarCemCustLStand.jpg|thumb|300px|Последната съпротива на Къстър, военното гробище днес]]
Нито един от кавалеристите на Къстър не оцелява, а разказите на индианците са неясни и противоречиви. Неговите 210 войници се сражават с лакота и шейените на 6 км северно от Рино и Бентийн, които чуват гърмежите. След като изолират и пропъждат Рино основната част от воините се насочват срещу Къстър. Пътят на Къстър към неговата „Последна съпротива“позиция“ остава спорен. Една възможност е, че след като заповядва на Рино да нападне Къстър продължава по течението на р. Рино на около 800 м от р. Литъл Бигхорн, но след това се обръща на север и се качва на скалите, където скоро самият Рино ще търси спасение. Оттук той може да види нападението на Рино срещу другата страна на селото. Къстър след това поема на кон на север и слиза в пресъхналото речно корито Лековита опашка, което води до реката. Някои историци вярват, че част от отряда на Къстър слиза в коритото, отива на запад към реката и неуспешно се опитва да прекоси в селото. Според някои историци малка група индиански точни стрелци е била разположена на това място. Белият Бик твърди, че е застрелял водач, който е паднал от коня си в реката. Други индиански разкази обаче не го подкрепят. Ако това е вярно обаче може самият Къстър да е бил ранен от някой от тези стрелци. Някои индианци твърдят, че един от водачите на тази предна част е бил ранен заедно със знаменосеца на ротата. Кавалеристите е трябвало да слязат, за да качат ранените обратно на конете им. Фактът обаче, че и двете рани на Къстър, които не са в резултат на обезобразяване (куршуми под сърцето и в лявото слепоочие) са мигновено фатални хвърля съмнение върху предположението, че е бил ранен на това място.
Такъв сценарий може да обясни целта на атаката на Рино, която е трябвало да бъде част от тактика на „чука и наковалнята“, като Рино ги държи от юг, а Къстър ги притисне от север. Според някои историци Къстър не се е приближил до реката, а е продължил нагоре през изсъхналото корито и от другата му страна, където постепенно попада под огън. Според тази теория докато Къстър осъзнава сериозността на положението вече е прекалено късно да пробие и да се присъедини към Рино и Бентийн на юг.
