Разлика между версии на „Архаизъм“

м
редакция без резюме
м (Bot: Migrating 40 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q181970 (translate me))
м
'''Архаизъм''' (от [[гръцки]]: ''ἀρχαϊκός'', ''archaïkós'', "старомоден, антикварен", и ''ἀρχαῖος, archaîos'', "от началото, древен") е [[дума]] или форма с остаряло звучене и излязла от широка употреба. [[Синоним]] или близка по смисъл до думата ''архаизъм'' е '''рядка дума''', използва се в словосъчетанието "редки и остарели думи". За разлика от [[историзъм|историзмите]], архаизмите са [[Дума|думи]], които имат [[Синоним|синоними]] с активна употреба в съвременния език.
 
В групата на остарелите думи могат да попаднат както домашни думи (рат, бран, стяг, кошуля, списател), така и думи, заети от чужди езици (кир, кокона, ефенди, депеша, соаре, джепане).
Забележка: Архаизъм в ед. число може да означава и предмет, явление или проява, които изглеждат архаични.
 
== Видове ==
В зависимост от това, кой компонент на думата се схваща като остарял, архаизмите могат да се разделят на няколко групи:
* Лексикални архаизми. Думата е остаряла както по форма, така и по значение. Съвременните синоними нямат никаква формална връзка с архаизма. Например: пища - храна, ушник - обеца, кърчаг - стомна, свише - отгоре, стид - срам и т.н.
* Семантични архаизми. Думата се употребява в съвременния език без формални промени, но не и в остарялото значение. В това значение се употребява друга дума. Например: боец - побойник, вестник - вестител, враг - дявол и т.н.
* Словообразувателни архаизми. Остарялата дума се различава от съвременната само формално, т.е. образувана е с друга представка или наставка. Например: битва - битка, въвод - увод, възток - изток и т.н.
* Фонетични архаизми. Това са остарели форми на думите, които не отговарят на фонетичните изисквания на съвременния български език. Например: чадо, безсоница, звон, земля, человек, тма и т.н.
 
== Актуализиране ==
Възможно е някои думи, които в определен период са се смятали за архаизми, да възстановят позициите си в лексикалната система, например кмет, новинар, вестникар:
* Думата кмет по време на [[социализма]] беше изхвърлена от административната терминология и поради тази причина излезе от активна употреба, но през 80-те години, след поредната административна реформа, тя беше въведена отново.
* Думата новинар (популярна през [[Възраждане|Възраждането]]) се схващаше като остаряла, но след [[1990]] г., с появата на в. “[[Новинар]]”, се върна в речта на българите.
* Възродена е употребата и на думата вестникар, макар и да не е неутрална в стилистично отношение (срещаме я например в творчеството на [[Христо Ботев|Ботев]] и [[Иван Вазов|Вазов]] – “Вестникар ли?”). Тези две думи (новинар и вестникар) успешно се конкурират със [[Заемка|заемката]] журналист.
 
== Вижте също ==
* [[Неологизъм]]
* [[Историзъм]]
* [[Заемки]]
* [[Лексема]]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Dialektni%20dumi%20-%2021%20may%202007/Dialektni%20dumi%20-%20vaavedenie.htm "Речник на стари и диалектни български думи"], Иван Иванов
 
{{Лингвистика-мъниче}}