Пирот: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 30 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q309343.
Hristova (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 4:
| flag_reg =
| изглед = Pirot pan.jpg
| описание-изглед = Изглед към Пирот.
| ширина = 43.1531
| дължина = 22.5861
Ред 23:
 
[[File:Hotel-Pirot.jpg|thumb|Центърът на Пирот с х-л "Пирот"]]
[[File:Pirot-Library-and-Gallery.jpg|thumb|Централният [[площад]] на Пирот с Народната [[Библиотекабиблиотека]] и [[Галерия]]та (дясно)]]
[[File:Pirot-high-school.jpg|thumb|Пиротската [[гимназия]]]]
[[File:Pirot-municipality.jpg|thumb|[[Община]]та в Пирот]]
Ред 34:
 
През 15-17 век Пирот (на [[турски език|турски]]: ''Шехиркьой'') е център на [[вилает]]. Името означава "селище с кула" и е пряк превод на българското Пирот, което произлиза от Пиргот - кулата. В 16-17 в. още са личели останки от кули край града.
През 1862 година в града е основана първата българска земеделска [[взаимноспомагателнавзаимоспомагателна каса]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 27}}</ref> По време на [[Възраждане|Възраждането]] градът е един от центровете на българската църковно-просветна борба. При основаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] градът е център на [[Нишавска епархия|Нишавската епархия]], която включва [[каза|казите]] Пирот и [[Трън]]. [[Феликс Каниц]], който посещава града в началото на 70-те години на ХІХ век, пише за пиротчани: {{цитат|Тогава и не подозираха, че шест години по-късно ще дойде краят на често проклинаното турско владичество, а още по-малко, тъй като винаги са се чувствали българи, че ще принадлежат на Княжество Сърбия.<ref>[http://www.scribd.com/doc/40662964/F-Kanic-Srbija-Zemlja-i-Stanovnistvo Каниц, Феликс. Србија. Земља и становништво. Од римског доба до краја XIX века, Друга књига, Београд 1986, с. 215.]</ref>|}}
 
През декември [[1877]] година, по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турска война от 1877-1878]] Пирот е окупиран от сръбски войски. Въпреки клаузите на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския договор]], според който Пирот е включен в състава на Българското княжество, сръбските войски остават в града, което довежда до конфликт с местните българи, водени от митрополит [[Евстатий Пелагонийски]]. С [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 година Пирот е предаден на Сърбия. Значителна част от населението му се изселва в съседния останал в България Цариброд.
 
По време на [[Сръбско-българската война]] (1885) след разбиването на сърбите при [[Сливнишко сражение|Сливница]], на 15 ноември българските войски навлизат победоносно в Пирот. Към 1917 година градът има население от 25 000 души.<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29</ref>
 
По време на [[Балканската война]] двама пиротчани се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.</ref>
Ред 57:
!width="80px"|Процент
|-
|[[сърби]]||37 749||92.,79%
|-
|[[цигани]]||1 5621562||3.,83%
|-
|[[българи]]||326||0.,80%
|-
|[[югославяни]]||170||0.,41%
|-
|[[македонци]]||60||0.,14%
|-
|[[горани]]||56||0.,13%
|-
|[[хървати]]||44||0.,10%
|-
|[[черногорци]]||27||0.,06%
|-
|[[албанци]]||12||0.,02%
|-
|[[словенци]]||9||0.,02%
|-
|'''Общо'''||'''40 678'''||'''100%'''
Ред 118:
* [http://www.gradpirot.com ГрадПирот.ком] Информационен портал - (на сръбски)
* [http://drevnite.com/?p=464/ Крепост Пирот - Drevnite.com]
* С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. София - 1894 г. [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf]]
 
[[Категория:Пирот| ]]