Медиолански едикт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 3:
След абдикацията на [[Диоклециан]] и [[Максимиан]] през [[305]] г. настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август [[Галерий]], а Максимиан - [[Констанций Хлор]]. [[Галерий]] назначава за цезар на източните провинции племенника си [[Максимин Дая]], а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника [[Флавий Валерий Север]]. През [[306]] г. умира [[Констанций Хлор]] и войската провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син [[Флавий Константин]]. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор, а пък Галерий обявява за август [[Валерий Лициний]]. Така през 309 г. Римската империя има няколко августи и нито един цезар.
През [[311]] г. в [[София#История|Сердика]] император Галерий издава [[Сердикийски едикт|Сердикийския едикт за толерантност]] за прекратяване на гоненията срещу християните и за ''допускане изповядването на християнство в империята''. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това императорът умира, като негов приемник става Лициний, а съюзник в борбата за правата на християнската религия става другият август Константин. На срещуположните възгледи са [[Максимин Дая]] и [[Максенций]]. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители – Лициний и Константин се срещат в Медиолан. Там издават ''Медиоланския едикт'' през [[313]] г. признаващ, не само за
През [[324]] г. след победите на Константин срещу [[Лициний]] при [[Одрин|Адрианопол]], [[Босфора]] и на азиатстия му бряг при дн. Юскудар (Chrysopolis), на 18 септември 324 г. той се утвърждава като единствен император. Константин I Велики ''обявява християнството за официалнa държавна религия'' на империята и решава да премести столицата от езическия Рим в нов град, който той ще построи на Босфора – наречен на него [[Константинопол]]. Започват мерки по налагането и масовизирането на новата вяра. През [[353]] г. с едикт са забранени всички видове публични езически ритуали с приношения. През [[354]] г. е издаден едикт за затваряне на езическите храмове. Горят се библиотеки. Унищожават се статуи. През [[356]] г. е издаден едикт за събаряне на езическите храмове и за наказване със смърт за [[идолопоклонничество]]. През [[364]] г. с 4 антиезически едикта: от 4 февруари, 9 и 11 септември, и 23 декември, собствеността на храмовете е конфискувана и са забранени домашните ритуали и скрито езичество под страх от смъртно наказание. През [[380]] г. [[Теодосий I]] обявява християнството, според догмата на [[Първи Никейски събор|Никейският събор]] от 325 г., за единствена и строго задължителна религия за всички в империята. През [[394]] г. император [[Теодосий I]] забранява [[Олимпийски игри#Древни олимпийски игри|олимпийските игри]] като езически, край на [[античност]]та, начало на [[средновековие]]то.
| |||