Елия Пулхерия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bollweevil (беседа | приноси) Трети Вселенски Събор и Богородица |
|||
Ред 18:
'''Елия Пулхерия''' ([[19 януари]] [[399]] – [[453]]) е дъщеря на [[Император на Византийската империя|императора на Източната Римска империя]] [[Аркадий]] и [[Елия Евдоксия]].
Като сестра на [[Теодосий II]], тя се сдобива с много власт, когато той сяда на престола като дете през [[408]]. Тя дава обет за безбрачие, за да не може да бъде принудена да се омъжи и има склонността на разчита на подкрепата на различни [[германи|германски]] офицери, като например [[алани|алана]] [[Аспар]]. От [[416]] Теодосий вече може да управлява самостоятелно, но тя има много силно влияние, провъзгласявайки се за императрица през [[414]]. През същата година тя кара Теодосий да свали всички [[езичество|езичници]] от държавна служба; тя е набожна християнка и под нейното влияние Теодосий и съпругата му [[Елия Евдокия]] (бивша езичница) също стават набожни християни. През [[421]] Теодосий обявява война на [[Персийска империя|Персия]] под влияние на Пулхерия, несъмнено защото персийците са преследвали християните. Тя не се противопоставя на [[арианство|арианството]], християнската ерес, изповядвана от германските племена. Известна е с борбата си срещу [[несторианство|несторианството]]. Първоначално Теодосий подкрепя [[Несторий от Константинопол|архиепископ Несторий]], но Пулхерия, с помощта на архиепископ [[Кирил от Александрия]], го убеждава да
През [[441]] евнухът [[Хрисафий]] убеждава Теодосий да свали от власт Пулхерия, макар че Хрисафий просто заема нейното място, оставяйки малко власт в ръцете на Теодосий. Пулхерия става монахиня, но през [[450]], когато Теодосий умира, на Пулхерия е разрешено да се върне в двора. Хрисафий и Пулхерия се борят за власт след смъртта на Теодосий; Пулхерия се съюзява с германските офицери и се омъжва за един от военачалниците на Аспар, [[Маркиан]], заявявайки, че Теодосий е обявил Маркиан за свой наследник. Сватбата се състои с уговорката, че той се съобразява с обета на Пулхерия за [[целомъдрие]]. Впоследствие Пулхерия кара Маркиан да екзекутира Хрисафий.
През [[451]] тя помага при организирането на [[Четвърти вселенски събор|Събора в Халкедон]], за да бъде окончателно осъдено несторианството. Съборът също така осъжда [[Втори Ефески събор]] (който противниците му наричат „Разбойнически събор“) от [[449]], който е подкрепя монофизитската ерес и монофизитския архимандрит [[Евтихий]], който след Халкедон е свален и изпратен в изгнание. В Халкедон Пулхерия обявява [[Флавиан от Константинопол]] за мъченик, след свалянето му на Разбойническия събор и смъртта му, причинена от ръцете на привържениците на Евтихий, на които той се противопоставя.
Пулхерия също така поръчва изграждането на много нови църкви из Константинопол, особено такива, посветени на [[Дева Мария]]. Сестрата на Теодосий умира през юли [[453]], оставяйки Маркиан под влиянието на Аспар, а самият император умира през [[457]]. Пулхерия е обявена за [[светица]] от [[Католицизъм|Западната католическа църква]] и [[Православие|Източната православна църква]].
| |||