Виево: Разлика между версии

Село Виево сее намираразположено на 27 kmкм североизточно от [[Смолян]], сред красив планински пейзаж с надморска височина – 1150 mм.

Според краеведчески изследвания с. Виево и скъседнотосъседното с. Славеино[[Славейно]] са възникнали от едно общо село Илинденя. Неслучайно в османски документ от 1839 г. Виево е с турско име Каршилъ саагър (Малко Каршилъ), а Карлуково (дн. Славейно) - Каршилъ кебир (Голямо Каршилъ) - <ref>П. Карапетков, Славеино, 1991, с. 27.</ref> В друг османски документ, датиран от 1676 г., в който са изброени среднородопски села, доставили ечемик за османската войска, е отбелязано едно с. Каршилъ със 126 кила (1 кило = близо 25 кг.) - с. 28). Запазени са сведения за роднински връзки на населението от двете села, разделило се след приемането на исляма от виевци.<ref>П. Карапетков, Още за Славеино и селата около него., 1998, с. 28-29</ref> Като следствие от ислямизацията виевци започват да се женят за ислямизирани родопчани и така в говора на селото се пренасят нехарактерни за говорите на околните села особености като акавизъм и др., пренесени от с. [[Търън]], Смолянско, [[Средногорци]], Маданско и др. (<ref>Г. Митринов Интересни фонетични особености в говора на с. Виево, Смолянско. - Българска реч, 2004, № 3, с. 51-54.)</ref>.

По време на османското владичество с. Виево е център на нахия със свои деребеи, които тормозели християнското население от съседните села Горно Дерекьой ([[Момчиловци]]), Карлуково ([[Славейно]]), [[Петково]] особено в смутни времена като [[Априлското въстание]], [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] и др.<ref>Хр. Попконстантинов, Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 г. Пловдив, 1970</ref>

Мъже от с. Виево са участвали в Отечествената война. В тяхна чест е издигната паметна плоча.<ref>[http://www.nationalheritagebg.org/map.php?id=21&menu=7&type=0 http://www.nationalheritagebg.org/map.php?id=21&menu=7&type=0Военни паметници]</ref>

В периода 1 декември 1912 - началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български паравоенни части и [[Българска православна църква|БПЦ]] с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на всякакви видове терор, като в това влиза и разрушаване на 130 къщи.<ref>Bulgarian Helsinki Committee. ''[http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“]'', Sofia, November 2003, p. 25.</ref> През [[1912]] г. селото е превзето от българска войска, като виевските аги помолили славейновци да запазят селото и те ходатайствали пред военачалниците, но впоследствие селото било изгорено от други военни части. (<ref>П. Карапетков, Славеино минало. Пловдив, 1948, с. 257-258)</ref>.

<!-- == Външни препратки == -->